Преди броени дни майка веган от Флорида бе осъдена на доживотен затвор за непредумишленото убийство на своя 18-месечен син, който умира от недохранване. Към момента на смъртта си, покойното дете на 38-годишната Шийла О’Лиъри е с тегло, отговарящо на нормите за 7-месечно бебе. Жената признава, че го е хранила единствено със сурови плодове и зеленчуци, макар че за известен период момченцето е било кърмено. Бащата, Райън О’Лиъри за момента остава зад решетките в очакване на присъда по същите обвинения.
Случилото се за пореден път поражда дебата около отглеждането на деца във веганство от най-ранна възраст. За родителите е естествено да искат да възпитат децата си в ценностите и начина на живот, които те самите изповядват. Рядко ще срещнем например религиозен родител, който да избере да не кръсти децата си в църква и да остави този избор на тях самите, както и рядко се срещат майки и бащи атеисти, които да държат на светото кръщение. Консервативните или либерални ценности в семейството неминуемо се отразяват в детското възпитание, дори и тогава, когато родителите се стремят да бъдат максимално неутрални и обективни във възпитанието си и да не предават на детето директни послания – дори в тези случаи самият начин, по който това дете бива отглеждано, отразява ценностната система и възгледите на неговите родители. Същото, разбира се, се отнася и щом става дума за храненето.
Поне в индустриалните страни хората от средната класа днес живеем в епоха, в която има по-голям риск да се храним неправилно, да прекаляваме с определени храни и да си навлечем проблеми, дължащи се на системно преяждане, отколкото да е налице недостиг на хранителни продукти. Никога преди в човешката история не сме хранили от скука, твърди хранителният терапевт Михаела Белорешка. Начините на хранене за средностатистическия човек в такава обстановка са повече въпрос на избор, отколкото въпрос на съотношение между възможност и необходимост. И е напълно в реда на нещата, когато човек прави информиран избор за себе си. Всъщност, в ерата на всеки-само-преценянето е самата истина, че е абсолютно окей решенията ти да остават единствено на твоята лична преценка, стига обаче тези решения да касаят единствено теб лично и да не засягат, увреждат или поставят в потенциален риск един или повече други хора. Очевидно в случая, описан по-горе, ситуацията не е такава. Възможно ли е в желанието си да докаже и наложи своята представа за правилно, човек да заложи на карта дори безопасността и здравето на собствените си деца? Явно да.
Напук на всички шеги и критики към веганството, то е начин на живот, достоен за уважение.
Причините човек да се насочи към него се простират от нехуманните практики в масовото животновъдство и производство на месо и животински продукти, отражението на тази индустрия върху климата, и до личните здравни причини и дългосрочните ползи за човешката психика, които този начин на живот осигурява. Казвам „начин на живот“, защото веганството представлява много повече от обикновен начин на хранене – от една страна, за да се случи по здравословен и правилен за организма начин, то изисква високо ниво на информираност, определен набор от лични усилия и развиване на редица нови навици, от друга, то далеч не се изчерпва само с храненето, а преминава през всички наши потребителски избори в почти всички аспекти от живота и стига до начина, по който изхвърляме отпадъците си и до модела ни на комуникация. Защото, да, веганството изисква комуникация – независимо дали я търсиш проактивно, като хората във всички вицове за започване на диалог с думите „аз съм веган“, или просто се налага непрекъснато да аргументираш и оправдаваш изборите си пред любопитни и често злонамерени към теб външни хора, рано или късно веганството се слага на масата като тема за разговор в почти всяко неформално общуване.
Не мисля обаче, че съществува добро намерение на света, което в даден момент и при определени хора и обстоятелства да не може да доведе до девиация в агресивни крайности, радикалност и „талибанство“. Това може да се случи с вярата в Бог, с идентификацията с определени политически убеждения (включително най-хуманни такива), дори с хобита като музика, планинарство, спорт, литература. Когато търсиш аргументи единствено в подкрепа на правотата си и си склонен да игнорираш всичко различно – от чужди мнения до безспорни научни факти – толкова повече губиш здравата основа, на която следва да стъпват твоите убеждения, и всъщност в края на деня ставаш вреден дори за собствените си разбирания, защото действията ти работят срещу тях и срещу правилното им комуникиране. Разбира се, правиш го „за голямото добро“, с което са мотивирани и най-страшните престъпления против мира и човечеството. Колкото по-малко информиран си, толкова повече си вярваш, че знаеш.
Такава ексцесия, разбира се, може да настъпи при разбиранията на веганството, и това понякога се случва.
