Хранителният терапевт Михаела Белорешка: Никога досега в човешката история не сме се хранили от скука

| от Лора Младенова |

Михаела Белорешка е хранителен терапевт, здравен психолог и творец, получил образованието си от Асоциацията по хранителна терапия в САЩ. Посветила е последното десетилетие на нелеката кауза да помогне на хората да опознаят тялото си и неговите нужди. За пръв път я срещам на серия от семинари по здравословно хранене, провеждани на корпоративно ниво по време на първите локдауни, и срещата с нея ми оставя следа за цял живот. От досега с Михаела Белорешка научавам, че когато говорим за хранене, най-дълбоките корени на поведението ни далеч не идват от самата храна. Днес с нея си говорим именно за това, а и не само. Търсим причините за емоционалния глад, разглеждаме най-разпространените диети, и надникваме в родителското поведение – това, което възпитава у децата градивна култура на хранене, и това, което води до риск от развитие на хранителни проблеми.

Михаела, ти не си диетолог, а хранителен терапевт. Нека започнем оттам как са свързани помежду си храненето и психологията?

Храненето е човешко поведение, а науката, която се занимава с човешкото поведение, е психологията. Много често храненето се свързва с определени продукти, режими, съставки, рецепти, но в основата си то е поведение, така че то е детерминирано от много фактори от нашия живот. Често, когато говорим за режими и за практики на хранене, фокусът е върху биологичните научни факти около храненето, но това е само една страна. Много важна страна, но има и друга – психологическият, емоционалният и социалният контекст, в който живеем. Здравната психология следва био-психо-социалния подход, който разглежда човека като част от тези три отделни системи.

Често се опитваме да намерим идеалния и универсален хранителен режим, но ако погледнем индивидуално на всеки човек, откриваме различни вярвания, убеждения, опит, които влияят на нашето хранително поведение. То започва да се формира още от момента, в който се намираме в утробата. Още оттогава вече се заражда програма как ще се храним до края на живота си.

Знам, че ти не си привърженик на концепцията за строги диети, насочени към загуба на тегло. Можеш ли да ни разкажеш малко повече защо? Каква е разликата между диета и здравословен хранителен режим?

Термините са много близки и понякога диета може да се използва и в много положителен смисъл, точно като здравословен хранителен режим. Това, което визирам като негативно, е културата на диетите, която започна през 80-те и 90-те – 10 дни само мляко, 20 дни мед с червен пипер… Такъв тип хранене изключително много се различава от нашите биологични нужди, от нашия ритъм, от психичните ни нужди. Нутриционистиката имаше нужда да премине през този етап, да провери дали това работи – е, не работи. Освен че такива диети ограничават големи групи храни, например въглехидратите, или акцентират само върху един продукт, те изискват и ограничен калориен прием. С това поставяме и тялото, и психиката си в шокиращи нови условия. Проучвания още от средата на миналия век показват, че и при жени, и при мъже, ограниченият калориен прием има дългосрочен негативен ефект върху метаболизма. Той се забавя след всяка такава диета, а настъпват и поведенчески промени – разстройства на настроението, раздразнителност, нервност. И те остават във времето.

Рестриктивният режим не отговаря на нашите нужди. А здравословният режим, който се подкрепя от нутриционисти, е насочен към гъвкавост и дългосрочни навици – не да свалим бързи килограми за два месеца и да се почувстваме красиви, а да се наслаждаваме на храненето и да инвестираме дългосрочно в своето здраве. За щастие, това е напълно възможно.

Какви са основните принципи, спрямо които човек може да конструира за себе си един такъв дългосрочен здравословен режим?

Индивидуално е, но общи правила има, около които се обединяват специалистите по хранене и холистична медицина. На първо място – да подбираме минимално преработени храни. Колкото повече степени на преработка преминава един продукт, толкова по-далече е той от нашето тяло, съдържа по-малко хранителни вещества и може да ни причини повече проблеми и възпаления. Ключово е да разгледаме основните групи макронутриенти – протеини, мазнини и въглехидрати – и да търсим кои са най-добрите представители на всяка от тези групи, как да ги разпознаваме, как да ги избираме, как да ги комбинираме спрямо нуждите си. Един активно спортуващ човек има различни нужди от един стандартно движещ се.

