Как да побъркаме децата си още по-успешно

| от Владимир Вълков |

Нали ви е познато онова твърдение, че колкото и добре да сте отглеждали детето си, когато то порасне, пред психотерапевта си ще има достатъчно причини да ви обвинява колко сте го бъгнали. Ами, ако ще е гарга, пък нека да е рошава. Да му се не види и неблагодарното (в бъдеще) дете!

Затова – заповядайте безплатно тези 10 идеи, които, ако прилагате редовно на практика, ви гарантирам, че рано или късно ще ви донесат успех в това да увредите здравето на детето си. (Важно уточнение: не препоръчваме физическо насилие, защото психическото, което ще приложите с това поведение, ще е предостатъчно):

1) Не пропускайте възможност да иронизирате детето, да го затапите, да се държите саркастично, ехидно, злъчно – както към неприятен колега или непознат във Фейсбук, който е на различно мнение от вашето. Не използвайте обидни думи или подигравки, даже не се смейте след репликите си. Детето вероятно няма да разбира смисъла зад думите ви, но добре ще усети недобрите ви намерения, а това ваше поведение ще работи още по-добре в търсената посока – да се почувства необичано, отхвърлено и самотно.

2) Отнасяйте се с безразличие към всяко действие, постижение, интерес на детето си. Независимо дали ви показва нова рисунка, челна стойка, хвалебствено писмо от учителката по математика или дори бисквитки, които е сготвило самичко – в никакъв случай не си позволявайте да изтръгне от вас каквато и да е реакция, камо ли емоция.

3) Давайте на детето си таблета или телефона, винаги когато потърси вашето внимание, и после му се карайте, че е много изнервено и не може да заспи. Ако сте против екраните, давайте му шоколадови вкусотии, винаги когато поиска, а после му се карайте пак, че е много изнервено и не може да заспи.

4) Изберете си някой дребен и незначителен негов недостатък. Даже не е нужно да е недостатък. И му го натяквайте често, колкото се може по-често и с еднаква едра досада. Ако не се сещате за такъв, действайте на сигурно – просто казвайте, че е „лош(а)“, може и без да уточнявате защо. Този подход е толкова ефективен, че от един момент нататък детето отлично ще възприеме този етикет и ще се впише в него, така че вече ще си имате достатъчно очевидни поводи да му натяквате за лошотията, едновременно с това задълбочавайки я.

5) Когато някой иска да ви снима (важно е да се случва пред детето; този някой още по-добре да е самото дете), вие винаги отказвайте с думите, че сте грозни, не се харесвате, изглеждате ужасно и т.н. Така, постепенно, е много вероятно и детето ви да усвои ниско самочувствие по отношение на външния си вид и ще е неспособно да пребори, като порасне.

10 навика на родителите, които са ни повлияли, без да разберем

6) Стремете се всички караници и скандали с другия родител да стават пред детето или поне така, че то да може да чува всяка дума, упрек към партньора и обида. Ако малкото не се затвори в себе си и поиска да сподели тревогите си, че се карате, с вас, рязко му кажете, че е още малко и нищо не разбира. Ако това поведение не подхожда на натурела ви, ето друг вариант: с половинката си постоянно си шушукайте помежду си, когато детето е наоколо, крийте се от него, за да общувате, пазете в тайна всички ваши разговори от него.

7) Правете на детето забележки и го критикувайте, че се държи като бебе. Опявайте му, че много бихте искали да постъпва като по-голямо. Но абсолютно всеки път, когато се опита да се обуе самичко обувките или да си сипе чаша вода, не му позволявайте с аргумента, че не може да се справи.

8) Обърквайте наследника си с различни поводи за наказания и постоянна смяна на правилата вкъщи. Един ден може всичко да е позволено, но на другия ден трябва да го накажете за това, което в предния е било окей. Колкото по-шарен низ от промени или пълна липса на граници и правила въведете, толкова по-качествено ще е невротизирането на малкото хлапе.

9) Създавайте на детето си редовно чувство за срам, когато наоколо има други хора, без значение дали са роднини, негови приятелчета или напълно непознати. Освен със забележки и иронични коментари пред тази публика, може да постигнете безупречно това и като разказвате неудобни за него истории, които ви развеселяват. Още по-добре, ако те са случки, за които сте му обещавали, че никой няма да научи за тях.

10) Сравнявайте го с други деца. Може да са негови приятелчета, но идеална работа ще свършат и деца на ваши приятели, които то не познава, та и дори напълно измислени момиченца/момченца (трябва да са от същия пол). Разбирате, че се налага сравнението никога да не е в полза на вашето дете. Дори не е необходимо да сте твърде конкретни – малкото много добре ще схване, че не го харесвате и че няма шанс да спечели вашето одобрение (не че ще спре да опитва).

И накрая – нали разбирате, че това са само част от необятните възможности да мачкаме, отчуждаваме и невротизираме собственото си дете. Е, какво пък, няма да сме ние виновни, ако се държим така – можем просто да обвиним за това нашите собствените родители и поведението им спрямо нас в детството ни.

Още от Владимир Вълков:

Обяснете тези 3 неща на малките ученици (и на повечето възрастни)

Как децата ми научиха, че всичко има край

Омагьосаните кръгове на родителството

5 (почти) златни правила на родителството

7 неща, които ще ми липсват, когато децата пораснат