Когато малките ни дечица казват малки мръсни думички

| от Владимир Вълков |

Доста неприятно е усещането, когато малкото дете, което си отгледал, онова сладичкото бебче, което е било, и което едва ли не онзи ден е проговорило – произнесе цинична дума. Нали?

Дори и да се опитваме, няма как да скрием децата си от света наоколо, съответно от неприличните думи (а и образи). В някакъв момент ще ги чуят. Дали от дядо си, ако е от оня тип, дето няма и елементарна цедка на устата си. Дали от чичкото в трамвая, сосно псуващ държавата. Дали от гръмогласните батковци и какички от горните класове в училище. Или пък от нас самите, родителите им, докато шофираме и „храним“ другите в движението в пиков час, без да се усетим, пред децата си.

Дъщеря ми беше вече ученичка, тъкмо научила се да чете – в онзи период, в който детето се опитва да прочете почти всички думички и изречения, които среща на опаковки, книги, билборди и изобщо наоколо. Докато си гледах паркирането, за да я оставя на училище, тя гледаше една сграда отсреща и сричаше надписа върху стената й. И го прочете. Там пишеше: „Цесекари, вие сте наште курви“.

Много неприятно ми стана, когато чух последната дума от устата на детето си. „Тате, какво значи курви?“, попита то (да, покрай мен вече знаеше какво е ЦСКА и „Левски“).

Дадох на детето някакво обяснение – че това са жени, които правят секс за пари, а не от любов. Обясних също така, че не е хубава дума и че съжалявам много, че е била там, написана на сградата и я е видяла. Детето реагира съвсем спокойно и поне доколкото знам, не я е използвала като интересната, нова, забранена думичка.

Да, струва ми се, малките деца се заинтригуват от дадени думи или действия, когато усетят, че има нещо скрито, нередно, неизказано, недообяснено около тях. Нещо, което кара родителите да се смущават, да се объркват, например. По същия начин малките човечета ни провокират, когато усетят, че определено тяхно действие става център на вниманието ни, поради наше притеснение, разгневяване. И го правят пак и пак. И тогава става трудно и за нас, големите.

Много, много отдавна, когато аз самият бях втори клас, чух в междучасието едно дете да казва една непозната за мен думичка. И аз я повторих. Не знаех какво значи, но я казах. Обаче класната, другарката Чакърова, беше наблизо и ме чу. Последваха големи разправии. Накара ме да доведа майка ми в училище и пред нея да повторя това, което съм казал по-рано. Аз бях ужасно притеснен, защото разбирах, че съм казал нещо, което никак не бива. Освен това бях и много засрамен. Без да бях наясно какво изобщо значи тази думичка! Класната настоявяше да я кажа на глас, но аз само мълчах и се потисках още повече. В крайна сметка майка ми предложи да й я кажа на ухото и така и направих. Не последва някакво наказание или скандал, или друго. Само се чувствах много засрамен, без дори да разбирам защо. И никой от големите не ми я и обясни тази думичка – думичката „уй“.

Ето че сега, вече като родител, не съм забравил тази история и се опитвам да прилагам наученото или по-скоро почувстваното тогава.

Да не насочвам „фенерчето“ и „лупата“ към дадени действия или думички, когато си личи, че детето не е наясно какво прави и казва, какво означава даден жест, дума или израз.

Дъщеря ми имаше едно възклицание, което понякога произнасяше в магазина или в парка, т.е. пред други хора, когато се зарадва на нещо сладко за ядене или на сладко кученце. Тя реагираше с „Уйиии!“, с много отчетливо „У“, не „О“ във възклицанието. Да, на нас, големите, може да ни е сконфузно, но не правех никаква забележка в такива моменти. То реално няма защо. Ако родителите или друг възрастен наблизо се чувства неудобно, това не е проблем на детето и не бива да го засрамваме или объркваме.

В други случаи децата ми реагират с леко накриво произнесено, чули-недочули го от по-големи, „Уат да фаак!“, като са наясно с емоцията и го използват в правилни моменти (разбира се, не и със смисъла). Помолих ги да не употребяват тази фраза, понеже в нея има дума на английски, която е неприлична. Не ме питаха какво означава и защо е неприлична. Не съм обяснявал.

Синът ми, сега на 6, често навън използва фрази като „Наведе се и й се видя дупенцето“, „Почти й се видя пишунката“ и „Виж какви цицки!“ за жени и момичета на улицата.

Приемам, че е нормално да любопитства за особеностите на телата у жените, но и те не са толкова скрити, особено през лятото (дори и само покрай модата с „йога“-клиновете напоследък). Ноако някой сега може да си е помислил, че е чувал от мен коментари по адрес на жени по улицата – не, не е, не правя такива!

Споменавам му, че не е много прилично така да се коментира. Но не искам да го засрамвам. Смятам, че е добре да си давам сметка кога децата ми умишлено употребяват мръсни думи, чието значение знаят добре и така са избрали, и кога просто не са наясно какви ги приказват.

За финал – един виц:

Едно бебе вече можело да казва „Мама“. Бащата, в отсъствието на майката, решил да го научи да казва „тате“.
Бащата: „Кажи тате“
Бебето: „Мама“
„Не, не. Кажи – тате, тааа-те“
„Мама!“
„Ох, хайде де, кажи тате, тате… тате!“
„Мама, мама!“
„Пфуу, явно няма да стане, деба!“
„Деба!“
„Не, не, не, не го казвай това!“
„Деба, деба!“
„Тихо!“
„Деба!“
В този момент влязла майката.
Бебето: „Деба!“
Майката: „Ужас! От кой ли отвратителен човек си го чуло това?!“
Бебето: „Тате!“

Още от Владимир Вълков:

Закон: на децата винаги им се пие вода, когато не може

7 родителски грешки, когато водим детето да му взимат кръв

Увереният тон пред децата: който го може, си го може

10 неща, които изискваме от децата, а и ние не можем

„Кажи ми, ако ти пука: кога спокойно ще ми е на мене тука?“

Ако трябва да науча децата си на едно-единствено нещо…

За „Браво“ ли е постоянното „Браво“?!

От какво се ужасяват най-много децата

Суперсилите, които децата губят с порастването

Домашните любимци (май) не учат децата на отговорност

 
 


Повече информация Виж всички