Ако детето има нужда от помощ, то може да каже следното...
Сред огромното количество от приказки и постоянно говорене на по-малките деца, сме изкушени просто да престанем да ги слушаме. Признайте си - колко често усещате, че блокирате пред неспирното дуднене на четиригодишното?
А колко често се изнервяте и колко често изобщо не отразявате това, което то иска да каже сред всичките пориви на фантазията си? А колко често изобщо не ви харесва онова, което чувате, и предпочитате просто да го пуснете през ушите си?
Да, наистина имаме нужда от тишина и пространство, за да съберем собствените си мисли сред пороя от думи на малкото, но според психолозите, е по-добре да слушаме.
Независимо колко трудно е на три-четири или пет-годишното да артикулира мисълта си, е добре да не забравяме, че обикновено децата казват напълно искрено не само от какво се нуждаят, ами и какво мислят, и как се чувстват.
Колкото по-големи са децата, особено когато вече са в училище, толкова по-лесно им става да конкретизират нуждите и желанията си.
Но и толкова повече задръжки имат да споделят, особено ако им се струва, че не успяват да хванат вниманието и да срещнат разбирането на родителите си.
Тинейджърите пък често развиват навика да мълчат за проблемите си или да пазят само за себе си някои особено важни неща, които би трябвало да знаете, за да можете да им помогнете.
Колкото и да е трудна възрастта на детето, каквито и предизвикателства да поставя пред родителите, задачата на възрастния е да изслушва детето си, да му дава възможност да споделя какво чувства, да му помага и да го насочва там, където е необходимо.
А има фрази и изрази, които, според специалистите по детско психично здраве, не бива никога да пренебрегваме.
Ето кои са те:
Всякакви изявления за собствената идентичност
Дори тригодишните деца понякога изпитват криза на идентичността. Ако вашето малко момиче или момче се тръшка, защото прилича на "еди си какво" и не се харесва - това е именно такава криза.
По-големите деца могат да изразят кризата на идентичността си по различен и по-зрял начин.
Не забравяйте, че не е задължително да става дума за криза на сексуалната ориентация или на пола.
Може да бъде криза на начина, по който ги приемат другите, или криза на собствената представа за себе си.
Във всички случаи винаги бъдете нащрек, ако чуете някой от следните изрази:
- "Искам да поговоря с теб".
- "Имам да ти кажа нещо важно". "Искам да ти споделя нещо"
- "Имаш ли време да поговорим?" / "Може ли да поговорим?"
- "Ще ме обичаш ли, независимо от всичко?" / "Нали няма да ме изоставиш?"
- Мисля, че може би съм ... (гей, бисексуален, пансексуален, транссексуален, небинарен и т.н. но също така: нехаресван, нежелан, осиновен, лош/добър, аутсайдер, прекалено различен и каквото още се сетите, според индивидуалния случай.
За каквото и да става дума, изслушайте внимателно детето си, благодарете му, че споделя това с вас, и със сигурност потвърдете любовта си към него.
Не се карайте и не отричайте неговите съмнения в идентичността му - така само ще покажете, че не сте загрижени достатъчно за емоционалното му състояние, както и че не ви харесва, че ви споделя.
Ако не оцените неговата откровеност, може никога повече то да не се обърне към вас да обсъди дълбоко интимен проблем или личен въпрос.
Ако се обърне към вас в момент, когато не можете да говорите, уверете се, че детето ви знае, че това, което има да ви каже, е важно за вас.
Дори ако сте заети, погледнете го в очите и кажете: "Чувам те и искам да чуя повече. Можем ли да изчакаме 20 минути, докато приключа разговора си или работата си по... Тогава ще можем да седнем насаме и ще имаме цялото време, от което се нуждаеш, за да говориш, а аз да те слушам".
Дете, което споделя дълбоко лична информация или истини за себе си, е истински дар.
Не забравяйте, че факта, че децата ви идват при вас с проблем или трудност, с които се сблъскват, говори много за вашата връзка. Те повдигат темата, защото се чувстват в безопасност с вас.
Изказвания за негативни усещания или настроения
Ако едно дете има социални проблеми или проблеми със самочувствието си, то може да казва неща като:
- "Мразя се", "Не се харесвам" и т.н.
- "Мразя тялото си."
- "Аз съм глупав."
- "Чувствам се самотен."
- "Не искам да ходя на детска градина / училище."
Ако проблемът е тревожност или друг вид стрес, детето може да казва нещо неясно, като:
- "Страхувам се."
- "Притеснявам се."
Понякога може и да е трудно да прецените дали заявленията за състояние са просто нормални възходи и падения в живота, или става дума за нещо по-трайно и сериозно, например някакъв външен проблем, затова е важно да задавате допълнителни въпроси, за да намерите източника на стрес.
Не забравяйте, че нещо напълно преодолимо и тривиално звучащо за вас, може да представлява голям проблем за детето ви!
Така че ако детето ви направи необичаен или самокритичен коментар и не сте сигурни дали трябва да се притеснявате, изясняването винаги е добър първи стъпка.
