Живот в "текущо" състояние
- Осем започнати книги, натрупани на нощното шкафче до леглото. Нито една довършена.
Текущо.
- Три адски добри сериала, изгледани до половината. Нито един довършен.
Текущо.
- Два невероятни филма - единият по HBO, другият по Netflix, за които няма време.
Текущо.
- Адски, ама адски добра музикална група, открита наскоро в Spotify - първото й парче беше уникално! Уви, не можах да го чуя докрая, защото трябваше да махна слушалките, защото...
Текущо.
- Четири - не, всъщност пет! - ужасно, ама адски интересни подкаста, дълги по два часа, които висят отворени в браузера на лаптопа... Ще ги изгледам! Ще ги изгледам...
Текущо.
- А знаете ли, че слушам уникална книга в Storytel... толкова е интересна... ставаше дума за...
Текущо.
- Урок по испански, отворен в езиковото приложение Duolingо... Ще ми се да възстановя знанята си от гимназията.
Текущо.
- Курс по руски в интернет - и тук ще си възстановя знанията.
Текущо.
- Отворен чисто нов скицник, върху който се мърди една черта... Ще започна пак да рисувам! Имам страхотна идея.
Текущо.
- Тетрадки със записки в различни направления... Нищо не е структурирано засега.
Текущо.
- Тази вечер по телевизията има няколко риалита, които искам да гледам, но новинарската емисия се стоварва върху мен с много вълнуващи нови разкрития за...
Трябва да гледам видеото, което е разпространено, във връзка с...
Текущо.
Не мога да довърша докрай нищо от изброеното по-нагоре.
Защото съм на работа, имам дете, за което да се грижа, и животът ми преминава със страшна скорост покрай мен в мисли за пари, храна, пазаруване, пътуване, бит.
Мога да разреша всичките си проблеми с един клик - ще платя сметките си онлайн, ще напазарувам онлайн, ще резервирам пътуване онлайн. Ще подобря бита си чрез поръчки онлайн.
Но единственото, което мога да направя в състоянието на постоянна забързаност, в което се намирам, е да се разсейвам с кратки видеа, докато пътувам в метрото за работа, докато работя или докато гледам детето си...
TikTok и Instagram видеата не ме задължават с нещо кой знае какво. Траят секунди, така че гледам, и гледам, и гледам - сутрин, обед и вечер. Постоянно.
Ако се припознавате в настоящия сценарии на "текущо" съществуване - ами, не сте сами.
Вие сте просто един от милиардите жители на тази планета, които ходят като зашеметени и се чудят накъде да погледнат, но имат точно три секунди, за да удостоят погледнатото с вниманието си. Преди да насочат поглед другаде.
"Информационното" море не просто ни залива, то направо ни е удавило. И съвсем умишлено слагам "информационно" в кавички, защото това всъщност не е "море от информация".
По-скоро е море от визуално-слухово-текстово дразнение, в което информацията може да минимална, може дори само да се загатва за нея, колкото да се пораздразни интереса ни и да се изяде от времето ни.
В това море обаче се давят не само настроенията ни, не само намеренията ни, не само плановете ни, не само креативността ни, ами и самото ни съществуване.
Не плуват - давят се.
Давят се и всичките ни възможности. Давят се качествените и наистина значими филми, сериали, книги, подкасти, всичките ни възможни таланти и желания за развитие. Всичко, което би могло да промени живота ни.
Разпънати сме между безкрайните възможности на новите технологии и липсата на възможност буквално да мръднем от пред екрана, заслепени от дразнения и прескачания от едно на друго.
Когато животът е сведен до превключване, скролване и усещане за изпускане, когато всичко ни е интересно, но всичко е "текущо", защото времето е твърде малко за огромните заявки, които ни се подават, за интересните неща, които крещят към нас - тогава започваме да живеем в постоянна умора.
Ако успеем да заспим, се будим с напрегнат мозък и бързо грабваме смартфона, за да блокираме усещането за безсмислие и депресията с нещо ново. С ново дразнение.
А когато осъзнаеш, че "всичко ти идва в повече", но ти е трудно да разбереш кое е това "всичко", защото всъщност не си направил нещо кой знае какво, а и животът е станал толкова лесен, толкова достъпен... Когато "всичко" е "на една ръка разстояние" и аха, да го хванеш... Но все не успяваш...
Когато знаеш, че живееш "в най-добрата епоха за човечеството", но мозъкът ти се моли да се върнеш в пещерата, просто за да може да спре и да помисли...
Тогава знаеш, че нещо страшно се случва с човечеството.
И е тeкущо.
