През последните седмици всяка сутрин с детето преминаваме през Ада...
Малката е почти на 4 години и е в нова държавна детска градина. Децата имат строга програма, зададена, представете си - от МОН, която ги ангажира в постоянни занимания. Тя е спокойно дете, на което му харесва да бъде занимавано и обича да играе с други деца.
По тази причина си мислех, че периодът на детското тръшкане е окончателно приключил.
Но взе, че се появи ужасът, наречен "сутрешна истерия".
За да я събудя правя какво ли не: играя роли - превръщам се ту в досадна муха, ту в някой, който търси нещо под одеялото, ту в дух, който е изгонил Сънчо. Гъделичкам, галя, пощипвам, милвам... И накрая викам и се карам, но някак успяваме да станем.
Ако успея да я събудя с игри и закачки и няма ревове - започва ужасът с обличането.
Ако и там нещата минат добре, истерията избухва по време на миенето на очите, на зъбите... на вързването на косата. Или пък искрата се подпалва точно на вратата, преди да излезем, и се получава пожар от крясъци, тропане с крака и крещене.
Започнах да решавам проблем след проблем, само за да си спестя тръшкането и съсипващата истерия сутрин.
Понеже тя искаше да ходи само с рокли, специално закупихме хубави детски роклички, които да облича
Уви, истерията не утихна, но промени посоката си: този път с голям, ужасяващ и неспирен рев малката пожела плитки.
Когато мама най-после й направи плитки с цената на закъснение, и решихме, че спокойствието е настъпило, още на следващата сутрин ни сервира нова изненада. Ревът този път беше, защото не искала да бъде водена, искала сама да ходи на детска градина.
А след това: защото не искала баща й да я води, а майка й.
След това - защо я водела майка й, тя искала баща й...
Не искала шапка. После не искала яке. В никакъв случай никаква връхна дреха. НЕ, НЕ искала вода (хвърляне на шишето!). И изобщо не искала на детска градина, защо сме тормозели детето, то искало само да си седи вкъщи и да си играе!
Понеже се видяхме в чудо, реших да разуча малко повече за този вид детски истерии сутрин. За изблиците във всички посоки и за тоталната невъзможност на родителите да облекчат тези изблици...
Нека не забравяме и че детското тръшкане сутрин е правопропорционално на времето, с което разполагаме: колкото по-малко време имаме - толкова по-ожесточено се реве. И колкото повече се реве и колкото по-големи истерии се правят, толкова по-голям е шансът да закъснеем.
Ако пък събудим детето твърде рано, за да имаме време да потушим изблиците, то ще реве освен за всичко останало и за това, че не се е наспало.
Изобщо изглежда, че родителите нямат полезен ход.
Зачитайки се по темата и говорейки с други родители, разбирам, че съвсем не съм сама: за твърде много 4-5 годишни деца сутрините са тежко предизвикателство. И това, оказва се, е напълно нормален момент от порастването.
На децата им се налага да се сблъскват със силните емоции, свързани с очакванията към тях през деня и то още преди да са се събудили напълно или да са закусили.
Така сутрините се превръщат в непреодолим стресов фактор, който се излива в истерични пристъпи, подпалвани от какво ли не.
И не, не е въпрос на дрешки, нито на прическа, нито на нежелание да се излезе: това са само поводи детето да изрази своите емоции.
Въпрос на възраст
На възраст 4-5 години децата започват да изграждат своята независимост.
Те нямат търпение да поемат контрол над своите избори и над средата си.
Стремят се към автономност - и това е нормално, но може да създаде напрежение, когато се налага изпълняването на ежедневни или рутинни дейности, свързани с време.
Те не искат да им казвате какво да правят: искат да го правят сами или имат нужда от повече време, но сутрин, разбираемо, няма как да им го осигурим.
Затова, дори основните задачи, като обличане, сресване или миене на лице и зъби, стават прекалено трудни. Първо - задачите са много, а времето - малко. И второ - ние, възрастните, не им осигуряваме възможност да се адаптират, а само ги пришпорваме.
Един от отговорите зад това сутрешно тръшкане и истериите се крие именно в усещането за принуда и притискане.
Изглежда, ревът на дъщеря ми е стресова реакция. Тя изпитва чувството, че е натискана или принуждавана, което оказва негативно влияние върху детските й изпълнителни функции.
Явно това, което ни изглежда като гневни изблици, по-скоро е преминаването на организма в режим "борба или бягство", при който разсъждаването отстъпва място на силните емоции.
Нов урок: ако има гневни изблици - детският мозък най-вероятно е претоварен.
Физическите фактори също допринасят: ако детето не се е наспало достатъчно, тялото и мозъкът му просто не могат да се преборят с изискванията.
Липсата на сън влияе върху регулирането на настроението и концентрацията, които са необходими за повечето задачи сутрин: ставане, обличане, измиване.
Емоционалните фактори също са налице: представете си как ви е много добре завити в топлото легло и изведнъж се налага да излезете в хладната утрин навън, при това от вас се иска да сте разбудени, облечени и концентрирани. Безпроблемното преминаване от една дейност в друга се оказва проблем не само за по-малките, но и за 4-5 годишните, които все още нямат добра емоционална регулация.
Осъзнаването, че ще трябва да напуснат уюта на дома си и да отидат в натоварената среда на училището или детската градина, може да ги претовари или да предизвика тревога.
Добавете към това и малкия личен хаос в сутрешната рутина - хаос, който е почти неизбежен, поне за мен като родител, който трябва да подготви едновременно и себе си за деня.
"Предвидимите стъпки, съчетани с топлота и насърчение, могат да помогнат за облекчаване на емоционалното напрежение", съветват педагогическите сайтове.
Да започнем да подготвяме децата предварително, за да намалим стреса им сутрин.
Добре е да създадем сутрешна рутина, която да се спазва: първо се прави това, след което - онова. Сутрешните рутинни дейности създават и чувство на емоционална сигурност, от която детето има огромна нужда, така че да развие умения за емоционална саморегулация.
Когато децата знаят какво да очакват от момента, в който се събудят, те често се чувстват по-уверени и са склонни да сътрудничат по-лесно. Предвидимостта намалява желанието за контрол и дарява детето с чувство за самостоятелност - дори при задачи, които то не обича (като ресане на косата или обуване на чорапи).
Стана ли ясно сега защо се тръшка детето сутрин?
На теория - да. Сега остава да видим как бихме могли на практика да намалим дискомфорта на малките човечета. Но за това - в следващ текст.