Отговорността за това обаче не е на самото веганство като такова, а на човешката склонност към радикализация. Всяко убеждение, извън, рабзира се, човеконенавистните такива, може да се следва по грамотен и умерен начин, или не.
Съществауват майки вегетарианци или вегани, които по време на бременността, избират да се върнат към карнистки начин на живот, защото са лично убедени или посъветвани от лекари, че така ще бъде най-добре и най-безопасно за плода и ще му набавят всички нужни за хармоничното му развитие макронутриенти. Съществуват и други, които се обръщат дори срещу човешката природа на бозайник и отричат кърменето или алтернативите му, свързани с мляко, при храненето на новороденото си дете, като се спират на расителни млека и билкова кръв. Общото между едните и другите е, че правят тези избори, уверени в правотата си, че вършат най-доброто за детето и се грижат за него по най-правилния възможен начин. Докато първите жертват ценностите и убежденията си в името на детето, без да е еднозначно доказано, че е жизненоважно майката да консумира животински продукти, и по-специално месо, по време на бременността, вторите пряко застрашават самото си дете и е възможно да жертват него в името на убеждения, които, дори и да не доведат до тежки увреждания и фатален изход, реално му биват налагани насила. Вярно е, че малко или много всеки родител налага насила на детето си с какво да се храни, тъй като изборът и разнообразите на продукти дълги години зависи изцяло от родителя, но… Педиатрите препоръчват няколко различни типа захранване, всеки от които е свързан с поетапното въвеждане и предлагане на различни храни, подходящи за съответната възраст.
И така, може ли едно дете да бъде веган, без това да навреди на здравето му в краткосрочен или в дългосрочен план?
Краткият отговор всъщност е утвърдителен. Но не е никак лесен и прост. С правилното планиране, с достатъчен набор от знания и регулярно следене на физическите показатели и кръвната картина, родителят може да осигури на детето си хранене, чрез което то да си набавя нужните за развитието му хранителни вещества. Суровоядството с абсолютна сигурност не е този начин на хранене – суровите плодове и зеленчуци съдържат „добрите“ въглехидрати, разнообразни витамини, минерали, фибри, но не могат да компенсират нуждата на организма от мазнини и протеини, тъй като просто не ги съдържат в достатъчни количества. Ако в зряла възраст, такъв начин на живот може да е подходящ за някои хора и предпочитан от тях перманентно или за определени периоди, то това не важи за процеса на растеж и развитие на тялото и ума.
Дефицитът на специфичните хранителни вещества, необходими за всеки един от етапите на детско развитие, може да доведе до опасни и необратими последици, особено при най-малките деца.
Тяхното меню трябва да бъде особено богато на хранителни вещества и енергия, тъй като порциите им са традиционно по-малки. Кърмачетата и невръстните деца растат и се развиват бързо, и често са претенциозни и избирателни към храните си, „злояди“, и същевременно все още имат сравнително малки стомаси. Това означава, че храните, които им се дават, трябва да съдържат максимално много хранителни вещества и достатъчно енергия в сравнително малък обем, обяснява Мери Фютрел, професор по детско хранене към University College London. За кърмачетата майчиното мляко се разглежда като най-добрият начин за доставяне на храната и енергията, от които се нуждаят, за да растат – то не може и не бива да бъде пропускано, като, разбира се, тук е мястото да отбележим, че при невъзможност или нежелание на майката да кърми, тя винаги има с кого да се консултира или как да се спре на несинтетична алтернатива на собствената ѝ кърма.
При малките и подрастващи деца веганската диета трябва задължително да бъде внимателно планирана, за да се гарантира, че отговаря на техните нужди. Погрешно реализираното на практика веганство е довело до някои редки, но фатално завършили случаи с деца, както и до някои предотвратени навреме такива. Казусът „О’Лиъри“ далеч не е единственият такъв случай.
През 2016 г. например едногодишно дете в Милано бива отнето от родителите си, след като кръвните му изследвания разкриват, че то има опасно ниски нива на калций след спазване на веганска диета. Италианските медии съобщават, че на една годинка детето е тежало колкото тримесечно, а нивата му на калций са достатъчни единствено за физическото му оцеляване, но не и за развитието му. През 2017 г. трибуналът на ООН в Белгия осъжда родителите на седеммесечно момченце, което е починало от дехидратация и недохранване, след като е било хранено с растително мляко, приготвено от овес, елда, ризо и киноа.
За по-големите деца изследванията сочат, че веганската диета може да има както предимства, така и някои недостатъци.