Коментар за проблеми с приятел например, може да е както признак за значителен тормоз, така и за просто нормален конфликт между връстници. Няма да разберете, докато детето ви не ви разкаже повече, а то може да не сподели, докато не го попитате.
Изказвания за самонараняване
Вероятно няма да пропуснете този вид изказвания, но може да ви е трудно да контролирате реакцията си, когато детето ви каже нещо като:
- "Искам да умра."
- "Просто не искам да съм тук."
- "Нямам причина да живея."
- "Желая никога да не бях се раждал."
- "Всички ще са по-добре без мен."
- "Чудя се колко хора ще дойдат на погребението ми?"
Последната фраза може да е нещо, което тинейджърът казва с усмивка на лицето, изпращайки смесени сигнали. По същия начин децата понякога казват неща като изреченията по-горе или казват "Мразя живота си", когато преживяват някакъв вид временен стрес.
Трябва да задавате въпроси и да проучвате по-задълбочено, за да разберете колко сериозна е ситуацията.
Детето ви може да не каже директно, че иска да се нарани, но може да каже нещо като "Бих искал да не се налага да се справям с това" или "Приятелите ми биха били по-добре без мен".
В такива случаи е важно родителите да насърчават децата да изяснят и обяснят, като кажат например: "Какво имаш предвид?", "Защо го казваш?" или "Можеш ли да ми разкажеш повече?".
Родителите понякога се притесняват, че като питат децата си директно за мисли за самоубийство, може по някакъв начин да им внушат тези идеи, но експертите казват, че винаги е по-добре да питат.
Изявления за тайни или потенциално неподходящи връзки или насилие
Не е необходимо да знаете всички подробности за социалните връзки на детето си, а тинейджърите ще искат да запазят известна конфиденциалност по отношение на романтичните си връзки, но ако нещо, което казват за приятел, ви се стори странно, е добре да задавате въпроси.
Ако детето ви коментира, че има тайни с друго лице, или намеква за необичайна връзка с него, особено с други възрастни, това може да е потенциален признак за насилие и е важно да проследите случая.
Други признаци, че детето ви има проблем, за който трябва да поговорите
Разбира се, не всеки признак, че детето преживява нещо тежко, ще бъде вербален.
Особено при малките деца, чувствата на тревога или стрес могат да се проявят във физически симптоми, например болки в стомаха.
Може да забележите и прекомерна прилепчивост у по-малките деца, както и връщане към предишни поведения, като напикаване в леглото или сучене на палеца.
При по-големите деца други признаци могат да включват значителни промени в настроението, понижено ниво на енергия или затворено поведение, промени в навиците на сън и хранене, чести физически оплаквания, измисляне на нелогични извинения, избягване на неща, които обикновено им доставят удоволствие, или внезапно колебание, свързано с типично "нормални" дейности.
Вие познавате детето си най-добре; доверете се на интуицията си. Ако забележите нещо, което ви се струва необичайно за детето ви, винаги можете да зададете отворен въпрос, за да започнете разговор.
Когато детето ви каже нещо, което ви тревожи или притеснява, можете да реагирате, като следвате тези стъпки:
- Поемете си дълбоко дъх и се опитайте да останете спокойни. Тревожните изказвания изискват 100% от вниманието ви. Така че, каквото и да се случва в момента, трябва да спрете да го правите и да насочите вниманието си към детето.
В същото време трябва да се опитате да не се паникьосвате, за да можете да окажете подкрепата, от която се нуждаят.
- Потвърдете чувствата на детето. Една от подходящите фрази е: "Това звучи наистина трудно" или "Това наистина е проблем". Потвърждаването не означава, че сте съгласни с детето за всичко, а просто, че приемате чувствата му за важни.
- Задавайте въпроси, които подканват към повече детайли. Избягвайте да бъдете осъдителни или твърде разпитващи. Не бива да натискате прекалено много, защото това би накарало детето да се затвори, особено тийнейджъра.
Децата не обичат да усещат, че се опитвате да ги насочите към определена интерпретация.
Целта е да се позволи на малкия човек да изрази мислите си, притесненията си и чувствата си.
- Не трябва да се впускате веднага в предлагане на възможни решения. Като родители имаме склонност да се впускаме в решаване на проблеми и да даваме съвети. Но често не точно от това се нуждае детето.
Понякога е полезно да ги попитате директно дали искат съвет или просто искат да ги изслушате. Друг импулс, който трябва да се избягва, е да казвате: "Няма никакъв проблем. Всичко ще бъде наред".
- Няма нищо лошо да признаете, че не знаете всички отговори. Дори ако не сте сигурни как да отговорите на въпросите или нуждите на детето, уверете го, че заедно можете да намерите решение.
- Благодарете на детето, че ви е казало какво му тежи и ви се е доверило по тема, за която е трудно да се гооври. Насърчете го да го прави отново в бъдеще.
- Обмислете следващите си стъпки. Те могат да бъдат последващ разговор или проверка няколко дни по-късно. А може да се наложи да предприемете незабавни действия.
Не забравяйте, че ако родителската ви интуиция казва, че с детето ви се случва нещо важно или проблематично - навярно е точно така!