Ако се фокусираме върху това да подбираме само сезонни плодове и зеленчуци и животински продукти, които са с пасищен произход, дори и само това би било огромна стъпка напред за нашето здраве. Не става дума за революция, а за завръщане към по-естественото хранене. Този фокус е по-здравословен от ограниченията.

Споменаваш животински продукти и ме навеждаш на въпроса какво е отношението ти към вегетарианството и веганството като начин на хранене в дългосрочен план?

Тук вече намесваме и културни влияния, вяра, убеждения, лична философия. Те имат отношение към това как тялото ни ще преработи храната, която приемаме. При вегетарианството е възможно да е здравословно дългосрочно, а при веганството е малко по-трудно. По отношение на него все още липсва консенсус в нутриционистиката. Лично аз съм привърженик на разнообразието, но и на свободата на избор – всеки може да усети какво му говори тялото му по отношение на продуктите, с които се храни.

Вече говорим за култура, вярвания… Културата на хранене не се изчерпва със самото хапване. Можеш ли да ни разкажеш малко за ритуалите, свързани с храненето, които правят целия процес по-здравословен за нас – почивка, поза, скорост?

Супер е, че ми задаваш този въпрос. Фокусът обикновено е твърде много върху това какво ядем, а не как го ядем, а от биологична, физиологична и от психологична гледна точка, контекстът ни на хранене има огромно значение. Питаш за почивки – храненето само по себе си Е момент на почивка. За да можем да храносмиламе пълноценно, трябва да сме в покой. Цялата ни енергия от тичане по задачи и писане на мейли следва да дойде в центъра на тялото ни.

Огромна стъпка е да си дадем сметка, че масата за хранене не е място за преговори и планиране, за семейни спорове. Това променя фокуса ни към целия процес, но за много хора е трудно в началото. Понякога забравяме дори сядането като ритуал – ядем в движение, в колата, по срещи. Нужно е да седнем, да дишаме, да се свържем с храната. От тази гледна точка много харесвам готвенето, то ни свързва с храната, със сетивата, връщаме се в тялото си, опитваме вкусове. Когато седнем на консумираме сготвена от нас храна, сме напълно готови да вземем максимума от нея. След това липсва напрежение и тежест. Правилната нагласа е да вземем 15-20 минути за хранене изцяло за себе си, за да можем да продължим пълноценно всички други дейности от деня си.

Тук е моментът да си призная, че човекът, който ме отучи да ям на крак, си ти. Но има и други неприятни навици, повече свързани с емоционалния глад, например да седнем с огромно количество храна пред себе си и да пуснем филм или сериал, за да се разтоварим от негативни усещания. Какво е естеството на емоционалния глад, как да се борим с него?

Всички сме в този кюп, това да седнеш пред Netflix с кофа храна не е чуждо на никого. Тази нужда си има биологична основа. Много хора се самобичуват, че нямат воля, но причината не е тази. Този тип апетит идва от центъра за възнаграждение в мозъка. Отделят се хормоните, които ни карат да се чувстваме успешни. Нашият организъм изчислява кое е това действие, което с минимум енергия ще ни донесе максимум ефект към момента. Спортът също ни носи усещане за възнаграждение, но ни го носи и храната. Енергийната калкуклация показва, че да посегнем към кофата сладолед в хладилника просто е по-лесно. В дългосрочен план обаче се получава дисбаланс.

Добре е да знаем за тази предпоставка и да не възприемаме емоционалното хранене като провал, за който да се самобичуваме, а да идентифицираме от какво наистина имаме нужда в този момент. Да, понякога може да е парчето торта, но нека помислим какво друго можем да дадем на тялото си, да дефинираме емоционалните си нужди. Емоционалното хранене не се отнася до храната, а до емоциите. Ако сме самотни, тъжни, уморени, от кофа чипс ли имаме нужда, или от това да се обадим на приятел, да вземем вана, да почетем книга, да практикуваме йога, да си поплачем? Нужно е да открием експресията, чрез която да преработим преживяваната емоция. Отговорът не е да се борим с емоционалния глад, а да се поддадем на истинските си нужди.