През 2021 г. проучване, публикувано в American Journal of Clinical Nutrition, сравнява положителните резултати от веганска, вегетарианска и всеядна диета при деца на възраст между пет и десет години. Проучването включва 63 вегетарианци, 52 вегани и 72 всеядни – последните се хранят на разнообразна диета, включваща месо и млечни продукти. Водещият автор на изследването, М. Дезмънд, коментира, че, макар и броят на проучени деца да е малък, все пак това е най-мащабният към момента анализ на децата вегани на посочената възраст. Резултатите?
В сравнение с всеядните си връстници, децата вегани са по-слаби и при тях са отчетени по-добри показатели за сърдечно-съдов риск, по-нисък холестерол. Същевременно обаче повечето от тях са по-ниски от връстниците си и имат по-лека костна маса в сравнение с очакваната средна норма за възрастта им. Според Джонатан Уелс, професор по-антропология и съавтор на изследването, по-малкото количество телесни мазнини и по-ниското тегло при децата вегани означава, че при тях пубертетът ще започне малко по-късно в сравнение с този при средното всеядно дете, но процесът им на растеж ще бъде по-продължителен и хармоничен, както обикновено се случва с хората, които влизат в пубертет относително късно.
Всъщност единственото откритие, което дава повод за сериозна тревога, и по-ниската костна минерална плътност.
Уелс обяснява, че костта достига оптималната си плътност в началото на 20-те години от живота на човек. Ако плътността на костта не е изградена до този момент, това няма да се случи на по-късен етап. В по-напреднала възраст човек с такава анамнеза ще бъде по-уязвим към заболявания като остеопороза. Според Уелс по-широкото застъпване на веганството може да означава промяна на картината на характерните заболявания, които идват с възрастта – например сърдечно-съдовите заболявания да бъдат изместени от проблеми с костите. Трудно е едно подобно заключение да бъде еднозначно определено като положително или отрицателно.
Проучването извежда на преден план и някои други заключения, които будят любопитството – например, че най-висока оценка за прием на калций получават децата вегетарианци, а не децата карнисти, каквото би било очакването по усмотрение. Също така обаче децата вегетарианци се оказват и най-склонни да посягат често към нездравословни храни – като фаст фууд пици и бургери, газирани напитки с високо съдържание на добавена захар. Тези констатации отново навеждат на мисълта, че полезността на един начин на хранене варира и не може да се приема абсолютно еднозначно. Храненето във всяка от разглежданите три групи би могло да бъде балансирано, или не.
Близо една трета от изследваните деца на вегетарианска или веганска диета не са получавали добавки с B12 или храни, богати на B12, въпреки че такива храни и добавки за препоръчителни за всички хора, които не консумират месо и/или животински продукти, особено за децата.
Академията по хранене и диететика в САЩ например твърди, че добре планираните вегетариански и вегански диети са подходящи за всички етапи от живота, включително бременност, ранна детска възраст и детство. Но също така добавя, че веганите трябва да си гарантират,, или в случая да гарантират на подрастващите, че приемат достатъчно витамин B12, било то и под формата на добавки или обогатени храни. Германското дружество за педиатрична и юношеска медицина също заема цялостна положителна позиция в документ от 2019 г. относно вегетарианските (включително вегански) диети за деца и тийнейджъри, заявявайки, че „хранителните нужди на растящите деца и юноши като цяло могат да бъдат задоволени чрез балансирани зеленчуци основана на диета“, но добавя, че вегетарианската диета в детството и юношеството изисква наблюдение от педиатър и че веганите трябва да добавят B12.
Цялостно вегетарианските и вегански режими изискват повече информираност и усилия за набавяне на всички нужни вещества от организма. Обаче! Всеядството крие друг риск – как да не се прекали с някои вещества в нездравословни количества. Диетата, базирана на месо, крие рискове поради хормоните, съдържащи се конкретно в месото и прясното мляко. Излагането на децата на тези хормони може да повлияе на децата и да наруши тяхното развитие по начини, които стават осезаеми едва в зряла възраст – например чрез намален брой сперматозоиди при мъжете и цялостни проблеми с репродуктивната и половата функция.
Извън нееднородната картина на здравните ползи и вреди, още един въпрос остава да тежи и той е от етично естество: къде се простира приемливата граница между възпитаването на един малък или подрастващ човек в ценностната система на неговите родители и безпрекословното ѝ налагане? И кое в крайна сметка би донесло повече шансове едно дете да приеме тези ценности като свой осъзнат избор – категоричната забрана на всичко, което излиза извън тях, или предоставянето на всички възможни опции, съчетано с информирано общуване по отношение на причнно-следствените връзки, свързани с тях? Тук отговорът, струва ми се, също не е очеваден.
Вижте още:
