Не бива да се сърдим на партньора си, че се дразни на приятелите ни
Има добри познати, просто познати и приятели, на които наистина държим. Сред тях обаче понякога се промъкват такива, които успяват да нарушат крехкия баланс, който крепим в семейството.
Във всяко семейство съпрузите имат свои контакти, хора с които общуват без да споделят това общуване в другия - не е изненада, че съпругът няма да дойде на "женско кафе", нито пък съпругата ще се присъедини с желание към мъжкото гледане на бокс или футбол.
Всеки има право на време за приятелите.
Колко време, обаче? И кои приятели?
Едно социологическо проучване на Cornell University установява, че над 60% от жените признават, че приятелките им са повлияли върху решенията им за продължаване или прекратяване на връзка.
Това е огромен процент, и не е чудно, че мъжете усещат напрежение, дори ако никой не казва нищо директно.
Първата и най-често срещана причина да мразим приятелите на партньорите си е проста: те често се възприемат като конкуренция за време и внимание.
Хората, които са силно емоционално зависими от партньора си, често изпитват т.нар. "partner-friend jealousy", защото се притесняват, че приятелите "отнемат" част от интимността, споделените разговори или моментите заедно.
В експерименти и психологически изследвания участниците дори оценявали приятелите на половинките си като "по-малко добри хора" само защото ги възприемали като заплаха.
Втората причина е чисто практична: някои приятели просто не вдъхват доверие.
Ако приятелите на партньора го подтикват да пие до късно, да флиртува или да игнорира връзката, започваме да ги виждаме като реална опасност.
Когато пък жената прекарва много време с близки приятелки, с които споделя тайни, съвети и емоции, мъжът може подсъзнателно да се почувства изместен.
Изследванията показват, че хората имат нужда да бъдат "централната фигура" в живота на партньора си, затова изместването на фокуса към приятелите подлага тази необходимост на изпитание.
Приятелският кръг влияе пряко на стабилността и удовлетворението във връзката - когато партньорите не харесват взаимно приятелите си, удовлетворението от връзката спада осезаемо.
Женските приятелства се базират на съпричастност и разговори за чувства, докато мъжките - на споделени дейности и хумор, са открили учените.
Когато жената се прибере след среща и каже: "Говорихме три часа с Ани за отношенията ѝ с Петър" - той просто не разбира какво толкова може да се обсъжда три часа.
Тази разлика в начина на свързване създава емоционална дистанция: мъжът се чувства изключен от свят, в който просто не владее езика.
Много мъже не понасят приятелките на жените си, защото усещат, че са под наблюдение. Приятелките често се превръщат в своеобразна "съдийска комисия", която оценява дали той "заслужава" жената до себе си, но нима мъжете не правят абсолютно същото, макар да не го признават?
Ако пък приятелките са твърде независими, успешни или критични към традиционни роли и модели на поведение, мъжът може да ги възприеме като заплаха за статуквото във връзката.
Психолозите дават и по-дълбоко, еволюционно обяснение:
В миналото връзките са били въпрос на оцеляване, и то буквално.
Всеки, който "се доближава" до партньора, е можел да бъде възприет като заплаха за ресурсите или сигурността.
От еволюционна гледна точка, групите от еднополови приятели са служели като коалиции за защита и влияние.
Когато партньорът има силна мрежа от приятелки, които дават подкрепа, съвети и ресурси, другият във връзката може подсъзнателно да се чувства по-малко ценен или нужен.
Днес не се борим за мамути, пещери и огнища, но мозъкът ни все още реагира по подобен начин и приятелите често се възприемат като потенциална заплаха за връзката или влиянието ни върху партньора.
Приятелите са част от "социалния свят" на човека.
Ако не ги приемеш, всъщност не приемаш и важна част от самия него.
Жените не мразят приятелите на мъжа си просто "от инат" или "от ревност", нито пък мъжете мразят приятелките на жените си без причина.
Много често зад това стои нужда от сигурност, от внимание и от баланс, страх от загуба на влияние, понякога е усещането, че са критикувани или неразбрани, а понякога причината е в различният емоционален език.
Но ако и двамата партньори успеят да видят отвъд раздразнението, ще открият, че зад това стои не злоба, а желание за сигурност и признание.