Значи първата стъпка е човек да бъде честен със себе си?

Но тя не е лесна и комфортна. Никога досега в историята на човечеството не сме се хранили от скука. Храненето, което преди е било дефицит, сега е лесно и достъпно, особено що се отнася до вредните храни, така че предизвикателството е огромно.

Оставяш ме с впечатлението, че си категорична, че няма универсално хранене, което да е панацея за всеки. На всеки няколко години обаче изниква нов тренд – Пиер Дюкан, диетата с пържоли, 90-дневния режим, разделното хранене, кето, intermittent fasting… Как оценяваш подобни течения?

Нужен процес са. Дават ни научни данни, което е много ценно. Научният метод е такъв – изследва се конкретен феномен и резултатът, който той дава. Приложен към всеки отделен човек, режимът се съчетава с факта, че имаме различна генетика, различни нужди, различен опит, различно здравословно състояние. Не бива никой режим да се приема като абсолютна истина.

Нутриционистиката е млада наука, в процес на развитие е. Всички диети, които назова, имат своето място и могат да бъдат благоприятни за някои хора, но не за всички. Биологично имаме идентичен потенциал, но той се развива по различен начин в годините. Дори на индивидуално ниво човек се нуждае от различен хранителен режим в различни периоди от живота си. Кето може да работи десет години за теб и да спре да работи. В областта на храненето проучванията са по-краткосрочни, а не можем да направим генерално заключение за всички хора и за целия им живот от експеримент, проведен в шест седмици например.

Според скорошно проучване за intermittent fasting, публикувано в New York Times, много от твърденията и очакванията, свързани с този начин на хранене, не се потвърждават. Самият автор на изследването беше доста разочарован от откритията си. Повечето модели на режими работят в началото, но ние трябва да сме гъвкави и адаптивни във времето.

Има ли риск от трайно увреждане на здравето или психиката поради неправилен подбор на хранителен режим и поддаване на някой такъв тренд?

Със сигурност. И това се случва. Мисля, че всяка една жена, а и не само, е потърпевша. Твърдения, които са широко прокламирани през последните няколко десетилетия, към момента са тотално отречени. Все пак и цигарите някога са рекламирани като начин да отслабнем. Медиите имат огромна роля в това – обикновено се взимат много тенденциозни и извадени от контекста послания. Затова аз се въздържам от препоръки на конкретни режими, а се придържам към базовото знание, което е устояло на времето. Ако го прилагаме, нямаме нужда от рекламираните ни революционни методи.

Човек вероятно цял живот учи и усъвършенства това. А когато вече има свои деца, отговаря и за изграждането на хранителна култура у тях. Кои са според теб най-важните поведения на родителя, за да възпита такава у детето си, без да го натоварва негативно, без да му дава предпоставки да развие хранителни разстройства?

Това е огромна тема. Поведенията още от кърмаческа възраст се отразяват върху целия ни живот, съзнателно или не. Най-важното родителско поведение дори не е свързано със самата храна, а със средата, която осигурява на детето, когато то се храни. Пропускаме го като възрастни, пропускаме го и по отношение на децата – да се чувстваме в безопасност по време на хранене, да сме спокойни.

Трябва да създадем у децата усещане, че когато се хранят, те имат избор. Спрямо възрастта им е редно да провокираме автономност у тях. Прекомерният контрол дългосрочно не дава добри резултати. В стремежа си да дадем най-доброто на децата си, да възпитаме любов към добрата храна, може да залитнем към свръхконтролиране. А най-доброто, което можем да дадем, е свободата – да изследват, да опитват, със свой собствен ритъм. Свръхконтролът често се проявява на по-късен етап в живота със симптоматика на различни хранителни нарушения.

