Да бъдеш "истински", да бъдеш "автентичен", да бъдеш "себе си"...
Tова определено звучи повече като мантра от социалните медии, като послание от TikTok, отколкото като сериозна психологическа настройка.
Но различни специалисти в сферата на човешките взаимоотношения твърдят, че е факт: основата на доверието и близостта в интимните връзки се дължи на едно основно качество на партньорите - да показват истинското си лице, да не се крият и да присъстват "като себе си" в живота на близките си.
Това е истинска "смелост да бъдеш видян", както го нарича авторът Робърт Кастеляно, доктор по клинична психология към Университета в Сейбрук, Илинойс, САЩ, в статия за Psychology Todaу.
Да бъдеш автентичен, да показваш своята същност най-открито - това е единственият начин да изградиш основа на доверие и близост в отношенията.
А онова, което ни кара да се крием пред партньора и да се преструваме на други, а не на тези, които сме - е страхът от отхвърляне.
Според Кастелано всички можем да се научим да бъдем "автентични", като практикуваме самоизявата си с малки, смели стъпки.
"Представете си, че седите у дома, подготвяте се за първа среща или за първия си ден на нова работа и искате да направите добро впечатление. Напрежението в такава ситуация може да бъде огромно.
Отивате на новото място, опитвате се да скриете същността си и внимателно обмисляте какво да кажете, така че да не излезе неудобно.
Това е нещо, през което всеки е преминал...
Много от нас крият истинската си същност в отношенията си, заради страха от отхвърляне", пише Кастелано.
За връзките това важи в още по-голяма степен: съгласуването между вътрешното ни Аз и външното му изражение, е от съществено значение за личното ни развитие, както и за връзката.
Автентичността изгражда доверие и близост.
Автентичността се определя като искреност, съгласуваност и съответствие с истинското ни Аз.
Това е, когато действаме по естествен начин, без да се опитваме да впечатлим някого.
Когато сме автентични, не се притесняваме какво ще си помислят хората за нас.
Показваме им истинското си лице и те могат да решат дали това им харесва и дали това търсят, или не.
Съответно ако не се чувстваме комфортно в кожата си, не можем да очакваме да имаме здрави взаимоотношения с друг човек.
Няма как да се получи: ако сме се престрували на други, старали сме се да показваме само добрите си черти или сме крили лошите дълго време, внезапно ще шокираме този човек, ако изведнъж ни види в не толкова позитивна светлина.
В крайна сметка личните отношения, точно както и приятелствата, се задълбочават, когато споделяме не само успехите, но и трудностите си.
Ако някой е наш приятел, той не само ще бъде до нас, за да се забавляваме заедно, но и ще ни подкрепи, когато имаме нужда - това е факт. Но приятелството сякаш се тества и доказва по-лесно, отколкото интимната връзка.
Може би защото хората приемат, че рискът е по-малък: в интимните отношения отхвърлянето може да е прекомерно болезнено, и дори мисълта за него - непоносима.
Затова и толкова много хора носят "маски", когато започват нова връзка.
Те се стараят да изглеждат симпатични, компетентни и лесни за общуване. Вадят най-доброто от себе си... И понякога това тяхно старание може да завърши дори с брак и деца.
Но трябва да се знае, че абсолютно всички хора се стараят да се държат възможно най-добре в началото на връзката си. И да се представят в по-позитивна светлина, отколкото нормално.
Но това старание обикновено вкарва огромен стрес в отношенията между двамата партньори. И поставя въпроса: кога най-после да бъда себе си?
Ако липсва автентичност, винаги ще бъдете нащрек, мислейки си, че другият човек ви съди по някакъв начин или очаква нещо от вас.
В голяма степен именно липсата на искреност и автентичност в отношенията кара много връзки да приключват след като "меденият месец" свърши: и уви, често, не само метафоричният "меден месец", а и истинският, брачният.
Когато хората покажат "истинското си лице", всичко става ясно.
Дотогава те имат склонност да скриват тревожностите си, да потискат истинските си чувства и да избягват да показват уязвимост. Искаме партньорът да мисли, че сме съвършени, но това не само ни напряга, ами и ни залага бомба със закъснител:
когато скриваме емоциите си, те се натрупват и накрая избухват в най-неподходящия момент.
Но както при приятелството знаем, че ако ни е истински приятел, няма да се бои да изрази несъгласие с нашите тези и възгледи или да ни критикува, така и при връзките трябва да знаем, че имаме партньор, който ще ни помогне в трудностите, дори да не е съгласен напълно с нас.
Според Кастеляно автентичността не е абсолютно качество, което или притежавате, или не.
Тя е нещо, което можем да се практикува и да се учи с опита.
Добро начало е да започнем да признаваме собствените си чувства по отношение на определени ситуации.
Емоционалната интелигентност играе голяма роля в това, защото ако не знаете какво чувствате, не можете да го изразите ефективно на друг човек.
Започнете да практикувате "умението да сте себе си", като споделяте истинските си чувства, вместо някои от репетираните отговори.
Вместо да казвате "Добре съм", когато ви питат как сте, можете да кажете истината, например: "Нервен съм по тази и тази причина".
Вземането на себе си не толкова насериозно е друга полезна стъпка.
Можем да започнем да се присмиваме на собствените си несъвършенства. Не да се подигравате на себе си, а да признавате грешките си и да се смеете на някои от странностите си. Това не само ще ви направи по-интересен човек, но и ще ви направи по-достъпен в комуникацията.
Част от автентичността е и умението за поставяне на граници.
Трябва да бъдете любезни, но твърди, когато поставяте границите си.
Ако поставите граница, трябва да се придържате към нея, иначе човекът отсреща ще си помисли, че всичките ви граници са под въпрос. Трябва да сте честни със себе си и с другите относно личните си параметри.
В заключение можем да кажем, че смелостта да бъдем себе си е онова, което превръща взаимоотношенията от повърхностни в дълбоко удовлетворяващи.
Ако успеем да бъдем честни за себе си с другите, имаме шанс да изградим здравословни взаимоотношения.
Автентичната връзка изисква съгласуваност, емпатия и безусловно приемане.
Но това безусловно приемане все пак има граници, така че не е напълно безгранично.
Когато рискуваме да покажем кои сме в действителност, даваме на другите възможност да ни обичат.
И то да обичат не маската, а човека под нея.
