Маските на Лиз Бурбо: Раната от изоставяне

| от MamaMia |

Според Лиз Бурбо, автор на книгата „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си“, има 5 основни рани, с които се сблъскваме ежедневно. Те са следните:

  • на отхвърляне
  • на изоставяне
  • на унижение
  • на предателство
  • на несправедливост.

Когато едно от тези наранявания активизира вътрешните ни механизми на самозащита, ние приемаме маска, тоест поведение, което всъщност не отговаря на това кои сме или какво бихме направили в нормална ситуация. Маските си проличават дори и в типичен външен вид.

Раната, преживяна в случай на изоставяне, е втората най-дълбока след тази на отхвърлянето, защото и двете засягат битието.

Тази травма се поражда у човек при усещане за изоставяне от страна на родител от противоположния пол в детството, между една и три години. В резултат на нея човек развива и манифестира пред света маската на обсебения, на пристрастения, зависимия.

Визуално тя се проявява чрез морфологията на тяло, на което липсва какъв да е тонус. То е дълго и стройно, но със заоблен отпуснат гръб.  Изглежда сякаш гръбнакът и мускулите не са в състояние да държат тялото изправено. Фигурата на зависимия изглежда като да се нуждае от помощ, за да се задържи.

Страдащите от травмата от изоставяне не се чувстват достатъчно емоционално подхранени.

Те изпитват постоянна нужда от помощ и подкрепа. Зависимият смята, че не може да се справи сам и има нужда от някого, който да го подкрепя редовно. Често има възходи и падения: известно време е щастлив и всичко е наред, после изведнъж рязко започва да се чувства нещастен и тъжен. Той е човек, който драматизира много: в съзнанието му и най-малката случка придобива гигантски размери. В група той обича да говори за себе си и често му обръща всичко в такава посока, че да може да разговорът за самия него да започне на нова сметка.

Затрудненията на зависимия човек в отношенията с другите идват оттам, че той обикновено иска мнението или одобрението на хората около себе си, преди да вземе решение. Зависимият не решава самостоятелно или се съмнява дълбоко в решението си, когато не се чувства подкрепен от друг човек. И когато направи нещо за някого, той го прави с очакването за възвръщане на обичта обратно към него. Зависимият е тази е една от петте рани, която най-вероятно ще стане жертва в драматичния триъгълник на Карпман – психологически капан, в който в отношенията между близки хора динамично варират ролите на жертва, агресор и спасител.

Зависимият умее да привлича към себе си внимание и го цели, за да не се чувства изоставен. Колкото повече този човек действа като жертва, толкова повече се увеличава нараняването му при всяко следващо изоставяне. Най-парализиращият му страх е страхът от самотата, а в лексиката на зависимия можете да чуете често изрази като „предавам се“, „не мога повече“, „дотук съм“. Зависимият рядко успява наистина да се пребори с константното си усещане за изолация, отсъствие и загуба.

Вижте още: 

Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид

 
 


Повече информация Виж всички