Свободата на словото има смисъл само ако важи за всички. За тези, които харесваме, и за тези, които ни отблъскват.
На 10 септември, докато отговаряше на въпроси на студенти в университета "Юта Вали", показно беше застрелян от неизвестен снайперист десният консерватор, поддръжник на Тръмп - 31-годишният Чарли Кърк.
Определян от мнозина като пропагандатор, заради своите крайни възгледи по много направления от обществения и политическият живот, Кърк беше нашумял с изказвания и мнения относно правото за собственост на огнестрелно оръжие, правата на жените, правото на аборт, ЛГБТИ+ хората и хуманитарната криза в Газа.
Изказванията му в социалните медии, където имаше милиони последователи, предизвикват полярни мнения сред обществото, както в САЩ, така и в България.
Като популярно лице на MAGA (Make America Great Again) движението, той е смятан за един от хората, които помогнаха на Тръмп да затвърди позициите си в президентската кампания особено сред най-младите избиратели.
Чарли Кърк е роден през 1993 г. в Арлингтън Хайтс, Илинойс, в семейство от средната класа.
Още като тийнейджър се увлича по консервативната идеология и решава вместо да продължи висшето си образование, на 18 години да създаде организацията Turning Point USA, която бързо се превръща във влиятелна платформа сред младите републиканци и изстрелва Кърк в националната политика.
Като консервативен активист и основател на организацията Turning Point USA, която има за цел да популяризира десни идеи сред младите хора в Америка, той често е сред студентите в САЩ, за да води дискусии, да участва в публични форуми и да привлича слушатели към консервативните ценности.
Разбира се, тук е момента да отбележим, че никой не бива да бъде заплашван или убиван заради позициите си, това противоречи на демокрацията и свободата на словото.
Но както в Америка, така и у нас, някои крайнодесни гласове започнаха да свирят на струната, че е убит, защото е бял мъж, семеен и вярващ християнин, което лично за мен е абсурдно.
Предвид някои изказвания на Кърк, едва ли точно това е причината. Например:
"Всъщност не мога да понасям думата емпатия. Мисля, че емпатията е измислен, нов термин, който - нанася много вреди."
"Струва си да има цена, за съжаление, от няколко смъртни случая с огнестрелно оръжие всяка година, за да можем да имаме Втората поправка, за да защитим другите ни дадени от Бога права... Това е разумна сделка", каза той по време на изява в кампуса на църквата "Awaken" в Солт Лейк Сити на 5 април 2023 г.
По ирония на съдбата, Чарли Кърк тъкмо отговаряше на въпрос за насилието с огнестрелно оръжие, когато беше застрелян.
Но Кърк беше известен и с провокативните си расистки изявления, които използваше, за да ухажва избирателите от поколение Z.
"Съжалявам. Ако видя чернокож пилот, ще кажа: "Надявам се, че е квалифициран", споделя Кърк по време на епизод на подкаст през 2024 г. с колегата си десен активист Джак Пособеик.
Темата за забраната на абортите - ключова тема от доктрината на американските нео-консерватори, разбира се, също присъстваше.
В разговор, който стана широко популярен, Кърк беше попитан по време на публичен форум как би реагирал, ако собствената му дъщеря, на 10-годишна възраст, бъде изнасилена и забременее.
Отговорът му подчертаваше твърдото му противопоставяне на абортите при всякакви обстоятелства.
"Това е ужасна гледка", каза Кърк. "Но отговорът е: "да, бебето ще бъде родено."
След оповестяването на смъртта на Кърк, който беше много близък до Тръмп политически активист, американският президент нареди всички флагове на САЩ да бъдат спуснати в знак на траур.
"Великият и даже легендарен Чарли Кърк почина", написа Тръмп в социалната и мрежа "Трут соушъл".
Смъртта на Чарли Кърк вероятно ще консолидира крайните десни и консервативни гласове в САЩ, като се използва като символ за "атака срещу консервативните ценности".
За част от поддръжниците на MAGA това ще се превърне в повод за мобилизация под чувство за обсада.
Доналд Тръмп вече може да използва трагедията, за да оправдава репресивни мерки срещу опоненти или да затвърди тезата си за "лявата заплаха" и "нуждата от силно лидерство".
В този смисъл смъртта на Кърк се превръща не само в лична трагедия, но и в политически инструмент, който да засилва поляризацията и напрежението в страната.
Посоката на разговора засега обаче трябва да бъде към това доколко дадени изказвания могат да проникнат в нечий ум, за да бъдат повод за убийство.
И поставя на дневен ред темата не просто за политическите разделения, а за самата сила на речта.
Какво може и какво не може да бъде изказвано в едно демократично общество?
Зад конкретната личност и зад неговите крайни възгледи стои по-големият въпрос за границите на свободата на словото.
Демокрацията предполага правото да говориш, дори когато думите ти са шокиращи, неприемливи или обидни за мнозина.
Това, което не може да бъде толерирано, е превръщането на словото в пряк призив към насилие.
Линията между "неудобното мнение" и "речта на омразата" е тънка и често се използва политически - от едни, за да дискредитират опонентите си, и от други, за да прикриват агресията зад лозунга за "свобода".
Убийството на Чарли Кърк обаче ни напомня за нещо по-дълбоко: когато отговорът на реч на омразата е куршум - обществото губи два пъти.
Губи, защото допуска политическото насилие да бъде легитимирано. Губи и защото дебатът, колкото и остър да е - се заменя с тишината на страха.
Истинската демокрация не е в това да се съгласяваме, а да можем да спорим без оръжие.
Свободата на словото има смисъл само ако важи за всички. За тези, които харесваме, и за тези, които ни отблъскват.
И може би най-важният тест за нашето общество е не как реагираме на приятните гласове, а как понасяме гласовете, които мразим.
