Свръхтуризъм или твърде малко посещения - къде е България на световната туристическа карта?
Със свръхразвитието на комерсиалния туризъм някои красиви и желани световни дестинации буквално "прегарят".
Прекомерният туризъм "изяжда" очарованието на природните или културни забележителности, а приливът от посетители води до редица нови проблеми.
В места като Венеция, Бали и Барселона жителите бият тревога, алармират World Population Review в нюзлетъра си.
Улиците са препълнени. Инфраструктурата се пропуква. Започва културна ерозия. Нейното начало настъпва, когато сувенирните магазини започнат да преобладават над местните бизнеси.
Един от най-сериозно страдащите градове в света от огромния наплив туристи е Венеция.
Наскоро местната власт наложи такса за еднодневни посетители и ограничи груповите екскурзии, за да се бори с наплива на туристи, пристигащи с круизни кораби.
В италианския град местните жители превъзхождат туристите по брой само в ранните сутрешни часове, като към обяд посетителите превъзхождат жителите с 2 към 1.
В Исландия, според статистиката, предоставена от World Population Review, туристите превъзхождат местното население целогодишно средно 6 пъти:
Бали обмисля въвеждането на туристически данък, за да финансира усилията за опазване на околната среда, след като местните общности изразиха загриженост относно щетите, нанасяни от посетителите върху природата и инфраструктурата.
В Барселона цените на жилищата скочиха драстично заради свръхнаплива от посетители.
Наемателите са започнали да отдават апартаментите си краткосрочно на туристи, което предизвиква остра реакция от страна на местните жители - точно както се случи преди години и в Берлин.
Инфраструктура под натиск
Туризмът не само привлича хора, но и създава напрежение. В места с ограничена инфраструктура внезапният приток на туристи може да претовари всичко - от канализационните системи до спешните служби.
Малдивите, считани доскоро за идилично място, сега са изправени пред увреждане на кораловите рифове в резултат на прекомерното гмуркане и строителството на курорти.
В Перу популярността на Мачу Пикчу принуди властите да ограничат ежедневния достъп и да изградят алтернативни маршрути за посетители.
В Гърция Цикладските острови се борят с недостиг на вода, който се влошава от сезонното търсене от хотели и курорти.
В Санторини властите сега внасят вода с лодки ежедневно по време на пиковия сезон - скъпо и неустойчиво временно решение.
Не всички региони са пренаселени. Някои от тях наблюдават спад в броя на туристите, а с това и в важни източници на приходи.
Има държави, които предлагат и разчитат на туристически продукт, а туристите не идват.
И о, изненада, сред водещите в света по това отношение, според класацията на World Population Review, е България, но също и някои по-малко известни префектури в Япония, преди желани дестинации в Южна Африка, а също и градове в САЩ, Бразилия, Афганистан.
Въпреки ръста на националния туризъм, селските райони в Япония все още остават встрани, а местните власти вече предлагат субсидии, за да привлекат туристи там.
Южна Африка, въпреки че може да се похвали с природа и култура от световна класа, се бори с възприятията за безопасност, което се отразява на международния туризъм.
А зашеметяващите планини и села в България остават празни, отчасти поради недоразвитата туристическа инфраструктура и отчасти поради слабата международна видимост на държавата.
Както пише World Population Review през 2023 г. над 80% от приходите от туризъм в България са дошли от вътрешни туристи, което оставя огромен неизползван потенциал за международна промоция на родния туристически продукт.
Борбата срещу свръхтуризма
Заради културната корозия, която предизвикват огромните туристически потоци по света, някои държави започват да въвеждат строги ограничения.
Правителства по целия свят започват да вземат мерки.
В някои случаи правят нещо немислимо - ограничават или забраняват изцяло туризма.
Бутан например налага строга такса за устойчиво развитие в размер на 100 долара на ден, за да ограничи тълпите и да защити културата.
Норвегия започна да ограничава достъпа на круизни кораби до фиордите, за да намали емисиите и да запази качеството на въздуха за местните жители.
Нова Зеландия обсъжда данък за международните туристи, за да финансира възстановяването на околната среда в популярни райони като Фиордланд и Тонгариро Кросинг.
Така над 150 дестинации по целия свят - двойно повече за последните три години - обмислят или стартират някаква форма на ограничение на посетителите или данък за устойчивост.
Не всички региони по света изпитват затруднения с туристите.
Някои страни са намерили начин да развиват туризма по начин, който подхранва местния икономически импулс и не нарушава културния характер на мястото.
ОАЕ, и по-специално Дубай, са усвоили принципите на мегатуризма до съвършенство, като използват луксозна инфраструктура и целогодишни събития, за да поддържат вниманието на постоянно нарастващия туристически поток.
Дубай определено е пример за умно развитие на туризма - туристическият сектор вече допринася с над 12% от БВП на града, който отбеляза над 17 милиона международни посещения само през 2024 г.
Мексиканският полуостров Юкатан отбелязва постоянен растеж, предлагайки различни места за различни атракции - например град Мерида за културни забележителности, а град Тулум за плажовете и подводните пещери.
Португалия съчетава достъпност, удобство и качество на живот, за да се превърне в любимо място не само за туристи, но и за дигитални номади и пенсионери.
Кои са местата, които се завръщат на туристическата карта?
Някои места, които са пострадали от конфликти, бедствия или политически сътресения, преживяват възраждане. За опитни пътешественици или инвеститори това са места, които си заслужава да се наблюдават.
Броят на посетителите в Шри Ланка е нараснал рязко през последните две години, след като политическите и икономическите реформи стабилизираха страната.
Възстановяването на туризма в Египет набира скорост благодарение на инвестициите в сигурността, новите музейни проекти и подновения интерес към културното наследство.
Новият Гранд музей на Египет, който ще отвори врати в края на 2025 г., ще бъде най-големият археологически музей в света с колекция от 100 000 артефакта.
Коста Рика, макар и никога да не е излизала напълно от картата, бързо се възстановява от спада по време на пандемията и реинвестира в екотуризъм.
Накъде? Новите дестинации.
Няколко дестинации, които доскоро не бяха в центъра на вниманието, инвестират в туристическа инфраструктура и навлизат в туристическата карта на света.
Например Албания с нейните неизвестни прекрасни адриатически плажове, ниски цени и подобряваща се инфраструктура, започва да привлича все повече туристи.
Посещенията в Албания са нараснали с над 50% през последните три години, но все още страната приема по-малко посетители годишно, отколкото Венеция за един месец - и средно, колкото България с нейните дългогодишни опити и традиции да се позиционира на световната туристическа сцена.
Грузия пък улеснява все повече дългосрочното пребиваване на дигиталните номади и пенсионерите и получава високи оценки за гостоприемството си.
Руанда пък се превръща в престижна дестинация за екотуризъм и фотосафарита.