Всички майки изтръпват, ако детето пропусне обяда си. Спокойно – то ще навакса! И ние невинаги имаме апетит. В рамките на седмица до десет дни обаче тялото изпитва склонност да компенсира, ако е имало дефицит. Вместо да слагаме децата в ригидна рамка с количества и часове, нека сме по-гъвкави и да им даваме свобода. Така ще разберем и към какви храни са естествено привлечени.

Разбира се, примерът на родителите е безкрайно важен – ние да се наслаждаваме, ние да изпитваме радост от храненето. Те виждат това и попиват от нас.

Злоядството, което ти спомена, май плаши родителите повече в сравнение с преяждането. Освен при родители, които са обсебени от идеята как трябва да изглеждат децата им – като гимнастички, модели, волейболисти. Как повлияват родителските очаквания за външен вид на храненето на детето?

Очакванията, разбира се, могат да повлияят. Специфичната връзка между майка и дете е много силна. Майката е основният човек, от когото търсим валидация, подкрепа, любов, безопасност, ориентираме се по нея за нуждите си. Ако получаваме от родителя послание, че не отговаряме на очакванията му, то съзнателно или не, се опитваме да компенсираме това, да случим желаното, за да получим тази любов и валидация.

Въпросът тук е към родителите – откъде идва това очакване? Подчинено ли е то на индивидуалните нужди на детето, или по-скоро е нещо наше, което проектираме навън? Децата гледат на нас като на учители, на авторитети. Не е нужно да знаем всички отговори. Важно е да сме искрени, приемащи и подкрепящи, да си кажем, когато не знаем. Но обикновено не думите създават нагласите, а излъчването ни, чувството, с което посрещаме нуждите на децата.

Ако във вече пораснала възраст човек осъзнае, че има хранителен проблем, какви са първите стъпки, които би го насочила да предприеме?

Ако хората вече са осъзнали симптома си, значи вече са доста напреднали със себепознанието и са направили първата крачка. В моя опит съм забелязала, че е далеч по-трудно човек да идентифицира наличието на проблем, да разпознае симптомите. Може би е редно да изброя някои от тях – прекомерен фокус върху мисълта за храна; фиксация върху типовете храни, времето за хранене, съдовете, произхода… Ако такива мисли заемат твърде голяма част от ежедневието, това индикира проблем. Или пък, ако има изградени психически конструкти и емоции, свързани с външния вид или храната, е време да се замислим как се чувстваме, имаме ли нужда от подкрепа и помощ.

Винаги бих препоръчала на хората да се консултират с експерт с психологическо образование. Процесите са дълбоки и сериозни, следва да се доверим на някого, който ги познава в дълбочина. И да видим накъде ще ни отведе пътешествието „връзка с храната – връзка със себе си – връзка с другите“. Ще видим, че връзката ни с храната е само едно от проявленията на това пътешествие към нас самите. Хората, които опознават връзката си с храната, могат да установят неподозирани неща за себе си и да достигнат наистина дълбока трансформация.

Според теб можем ли да се справим трайно, веднъж завинаги, с хранителен проблем?

Храненето Е справяне. Дори при емоционално хранене, за което говорихме, то само по себе си представлява начин за справяне. Конструираме го в момент, в който не сме могли да се справим по друг начин, и то ни е помогнало. Изпитвам дълбоко уважение към човешката способност да се справя. Другият сценарий, да не се справим, не е по-положителният. Нашите тяло и психика са изключително адаптивни и интелигентни, така че да ни съхранят.

Когато осъзнаем стратегиите, които досега са ни помагали, но видим и недостатъците им, можем съзнателно да изберем други начини за справяне, по-градивни. Животът ни е постоянна трансформация по отношение на това как се грижим за себе си и как се отнасяме към себе си. Колкото по-дълбока е връзката ни със себе си, толкова по-градивни са стратегиите ни за справяне.

Вижте още: 

Врагът в моята чиния: Из спомените на една (бивша) анорексичка – част I