Драматичните пърформанси на дъщеря ми

| от Владимир Вълков |

Че малките деца послъгват – послъгват. Че се учат от нас, по-големите – да, от кой друг. Че обикновено е за нещо невинно – и това е така. Но понякога измишльотините, които ни поднасят, са на ниво професионален актьор с висок драматичен профил. И след време звучи забавно, но не и в момента на случването. Ето моите топ 4 истории, когато театралната игра на детето ми е била за награда:

Първите заминали млечни зъби

Дъщеря ми беше на 6 и току-що двете й горни предни млечни зъбчета бяха казали „сбогом“, а постоянните още не се бяха появили. Знаете колко сладки са децата с този си външен вид и как почти всеки полупознат възрастен го забелязва.

Та, чакам с детето на определеното от учителите от спортната лятна занималня място. Детската градина е приключила, ваканция е и това ще е първият ден на малката в спортните занимания, в които ще може и да се запознае с нови приятели. И ето, докато чакаме, дъщеря ми вече се сприятелява с другото момиченце, което чака буса. А ние, бащите се заговаряме.

Докато чакаме бусчето, големите си говорим чудесно, малките си играя прекрасно. По едно време бащата на другото дете се обърна шеговито към дъщеря ми: „Я, няма ти ги двете зъбчета, какво е станало с тях?“. Незнайно за мен защо дъщеря ми мигом помръкна, наведе глава и с гробовен глас каза супер сериозно: „Баща ми ми ги изби с чук“ и се умълча.

Умълча се и бащата на другото дете. Дойде бусчето. Иди обяснявай.

Шините – в салфетка

Детето е на 8 и трябва да носи шини на зъбите. Обяснено му е петстотин пъти колко е важно и т.н. Но някак си „без да иска“ ги губи пет пъти. А нали знаете колко струват едни шини. Добре, че два от петте пъти ги намирахме.

Горе-долу схемата на детето беше следната – когато яде и се налага да ги свали, ги слага в салфетка, защото все си е забравило кутията за шини. Но не просто ги слага в салфетка. Смачква салфетката на топка. Смачква и други салфетки на топки. Смесва топките. И – лелята в стола, момчето в пицарията, майка й, аз – все се намира някой, който да ги изхвърли в кофата.

Веднъж ги намерихме в домашния боклук и веднъж в боклука на ресторанта, който, за щастие, три часа по-късно, когато се върнахме, още не го бяха изхвърлили в контейнера на улицата. Е, накрая детето, понеже явно не искаше да носи шини, „победи“ и не носи.

Когато не му е добре

Случва се понякога на дъщерята да не й е добре и да ни се обажда да я приберем от училище. Или по-скоро не иска да стои в училище и ни се обажда да я приберем под претекст, че й е лошо. Обикновено ни лъже, че я боли главата, гърлото, корема или комбинация от тези. Плюс, че май има температура. И си я прибираме.

Когато се прибере, веднага й минава и си играе хубаво у дома.

Пробвали сме различни начини, но няма как да си сигурен по телефона дали те лъже, ако детето отсреща го „играе“ добре.

Всичко обаче започна с една случка в детската градина, когато лелката ми звънна да каже, че дъщеря ми повръща, лошо й е и има болки в стомаха. Явно е вирус и да си я прибера бързо, за да не зарази останалите деца. Прибрах си я много бързо, за да не й е зле в детската, а у дома.

Няма да обяснявам къде бях и как се наложи да действам, за да я прибера бързо. У дома полежа малко, изака се и после й нямаше нищо. Какво се оказа, когато поговорих с малката. На закуската поискала допълнително. И лелката й дала още една голяма чаша прясно мляко и още две намазани филии. Извинявайте, но да позволиш на петгодишно дете да изпие наведнъж половин литър мляко и да изяде 4 филии, да му стане зле и да повръща, а ти да не се сетиш, че е от това…

Както и да е, явно детето се беше впечатлило, че я прибрах веднага и като стана ученичка влизаше в ролята, когато й станеше много скучно в училище.

Социалните, благодаря ви!

На 9 години дъщеря ми имаше интересен навик. Когато си бяхме у дома и нещо не й харесваше, тя пищеше и крещеше. Например, с майка й седим на дивана и гледаме телевизия. Малката е на повече от 4 метра далеч от нас. Ние й казваме: „Иди да си оправиш в стаята“ или „Иди да си измиеш зъбите, време е за лягане“. Детето започваше да пищи, крещейки следните фрази: „Не ме бийтеее! Оставееетее меее! Ааааа! Не ме пипайтеее! Помооощ!“. Беше само период и след няколко месеца отмина. Но съм благодарен на социалните, че не дойдоха. Или на съседите, че не им се обадиха. Защото – иди обяснявай.

Още от Владимир Вълков:

8 неща, които дъщерите е добре да научат от бащите си

8 неща, които синовете е добре да научат от бащите си

Невероятната истина: с едно дете е най-трудно

Когато малките ни дечица казват малки мръсни думички

Закон: на децата винаги им се пие вода, когато не може

 

 
 


Повече информация Виж всички