Ние, родителите, може да си се впечатляваме вътрешно колкото си искаме, стига наистина никак да не ни личи външно пред децата (макар те често да го усещат, гадинките). Защото хлапетата често пъти много искат силно да ни впечатлят, да предизвикат някаква наша реакция, понякога дори каквато и да е.
А има и такива ситуации, в които (малките може още да не го знаят, но като пораснат, ще са наясно) много биха искали ние да не се впечатляваме и то никак, да не реагираме и да оставаме безучастни. Защото иначе ги караме да се срамуват, объркват и самите те да отдават прекалено много внимание на работи, които е по-добре да подминават (следвайки нашето подминаване).
Някои наши реакции следва да посочат на детето, че това е нещо страшно или лошо, че не е наред. А ако се въздържим, детето също няма да им обърне внимание.
Така че дори и да ни е трудно, понякога трябва неуловимо за детето да стиснем зъби и да овладеем повиците си да подскочим, да изкрякаме, да се скараме, да се стреснем, да се вбесим и т.п. – изобщо да реагираме.
И ето сега един бърз тест по темата – с подбрани примери и категорични отговори кога да реагираме на малките деца и кога – не:
Когато казваме, на пишлеменцето, че го обичаме, а то ни заявява, че не ни обича, ама никак не ни обича! Причината е, че сме го накарали вече да си ляга, да си измие зъбите или сме му отказали седма вафла.
Да реагираме ли: НЕ ОСОБЕНО. Най-много да добавим, че ние пък си го обичаме много.
Детето инцидентно се е напишкало или дори наакало, а от години не носи памперси.
Да реагираме ли: НЕ. Само да му помогнем, ако е необходимо.
Малкото случайно изговаря дума, за която не знае, че има мръсно значение, камо ли какво означава за нас големите. Като например възкликва по време на игра „хууйиии!“, докато си представя, че роботчето му излита във въздуха.
Да реагираме ли: НЕ.
Детенцето чува нова и непозната дума и я повтаря, че дори и няколко пъти. Ние знаем колко е лоша тя, но то не знае.
Да реагираме ли: НЕ.
Да, обаче го прави пред други хора!
Да реагираме ли: НЕ.
Детето ни по изключение самичко се е сетило да си измие зъбите, без да се налага да го подсещаме, както всяка божа вечер.
Да реагираме ли: ДА! Да го забележим ярко и да го похвалим гръмко!
Малкото ни съкровище се е спънало и е паднало. Реве гръмогласно и жално, макар да не тече кръв и да не е нещо за „Пирогов“.
Да реагираме ли: НЕ МНОГО. Все пак е добре да реагираме съчувствено и ориентирано към емоциите му, посочвайки очевидното: „Ухх, боли те!“ или просто с гушване. Без караница, без „Голяма работа!“, без писъци на ужас и уплаха.
Ние си почиваме, но на диването му е скучно и скача върху нас, пее неовладяно точно пред лицето ни или с големи, трепкащи, тъжни очички ни кара да му обръщаме внимание
Да реагираме ли: ДА. Уважението се печели, правата се отстояват!
Докато се опитва да си сипе самичко вода или да пие от голямото шише, полива обилно себе си и наоколо.
Да реагираме ли: НЕ. Другият път ще се справи по-добре. Сега може само малко да му помогнем да попие тук-там, ако има нужда.
Тресе се нервно, защото братчето/сестричето му не иска да играе на играта, на която то иска.
Да реагираме ли: ЛЕКИЧКО. Колкото да схване, че разчитаме разочарованието му и го окуражаваме да измисли как да се разбере с братчето/сестричето или да реши какво да прави. Без да се намесваме като шериф.
На площадката, извън вашия взор, възрастен го е скастрил за лошото му поведение, то идва да ни се тръшка.
Да реагираме ли: ДА. Отиваме при въпросния възрастен и изясняваме ситуацията. За възрастния – поуката да не прави повече забележка директно на детето, а да потърси родителя му. За детето – изводът, че родителят ще го защити, но после може да си има важен разговор за поведението му.
Зверчето дивее, тича през глава и пищи вечер от стая в стая.
Да реагираме ли: ДА. Мястото за дивеене е навън, в парка.
Зверчето дивее, тича през глава и пищи денем в парка. Разни хора цъкат, клатят глави и мрънкат.
Да реагираме ли: НЕ. Мястото за дивеене е навън, в парка.
Баткото/каката го е заплашил(а), че щом малкото се държи дразнещо, за него няма да има вечеря/детско/подарък, то пищи и се ужасява.
Да реагираме ли: ЛЕКИЧКО. Без емоции. Просто колкото да чуе, че това не го решава баткото/каката.
Седи на масата за междинно хапване, но вместо да се храни нормално, начупва солетките на парченца, парчето кекс на малки хапки, надробява кифлата и прави много трохи или друга подобна детинска лигня.
Да реагираме ли: НЕ. Да си избираме умно „битките“.
Рови демонстративно в шкафа, вади НАШИЯ шоколад, гледа ни предизвикателно в очите и се кани да го изяде.
Да реагираме ли: ДА. Границите са си граници!
Великден е. Гледа ни предизвикателно в очите и се опитва да си напъха цяло варено яйце (обелено, без черупка) в устата – в стил „Леле, какво мога, а!“.
Да реагираме ли: ДА, БЪРЗО. Не за друго, но все пак е опасно.
Още от Владимир Вълков:
Как да побъркаме децата си още по-успешно
Oбяснете тези 3 неща на малките ученици (и на повечето възрастни)
Как децата ми научиха, че всичко има край
