Даян Кийтън и смелостта да бъдеш себе си
Холивуд обикновено се кълне във вечната младост, перфектните тела и филтрираната реалност, но Даян Кийтън беше живото доказателство, че чарът идва от друго място. От смелостта да бъдеш себе си.
Обичаната актриса, която почина в събота на 79 години в дома си в Калифорния, беше от онзи тип жени, които влизат в стаята, облечени в костюм с вратовръзка и шапка, и не се опитват да се впишат - вместо това те карат да се чудиш защо останалите не изглеждат така.
От ролята ѝ в "Ани Хол" (1977 г,), чрез която променя представата за женски стил в киното, до послените ѝ откровени постове в Instagram, Кийтън си остана икона на автентичността.
Изпълнявайки ролята на Ани, тя се превърна в олицетворение на съвременната жена в контекста на интензивно обсъжданата феминистка тема през 70-те години на миналия век. Феноменалната й игра във филма на Уди Алън й донесе "Оскар" за най-добра актриса през 1978 година.
Но още преди това, тя вече беше оставила отпечатък в киноисторията с участието си в "Кръстникът" (1972) и неговите продължения.
В ролята на Кей Адамс — жената на Майкъл Корлеоне, Кийтън създаде един от най-запомнящите се женски образи в класическото американско кино. Нейната героиня е едновременно моралната съвест и трагичният наблюдател на разпадането на заможната фамилия, а финалната сцена на "Кръстникът II", в която вратата се затваря пред нея, остава символ на границата между любовта и властта.
През дългата си кариера Даян Кийтън спечели почти всички най-престижни отличия в киното.
Номинирана беше за "Оскар" още три пъти за "Червените" (1981), "Марвинс Рум" (1996) и "Някъде там" (2003). Спечели също две награди "Златен глобус", както и AFI Life Achievement Award за цялостен принос към американското кино.
С отказа си да играе еднотипни женски роли, Кийтън пренаписа правилата на това как може да изглежда и звучи една актриса в главната роля. Нейните героини бяха многопластови, сложни и независими.
Тя никога не е крила своите странности — напротив, превърна ги е в запазена марка.
Живяла беше с Уди Алън, Уорън Бийти и Ал Пачино, но не се омъжи и не роди деца по "традиционния" начин, не се вписа в очакванията на мнозина.
Именно по повод това, че не се е омъжвала, заяви следното:
"Не мисля, че това, че не съм омъжена, е направило живота ми по-малко ценен. Този мит за старата мома е боклук".
Даян Кийтън осинови две деца. Беше автор и на няколко бестселъра.
Книгата ѝ "Някога пак", която е издадена и на български, бързо се превърна в хит на американския пазар, не на последно място и защото историите за семейството, независимостта на жената и отношенията с майка ѝ, звучат убедително и автентично.
Джейн Фонда, която участва заедно с Кийтън в романтичните комедии "Книга за възрастни" от 2018 г. и "Книга за възрастни: Глава втора" от 2023 г, написа след новината за смъртта й в Instagram:
"Трудно е да повярваш... или да приемеш... че Даян вече я няма. Тя винаги е била искра живот и светлина, постоянно се присмиваше на собствените си слабости, беше безгранично креативна... в актьорската си игра, гардероба си, книгите си, приятелите си, домовете си, библиотеката си, мирогледа си. Уникална беше тя. И макар че не го знаеше или не искаше да го признае, тя беше страхотна актриса!"
Даян Кийтън беше приела остаряването като още едно приключение, което заслужава да бъде преживяно с хумор и широкопола шапка.
"Не се отказвай от себе си. Това че правиш грешки тук-там, правиш твърде много или твърде малко. Просто се забавлявай. Усмихвай се. И продължавай да си слагаш червило.", казва тя в едно свое интервю.
И наистина — в нейния свят модата беше игра, годините - медал, а самотата не беше наказание, а избор.
Тя не се опитваше да бъде пример - затова и се превърна в такъв.
Тя показа, че можеш да бъдеш едновременно странна, елегантна, уязвима и уверена. И че женствеността не се измерва с това дали си "перфектна", а дали си вярна на себе си.
В свят, който все още се опитва да ни вкара в рамки - за възраст, външен вид или поведение, Даян Кийтън ни напомняше, че понякога най-елегантният аксесоар е... малко лудост.
