„Утре ще си без таблет!“ и други заплахи, които работят безотказно

| от Владимир Вълков |

Само във филмите може се видят сцени, в които на малки деца им се казва: „Остави ни да поговорим“, „Направи си сам закуска, още ми се спи“ или „Иди да си поиграеш/легнеш“ и те изпълняват доброволно и веднага заръките. И много рядко се показват моменти, в които има нужда на децата да им се кресне: „Не бий брат си по главата с дървената лъжица!“ или „Спри да врещиш, съседите спят!“, както се случва в реалността.

Пак в реалността много често, когато родителите не знаем какво да направим, за да се разберем с детето да действа по-разумно, безопасно, без мотаене или просто така, както на нас ни се струва за правилно, често се налага да го заплашваме. Макар и рядко, изпълняваме и заканите си.

Ето няколко от най-често използваните напоследък от мен заплахи към децата ми:

„Ще ти изхвърля таблета/телефона при гълъбите!“

На покривчето пред прозорците ни има към 70-80 гълъба, които постоянно ядат и дрискат. Постоянно ядат, защото съседите постоянно им хвърлят неща за ядене. Тези над мен например им изсипват всяка сутрин жито (вероятно го купуват с тази цел). И децата ми добре разбират, че дори и ако устройството им не се счупи, когато падне при гълъбите, глуповатите птици просто ще го накълват и надрискат и от това вече таблет или телефон няма да става. Заканата често работи! Макар и никога да не съм я изпълнявал на практика.

„Ще те сложа в мивката и ще пусна водата!“

Допълнено с: „Щом ти е толкова забавно мокренето!“. Използвам я, когато децата започнат да играят, като се пръскат с вода у дома или си пълнят бузите с вода и се правят, че ще я изплюят върху „врага“. Отдавна я ползвам, но все по-рядко работи, защото децата осъзнават, че вече са по-едрички и трудно ще се поберат в мивката.

„Утре ще си без таблет!“

Много работи! Малкият има един час на ден време с таблета и то му е много ценно. Особено откакто е в първи клас, където неясно защо се опитват да ги сцепят с домашни, без да ги бавят, и малкият се прибира доста напрегнат (каквото направи с домашните, направи, никой вкъщи не му дава зор, но все пак той се спича, че има много) и разтоварването с таблета му идва добре – да забрави малко за оказалото се гадно училище. Така че с тази заплаха мога да накарам детето дори да си измие зъбите вечер, ако реша да я ползвам с такава цел. Обикновено я ползвам обаче, когато го хвана, след като е върнал от ползване таблета, как тайничко да се е скрил някъде, взел го и отново играе на него. Изпълнявал съм заканата, макар и много рядко.

„Ако не си изядеш вечерята, утре това ще ти е закуската!“

Особено стряскаща заплаха за едно от децата. Знам добре, че е гадно и тъпо да караш децата насила да ядат. Но какво, не съм съвършен, и понякога попадам в капана да съм се занимавал сериозно с готвенето на манджата, да съм си мислил, че много ще им хареса и да се разочаровам, че не я искат (което си е мой проблем, ама както казах, не съм съвършен). Това обаче е заплаха, която никога не съм изпълнявал.

„Ако дърдорите, докато ви чета книжка, ще си четете сами“

Дразнят ме, като децата правят така, но обичам да им чета и никога не съм имал и намерение да изпълнявам тази закана. И те обичат да им чета. Просто понякога обичат и да си бърборят по същото време.

„Ако не се навеждаш над масата, докато ядеш, и пада по пода, ще изметеш цялата кухня!“

О, да, пада. И после метат. Не много качествено. После аз минавам след тях. Заплаха, от която децата не се плашат особено. А ако ги хвана да ядат не върху масата, а на друго място, ги заплашвам, че ще изметат и измият пода в цялото жилище. Това работи повече. Питат ме – а ти защо може да ядеш на дивана. Имам си готов отговор: „Защото чистя цялото жилище. Когато и вие правите това, и вие ще имате право да ядете на дивана. Но тогава много ще внимавате – като мен, защото вече ще знаете колко е трудно да чистите толкова.“

„Ще ти пострижа косата, докато спиш!“

Това е най-отвратително звучащата ми заплаха. Но дъщеря ми отлично знае, че няма да го направя. Обаче заплахата работи, макар и по друг начин. Защото дъщеря ми обикновено започва да се смее, отвлича й се вниманието и после се разбираме по-добре. Друг път започва да ми обяснява как нямам шанс, защото ще се събуди и няма да успея да я пострижа. А аз й отговарям, че е достатъчно да направя едно движение върху главата й с първи номер с машинката ми и после ще се наложи да си обръсне цялата глава, за да не изглежда шашава. И пак се стига до смях.

Още от Владимир Вълков:

Драматичните пърформанси на дъщеря ми

8 неща, които дъщерите е добре да научат от бащите си

8 неща, които синовете е добре да научат от бащите си

Невероятната истина: с едно дете е най-трудно

Когато малките ни дечица казват малки мръсни думички

Закон: на децата винаги им се пие вода, когато не може