Добре е да знаем кога да си тръгнем.
Но е добре и да знаем дали да останем в дадени отношения.
Всички ние познаваме хора, които продължават отчаяно да се борят да задържат връзката или брака си, независимо че погледнато отстрани, нещата изглеждат неспасяеми.
Често се чудим защо тези хора не могат да се откъснат от човека, с когото са били, и да продължат напред.
Особено глупаво е, ако виждаме ясно, че усилията са еднопосочни, а другият вече практически е напуснал връзката и се опитва да гради нещо наново сам.
Онова, което страничният наблюдател със сигурност не вижда, е че дори да изглеждат угаснали, някои отношения все още носят спасителна искра в себе си.
И че някои връзки са твърде ценни - които ги прави достойни за спасяване.
Други пък - не. Определено не.
Но как, когато се случи на нас самите, да познаем кога си струва да се борим за връзката си, въпреки трудностите и неприятностите?
Има някои знаци, които ни казват, че партньорът все още може да бъде с нас, а и ние с него, и че това не е краят.
Но преди да видим кои са признаците на надежда и на възможност да се борим за връзката си, нека се уверим, че налице са следните задължителни параметри:
-
Между вас все още не е настанил "Конникът на апокалипсиса", наречен "презрение" и "отвращение". Ако той е тук и сте се разделили, вероятно нещата между вас са наистина обречени. Повече за това сме писали тук:
-
Уважението и привличането все още са налице.
-
И двамата все още сте свободни и не сте продължили напред с някой друг.
-
Не се налага да се борите с мъчителните последствия на изневярата и липсата на доверие. Ако те са се настанили между вас, вероятно трудно ще ги изгоните.
-
Напрежението между вас никога не излиза извън контрол. Ако сте се удряли един друг, ако сте си крещяли с омраза или сте се насинвали - по-добре изобщо не се занимавайте с опити да възстановявате връзката си.
-
Все още разполагате с енергия и евентуално сте готови да я вложите отново в същия човек.
Ако са налице горните признаци на надежда, продължете да четете надолу.
Ако ли пък не - може би околните са прави: време е да се "хванете в ръце" и да продължите напред, без този човек.
Знаци, че за вас има надежда:
- Не желаете да бъдете с никой друг.
Знаете, че "има много други риби" в морето, но дори не искате да си мислите за това. Боли ви и разсъждавате отново и отново за вашия човек и отношенията ви.
Знаете, че ако не се съберете, ще ви трябва доста много време, за да преодолеете раздялата.
- Не можете да понесете мисълта, че той/тя ще бъде с някой друг.
Но не от ревност или от чувство за притежание. Зле ви е, защото знаете, че тогава бихте загубили нещо ценно - сигурната, любяща интимност, която някога определяше вашата връзка.
Това ви липсва отчаяно, дори и сега да ви се струва, че не сте напълно готови да направите необходимото, за да я възкресите.
- Не искате да бъдете сам/а. Но и не можете да бъдете с някой друг.
Бихте могли да се обадите на някоя стара любов. Или да се отдадете на разюздан секс, без някой да ви пречи. Или да се развихрите в Tinder.
Изкушавате се да го направите, защото не искате да бъдете сам или сама в никакъв случай. Но присъствието на нов човек в живота ви, дори и за една нощ, ви звучи немислимо.
И най-лошото в ситуацията: не искате да сте сам, но не можете да си представите да живеете с някой друг, освен с вашия човек.
- Не таите чувство за отмъстителност.
Връзката ви се разпада и вие таите планове за отмъщение... Но бързо осъзнавате колко глупаво би било да направите нещо необмислено.
Знаете, че да отмъстите на човек, за когото ви пука, няма да ви донесе удоволствие.
- Не можете да си представите да пътувате с никой друг, освен с него/нея.
Казват, че пътуването вади всички наши лоши черти, докато ни кара да си мислим, че вади всички добри.
Дори така да е, лошите черти на партньора ви ви изглеждат умилително пред перспективата да опознавате лошите черти на някой друг.
А и всички тези спомени и снимки от пътувания заедно... Не, не, стомахът ви се обръща само при мисълта да стегнете куфарите с друг.
- Поредпочитате да скучаете с него/нея, отколкото да ви бъде страшно интересно с някой друг.
Може би напоследък само се карате и изглежда, че нещата изобщо не вървят, но, когато се замислите, няма друг човек, с когото бихте искали да прекарвате свободното си време.
- Сега ви се струва, че кавгите и споровете ви са сравнително безобидни.
Е, докато се карахте не ви се стуваше така.
Но си давате сметка, че и двамата сте се въздържали от крайни и твърде обидни думи, и - прочетете в началото - никога не сте влизали във физическа разпра.
Винаги има нещо, което ви е спирало да стигнете до крайности.
Може би е време да си починете един от друг. Което е съвсем различно от това да се разделите завинаги.
- Физическото привличане все още е налице.
Все още харесваш аромата на партньора си сутрин и си представяш сексуални сцени с него. Или най-малкото гушкането и целувките.
- Уважаваш партньора си като човек. И се гордееш с постиженията му/и и се радваш на успехите му/и.
Дори и да не го понасяш в момента, оценяваш, че този човек е ценен. Това, разбира се, може да се усеща и без да сте заедно като двойка. Затова и не разбираш колко е важно всъщност когато сте заедно.
- Общите ви шеги са още валидни.
Той/тя успява да те разсмее, дори и да се чудиш дали е за добро.
- Знаете точно как се чувства човека във всеки един момент.
Дори да не сте заедно в момента, просто го усещате.
- Спомняте си с умиление за "първите ви моменти".
Как се запознахте... Как се развиха нещата. Кое ви събра... Умилението не ви напуска и сега, когато си спомняте за първите си мигове заедно и постоянно се питате: "Какво се промени?" и "Не може ли всичко да бъде пак като преди?"
Вероятно може. Така изглежда.
