Пет съвета от опит за "черни дни"
Какво да правим в "онези дни" от месеца?
Не, това не е статия за менструация, нито пък аз бих имала проблем да използвам термина, от който все още се страхуват няколко поколения мъже, жени и рекламисти.
Днес няма да си говорим за червените дни, а за черните - онези, когато сме тъжни без причина, тревожни до степен да не можем да се храним, апатични, турбулентни, деструктивни към себе си и будещи се сутрин с усещането, че сме тотален провал.
Със стопяването на светлината през октомври тези дни обикновено зачестяват.
Както и с наближаването на празниците, защото този уж радостен период всъщност вади наяве всичко, което не е стабилно в близостите ни, а и в личните ни финанси.
Не е задължително да сме диагностицирани с депресия, нито с хиперактивност, нито с тревожно или кое да е друго разстройство, за да преживяваме "черни дни".
Дори напротив, мнозинството от хора никога не разбира дали има конкретна диагноза, има и хора, които умишлено не искат да знаят.
Или хора, които без да имат диагноза, също понякога падат в черната дупка на живота и им се случват от онези сутрини, когато мисълта да станеш от леглото и да живееш живота си, причинява физическа болка.
Моите съвети не са нито на дипломиран професионалист, нито на някой мотивационен гуру от онези, които казват "стани и се усмихни на живота, грабни възможностите, хвани бика за рогата", а на мен ми иде да ги питам те самите проверявали ли са се при специалист, преди да говорят пълни глупости.
Просто са това, което ми помага мъничко в моите лични черни дни.
Ако не ти се става от леглото, не ставай
Не се осъждай, не проявявай лошотия и строгост към себе си.
Понякога тялото ти знае по-добре от какво имаш нужда и тази умора не е за нищо.
Психическата умора не е по-лека от физическата и не е безпричинна. Не се мрази за нея - не те мързи и не си измисляш.
Ако имаш нужда от сън, спи. Осем часа, десет, шестнайсет.
На другия ден е по-добре. Не проявявай насилие към себе си. Вземи си ден-два от работа. Но не повече, нека почивката не се превръща в летаргия, защото и това би било страшно.
Колегите ти, роднините ти и приятелите ти трябва да те разберат.
Ти не извършват предателство спрямо тях и не им дължиш твърде дълги обяснения.
Когато отново се почувстваш пълноценен човек, и отговорностите ти, и общуването ви ще вървят по-леко, отколкото ако не си го позволиш.
Зарежи технологиите веднага
Изключително добре се познавам с обсесивното и безпосочно четене на новини и публикации и с безцелното гледане на рийлове.
Както и със страха, че ще се наложи да остана с мислите си, ако спра. Обаче трябва да спреш.
Илюзията, че си почиваш с чат, компютърна игра, сериал или съдържание в социалните мрежи задълбочава проблема.
Мислите ти стават още по-хаотични, усещането за празнота се разраства, както и вината, че не правиш нищо смислено в този момент.
И тежестта на значителна част от информацията, която достига до теб, може да те събори още повече.
Посегни към някоя книга на хартия и се потопи в нея.
Така едновременно няма да гледаш в Голямото страшно вътре в себе си, но и няма да ставаш боксова круша на реклами, звуци, ефекти, светлини, нито нечие кошче за емоционален отпадък.
Лично аз не слушам дори и музика в такива моменти.
Яж сезонна и прясна храна и не пий алкохол
Ако и ти се чувстваш по начина, по който на мен ми е твърде познат и близък, значи или не можеш да си представиш да сложиш и залък в стомаха си, или искаш да изядеш всички пици на света, като първо завиеш порция паста в тях.
Не се поддавай на това, защото ще стане по-зле, ще изостри тревожността ти и чувството, че не можеш да понасяш себе си.
Хапни зеленчуци и плодове, или някоя сезонна супа или манджа, дори и да е малко насила. Не е задължително да ги готвиш, онлайн могат да се поръчват дори и здравословни неща. Тялото и умът ти ще ти бъдат благодарни.
Колкото до алкохола, един от съветите, които съм научила от малка от баща си, е никога да не пия, когато и защото ми е кофти. Разбира се, след като пробвах емпирично какво е имал предвид.
Алкохолът, както и захарта и другите тежки въглехидрати те "вдигат" за кратко, само колкото да ти създадат илюзия, че всичко е наред, да прекалиш и часове по-късно да се чувстваш по-зле, отколкото преди това.
Злоупотребата с тях може да те вкара в мрачен период, дори ако преди това ти е било добре.
Свърши някоя лесна задача
Чувството за завършеност, с което ще те зареди, помага много.
Не е нужно да е нещо комплексно или творческо, дори рутинните отговорности могат да са по-полезни, защото умът ти си почива, докато се занимаваш с тях.
Попълни някоя таблица в Excel, простри прането или нарежи зеленчуците. Ще активираш възнаградителния механизъм в мозъка си, а и ще почувстваш как неразплетеното кълбо от задачи, което също ти тежи жестоко, не е чак такъв змиярник, какъвто ти се е сторило на пръв поглед.
Много е важно обаче задачите наистина да са кратки и леки и да не изискват дългосрочно планиране или координация между много хора.
Не тормози близките си с пресподеляне
Няма да си помогнеш с това, само ще кажеш неща, които после ти се е искало да не си, и ще си създадеш нови причини в отношенията ви, заради които да ти е гадно за в бъдеще.
Дай си малко време за тишина.
Няма пречка да споделиш, че не се почувстваш зле, или да потърсиш потвърждение, че те обичат, но после наистина млъкни.
В наистина кофти момент никой не може да те убеди с думи, аргументи и логика, че не си най-големият провал на света, че не те мразят всички, че животът има смисъл, че ще си намериш и гадже, и работа, че много хора са имали по-кофти детство от твоето, и т.н., и т.н.
По-скоро ще постигнеш обратния ефект да нараниш близките си с неспирен поток от вербална помия, която дори не мислиш наистина, когато разсъждаваш трезво. И после ще трябва да лекувате отношенията си и от това.
Ако много държиш да кажеш на някого всички тези неща, обърни се към специалист, и остави майка си, партньора си и най-добрия си приятел на мира.
Не твърдя, че всичко ще се оправи, ако направиш тези неща.
Единствено че ще стане малко по-леко и може би по-бързо за преживяване.
И може би едно последно хрумване - припомни си за последния път, когато са те съборили същите или сходни емоции и тревоги.
Мислеше, че никога няма да мине и да се оправи, нали? И сега го мислиш. Тогава мина. И сега ще е така.
