Заглавието на новата книга е "слънцето сърцето"
Един от най-разпознаваемите и характирни гласове на съвременната ни поезия - Нинко Кирилов, представя на 11 ноември в 19 ч. в бар "Kick's", София, новата си стихосбирка със заглавие "слънцето сърцето".
Книгата излиза с логото на издателство Scribens, а редактор и коректор е Ива Колева. Художествено оформление: Анна Лазарова, снимка на корицата: Светлозар Стоянов - Svesto.
Кирилов е автор на книги с поезия, проза и драматургия, негови текстове са превеждани на английски, немски, италиански, испански, полски, гръцки, сръбски и черногорски. Редактор е на книги с поезия и проза, създател на платформата писателибезкниги, в която неиздавани автори четат свои текстове пред аудитория.
Не е от хората, които охотно разказват за себе си, но текстовете му ясно подсказват, че ако някога реши, има какво да разкаже.
След предишната му впечатляваща книга "Портокал", която излезе през 2023 г., "слънцето сърцето" е неговата пета поетична творба, която ще ни отпрати към слънцето, към сърцето или някъде между тях, където ще намерим отговори на всичките си незададени въпроси. Или може би няма да намерим, но ще ни остане онова дълбоко и тръпчиво чувство, което остава след истинската, жива и дишаща поезия.
Ето какво каза за книгата Антония Апостолова, писател, редактор, преводач, рецензент и литературен журналист:
"Нинко Кирилов е написал своя Еклесиаст. Нинко Кирилов се деконструира - така, както късовете поднебесно слънце залязват, за да се появят съчленени миг по-късно от другата страна на кръглото.
Защото залезът и изгревът на слънцето сърцето са едновременност в зависимост мястото ти под тях. И "никога вече" е същото като "винаги ще", докато "всичко става друго". В играта със синтаксиса местоименията - ненужни - изчезват, глаголите остават най-насъщните, а съществителните блокчета на света се въртят в транс между пръстите на поезията.
Изреченията започват и завършват безшевно, отвсякъде и доникъде. В този пеан на възпетия провал вместо на оплаквания потоп, в тези псалми за ежедневната проза на трагичното, за банално неописаното, за непреходността на преходите човекът е всичко онова, с което свиква. И някой вече е написал всичкото. Но "от това не се умира", не се умира, защото което е било и не е било, и ще бъде."
