Какво се случва с децата, възпитани от авторитарни родители

| от MamaMia |

За много съвременни български родители е характерно едно странно, почти шизофренично поведение към децата. От кротки и благи хора, загрижени повече от всичко на света за добруването на малкото, често те се превръщат в авторитарни диктатори. След като детето започне да си прави оглушки за пореден път, дори най-милият родител бързо влиза в ролята на страшилище, което се развиква: „Ще направиш каквото ти казвам ВЕДНАГА!“. На въпроса „Защо?“, следва крясък: „Защото АЗ казвам!“.

Други изрази, по които става ясно, че родителят е влязъл в ролята на командир, са: „Аз казвам, затова не задавай повече въпроси!“, „Като кажа нещо – да се изпълнява!“, „Не ми противоречи!“. 

Познати ли са ви тези реплики? В моменти на безсилие, стрес, тревога или паника, българските родители често се обръщат към единствения възпитателен стил, който обикновено познават в детайли – този на авторитарният родител.

Изобщо авторитарният стил на възпитание е най-разпространеният в страната през целия социализъм. В Западна Европа и САЩ авторитарното (строгото) родителство е особено модерно до към 60-те години на 20 век, след което престава да се прилага по ред причини.

През 1966-67 година се появява първото описание на основните модели родителство. Основен принос за осветляването на стиловете поведение на родителите има американският клиничен психолог Диана Баумринд  Тя описва авторитарния, авторитетния и либералния стил родителство. По-късно към трите стила е добавен и четвърти: този на безучастния родител.

В последствие Баумринд се специализира върху авторитарния стил на възпитание и провежда множество екперименти, след които става ясно, че този така любим родителски стил всъщност води до сериозни личностни проблеми и затруднения в социален план за бъдещите възрастни.

Баумринд твърди, че авторитарният стил на възпитание толерира пасивни добродетели  у детето като послушание и дисциплина и го възпира от активни добродетели като инициативност, самостоятелност, поемане на риск.

Добре е да се знае и че родителите, които използват насилието като възпитателен метод обикновено изповядват именно авторитарния родителски стил. Баумринд обаче държи да се знае, че далеч не всеки авторитарен стил на възпитание включва физическо насилие, но често този вид родители употребяват унизяващи или обидни към детето стратегии като форма на наказание.

В съвременния свят авторитарното родителство се прилага значително по-малко, но в страни като България, в които исторически това е бил основният подход при възпитанието, някои от подходите на авторитарния родител продължават да са толерирани широко в обществото.

Авторитарните родители обикновено са много строги. Те очакват от децата да слушат и да се подчиняват, в противен случай ги очакват сериозни последствия. Често тези родители използват тактики като заплахи или обиди, за да наложат волята си. В същото време те не ангажират истински детето си в онова, което искат да бъде свършено, не му обясняват причините и последствията и не го подкрепят, когато се държи „правилно“. Родителите, които хвърлят енергията си в авторитарно държание, често нямат достатъчно сили, за да дадат позитивна обратна връзка, която според съвременните педагози е необходима на децата, за да се развиват добре.

Калифорнийският фамилен терапевт Елайза Руби Баш разказва пред Insider в какво се състои авторитарният тип възпитание на децата.

„Авторитарното родителство е стил родителство, което се характеризира с високи изисквания и ниска отзивчивост. Родителите с авторитарен стил на родителство имат много високи очаквания към своите деца, но осигуряват много малко възможности за обратна връзка и загриженост. Грешките обикновено се наказват тежко.“

Последствията от авторитарното родителство обаче са сериозни. 

Родителите, които вярват в „твърдата ръка“, обикновено са убедени, че най-важното е строгата дисциплина и че тя ще е от полза на техните деца. Всъщност донякъде тя действително е от полза на децата, но само и единствено що се отнася до това да се научат да спазват социалните правила и да се подчиняват на авторитетите. Също така, като фокусирано върху безопасността на детето и научаването му да избягва потенциални рискове, авторитарното родителство успява да създаде хора, които премного се съобразяват със социалните норми, които вярват в традиционните ценности и избягват особени движения в социалното си общуване. Но в съвременното общество този вид родителство води до повече негативни последици за децата.

Редица изследвания сочат, че този родителски стил всъщност води както до социални проблеми, така и до проблеми с развитието. Когато децата се отглеждат с правила, наложени от родителя, които те трябва неизменно и без коментар да следват, те често страдат. И като възрастни е твърде вероятно да се сблъскат със следните проблеми:

  • ще им е трудно да мислят за себе си и да се защитават
  • ще имат ниско самочувствие
  • ще са неуверени
  • ще бъдат изпълнителни, но несамостоятелни
  • ще са послушни, но неинициативни
  • ще се страхуват да поемат отговорност
  • ще им липсват умения за сътрудничество
  • ще имат слаба социална компетентност
  • ще имат проблеми в общуването с връстниците си, защото ще очакват другите деца да слушат техните изисквания, точно както те самите слушат изискванията на своите родители
  • ще имат проблеми с контролирането на гнева и изразяването на възмущението си
  • може да развият бунтарски дух и да се стремят да се съпротивляват на всеки авторитет или обратното – ще се подчиняват сляпо на авторитетите

Авторитарното родителство се свързва и с по-висок риск от злоупотреба с наркотици или алкохол при децата и с по-ниски академични успехи.

По-добрият вариант е авторитетният подход

Авторитарното отношение на родителите не е задължително в следствие на високите очаквания към децата. Възможно е това отношение да е резултат от неспособността на родителя да се свърже емоционално с детето.

За родителите, които искат ясни правила за своите деца, но не искат да губят здравата си емоционална връзка с тях, по-добрият вариант е авторитетното родителство, твърдят от Американската асоциация на психолозите. Днес масово се приема, че авторитетният подход е много по-уместен, отколкото авторитарният.

Двете думи звучат сходно, но в двата стила има основни различия.

И двата възпитателни подхода са свързани с поставянето на високи очаквания към децата, с поставянето на граници и дисциплина. Но вместо да разчитат на чувството за вина на детето, на срама и на страха, при авторитетния стил родителите създават силна емоционална връзка с децата си. Те се стремят да изслушват гледната точка на децата и се опитват да защитават своите решения, използвайки силата на логиката и разума. По този начин помагат на децата да разберат защо е необходимо да направят нещо, без да ампутират уменията им да правят самостоятелни избори.

Децата, които са отгледани от авторитетни родители са много по-самостоятелни, уверени в себе си и способни на самоконтрол, отколкото онези, отгледани от авторитарни родители.

Американско изследване показва, че децата, които имат авторитетни родители рядко прекаляват с различни субстанции и се справят по-добре в училище. А ново изследване от тази година показва, че децата, които са отгледани от авторитарни родители, не са толкова доволни от живота си като възрастни, за разлика от тези с авторитетни такива.

Ако сте луди на тема контрол или сте отгледани от авторитарни родители, може би самите вие сте склонни към такъв стил строго родителство. Но ако искате да смените сила от авторитарен към авторитетен, започнете са комуникирате с децата си и говорете за техните емоции и чувства. Отнасяйте се с тях като с човешки същества и работете над връзката си чрез любов и истинско общуване, съветват експертите. Ако ви е трудно да се отървете от заучените начини на авторитарно поведение, може би е добре да се обърнете към терапевт или специалист, който да ви помогне.

Вижте още:

 Родители, ако искате щастливо дете, не правете това

 
 


Повече информация Виж всички