Аз съм от поколението, което ходеше на училище с грозна, синя престилка с грозна бяла якичка и нямаше никакъв друг вариант за обличане.
Да, на празници имаше грозна плисирана пола и бяла пионерска или синя комсомолска риза.
Разбира се, всеки се опитваше да "персонализира" униформата си в съответствие със собствените си естетически критерии.
Аз съкращавах престиката до компромисна дължина - до средата на коляното, освен това носех една много красива дантелена якичка, плетена от баба, и широк ластичен колан.
Не се допускаха гривни и висящи обици, момичетата не можеха да носят панталони до средата на ноември, клинове нямаше, а пуловер, облечен върху престилката, предизвикваше истерични писъци от класната и изгонване от час.
Тези спомени се върнаха при мен след като прочетох правилника за облеклото на учениците в елитната Национална гимназия за древни езици и култури.
Както отбеляза един родител на ученик от училището - дано с древните езици са по-добре, че в съвременните нещо куца.
Според правилника, учениците не могат да ходят на училище с панталони и дънки под, до или над коляното.
Не могат и с клинове, поли или с рокли.
Това вероятно означава, че се налага учениците да посещават училище по бельо. Униформено.
От една страна - ученикът и родителите му няма да се чудят какво да облекат за училище.
Основните цели на тази практика са да се създаде чувство за принадлежност, да се намалят социалните различия между учениците и да се повиши дисциплината.
Като как носенето на униформена пола, която не отговаря на естетическите представи на подрастващото момиче повишава дисциплината - не е ясно.
Ясно е друго - учениците, и особено ученичките, ще намерят начин да внесат в униформата свой собствен почерк.
Колкото и опити да се правят хората да се уеднаквят, те остават различни. Това е безспорно и винаги ще е така.
"Когато се злоупотребява с униформите те се превръщат в репресия.
Но униформите винаги са съществували, те носят духа на една институция, те показват принадлежност към определено училище и не толкова като принадлежност към сграда, а като дух, като атмосфера, като общност, като авторитет, като качество.
В този смисъл униформите са част от гражданската култура на едно общество.
Училищната униформа учи децата да се чувстват единни, съпричастни към едно общо цяло.
Тя е и социален въпрос, защото училището не може да се възприема като репресия спрямо детето", казва Ирена Гъркова, директор на видинската гимназия "Цар Симеон Велики".
"Смятам, че трябва да има някакъв вид облекло, да не е строго едно и също, а просто може би един цвят или един вид.
Това със строго определена униформа, точно от едно място купена, не са ми много добре... Скъпо е в сравнение с останалите магазини, откъдето купуваме дрехи", пък е мнението на родител.
Впрочем, в социалните мрежи са популярни групите за ученически униформи "втора употреба" - родителите са намерили начин да се сдобият със скъпата, но важна част от облеклото, която ще дисциплинира децата им и ще помогне за тяхното обучение.
Това, разбира се, малко убива идеята за заличаването на социалните различия, но какво да се прави...
Самите деца не отдават толкова голямо значение на носенето или неносенето на униформа, докато то не стане задължително - особено тийнейджърите веднага се обявяват "против" и това е напъно в съответствие с възрастта им и с всички неприятни последствия, произлизащи от нея.
Може би някой трябва да припомни на специалистите-педагози, че забраната е най-лесния начин да накараш един тийнейджър да свърши нещо - добро или лошо.
Ако учениците наистина се гордееха с училището си, униформата - дори и грозна и скъпа, нямаше да е проблем.
Но за много, наистина много малко от тях това е така.
Наказанията не помагат за това учениците да заобичат училището си.
Липсата на реални знания, слабата подготовка и невъзможността за реализация - също.
А относно опитите за универсализиране - тийнейджърите сами ще намерят начин да подчертаят своята индивидуалност, ще направят яката или маншета по-различен, ще скъсят или удължат полата...
Винаги го правят, а изгонването от час досега не е дало резултат нито веднъж.
