Oбяснете тези 3 неща на малките ученици (и на повечето възрастни)

| от Владимир Вълков |

Когато възрастните имаме погрешно възприятие е проблемно. Но когато и го предаваме нататък на децата, вече съвсем не става готино.

Ето три бързи примера за това кое е от значение всъщност, независимо какво се говори:

1) Оценките не са най-важното

Ако случайно сте пропуснали „не“-то в горния ред, да го подчертая – „НЕ са най-важното“!

Сега. Ясно е, че светът ни вече е станал твърде материален, подложен на всевъзможно измерване, препълнен с амбиции и сравняване, но за съжаление вкарваме и най-малките в това безумно състезание, в което винаги има някой друг, който в нещо е „по-“.

С тези оценки в училище хлапетата или се страхуват, че не стават за нищо, защото нямат шестица, или гоненето на шестиците им се превръща почти в мания – да бъдат харесани, похвалени, приети.

Нали знаете колко много всяко мъниче иска да стане ученик, да тръгне в първи клас. И как много скоро след това желанието за сближаването с буквички и цифрички се изпарява. Е, би било прекрасно, ако поне родителите успеем да премахнем нашия натиск от децата ни и да им даваме ясни сигнали, че няма проблем, когато имат тройка, да не възхваляваме прекалено, когато има шестица, да ги питаме по-често не колко изкара на контролното, а днес интересно ли беше в училище, какво ново научи.

Знанията наистина са по-важни от оценките. А още по-важен е прогресът на всяко отделно учениче. Ако тази седмица то знае повече от миналата седмица, това е напълно достатъчно!

Спокойно, свръх амбицирани родители, има време за кандидатстване в гимназия и в университет, където оценките са най-важни – детето няма да се отпусне още отсега, релакс.

2) Интелигентност не е равно на знания

А думата „интелигентен“ не е синоним на „учен“, „знаещ“, „начетен“ или „ерудиран“. Едното е даденост, другото може да се придобие.

Може би най-простичкото обяснение на „интелигентност“ е – да можеш да постигнеш максимален резултат с минимално информация.

Интелигентен човек може да е и човек, който не умее да пише и смята. Тук бързо да кажа, че говоря изцяло за ум, не за другите видове модерни интелигентности, които се навъдиха (емоционална, музикална, социална и т.н.) – не ги отричам, просто уточнявам.

Това, че някой може да рецитира в оригинал Шели, да може да опише шестнайсет различни видове корабни шапки от 18 век, да помни цели томове закони наизуст или да разказва с часове за костите на трицератопса, не го прави интелигентен. Може и да е, но тези качества показват, че е знаещ.

Интелигентно е например дете, което за първи път влиза в библиотека, но бързо се ориентира по методите на подреждане на книгите и намира заглавието, което търси, без много лутане, питане и пуфтене. Не, че нещо – но дори и ако детето ви изостава в училище, защото не може да определи частите на изречението, може да е интелигентно и следователно много „не-тъпо“. И би било хубаво да подкрепяме повече идеите, хрумките, новостите, родени от ума, поне толкова, колкото се радваме и ръкопляскаме на наизустяването и повторението.

3) Математиката е полезна цял живот

Супер много ме дразнят недомислени и повтарящи се коментари и „смешки“ от типа на „Ееей, и за какво ми беше тригонометрията!“ и „Само ме мъчиха по математика с ония дискриминанти, дето за нищо не служат в живота“, изказвани толкова често от съвсем пораснали и зрели хора. Това е толкова разпространено, а онзи ден научих, че вече е усвоено и от четвъртокласниците (в случая – „Пуу, за какво ще ми е в живота да знам как се смята обиколка на правоъгълник“; не си го измислям!).

Е, скъпи пораснали уж остроумни многознайковци и вие, мили ученичета, които може след време да повтаряте тези глупости – това ама никак не е вярно. Математиката е полезна. За цял живот. Всяка част от нея.

Полезна е, защото тя в голямата си част е средство, а не цел.

Математиката в училище помага на децата да изградят логическо и аналитично мислене, което по-късно, като големи, ще ползват във всички сфери в живота си. Тия големи, които ехидничат, че математика е била напразно мъчение, без директна практическа стойност в живота, може би не са успели да усвоят тези качества. Защото иначе биха стигнали до извода, че с физическото в училище и с фитнеса по-късно в живота е същата логика: прескачането на „коза“ или вдигането на щанги трябва ли ви в ежедневието извън фитнеса?! Колко пъти ви се наложи да вдигате щанги или да правите клекове на един крак? Еми, да – защото фитнес-тренировките са средство – не за да можеш да повториш същото в живота извън фитнеса, а за да ти помогнат да постигнеш целта си – да оформят тялото ти, да имаш мускули за показване, да си здрав и силен.

Математика и тя е „фитнес“ – ама за логиката и аналитичността.

Още от Владимир Вълков:

Как децата ми научиха, че всичко има край

Жените можели мултитаскинг, а мъжете – не? Айде бе!!!

Омагьосаните кръгове на родителството

5 (почти) златни правила на родителството

 
 


Повече информация Виж всички