55 хиляди семейства в паника заради Националното външно оценяване
От месеци съседката ми и нейният четвъртокласник са в паника и причината е НВО - Националното външно оценяване.
За около 55 000 семейства у нас това предизвикателство пред детето се превръща в поредица от безсънни нощи, частни уроци, приснения и напрежение.
До момента, в който детето ще се яви на изпита, ще реши теста или половината от него и... това няма да има никакво значение нито за него, нито за бъдещите му постижения, нито за учителя и директора на училището, нито за майка му или баба му.
Заслужава ли си паниката?
На първо място трябва да припомним, че НВО не е същински изпит - от него не зависи нищо и всички минават.
Целта му е да покаже на Министерството къде греши в образованието на децата, да сравни постиженията на различните училища със средните за страната и да коригират методиката си на преподаване, ако е необходимо.
Лошото е, че всяка година проучването показва едно и също - децата ни са технически грамотни - знаят да смятат и да пишат. Не могат обаче да използват тези знания, за да решават практически проблеми и да мислят критично.
Година след година анализите показват едни и същи проблеми (например пропуски в логическото мислене или трансформиращия преразказ), но учебните програми и методи на преподаване не се променят радикално.
Съветът на МОН към учителите в начален етап е да спре да се залага на "наизустяване" и да се дават повече задачи, свързани с реалния живот.
Предвид факта, че резултатите в 7 клас традиционно са по-лоши, съветът си е съвет, а на практика нещата не стоят съвсем така, поне докато не се случи някаква реформа в образованието.
Дори да се случи такава, за съседката ми и нейния четвъртокласник тя вече няма да има значение.
Как да подходим правилно?
Министерската идея е на 10-11 години децата за първи път да се сблъскват с официална изпитна процедура, да изпитат "изпитна треска", но без от това да произтичат фатални последствия.
След денонощно решаване на тестове, допълнителна подготовка още от началото на учебната година и непрекъснатото повтаряне, че предстои НВО, закономерно постигаме обратния ефект - отвращаваме детето от ученето още в самото начало.
Доста трудно е да се постигне баланс - едновременно да не превръщаме изпита в семейна драма, но и да не махаме с ръка, защото той има значение единствено за статистиката на МОН.
На 10-годишна възраст обаче децата все още нямат емоционалната зрялост да се справят със сериозния външен натиск на родителски амбиции и учителски притеснения.
Ето няколко предложения:
1. Представете всичко като една голяма контролна игра, в която детето ще провери какво е научило и колко е пораснало за четири години.
Не е нужно да е най-добър, отличник или да победи три зелени змея - просто проверка, но важна проверка.
2. Много често децата в 4-и клас не бъркат заради липса на знания, а заради липса на изпитна техника. Те се притесняват от формата. Помогнете на детето да разпредели времето си без да бърза, но и без да хаби 60-те минути за работа.
3. Показваме уважение към изпита, като му отделяме нужното време за преговор и се отнасяме сериозно към правилата му.
Но показваме уважение към детето си, като не позволяваме на един 60-минутен тест да определи неговата стойност в нашите очи.
В последно време темата за евентуалното премахване на НВО в 4-и клас е изключително актуална и е обект на сериозни обществени и професионални дебати.
Искането за отпадането на този изпит не идва просто от недоволни родители, а се защитава официално и от големите учителски синдикати, както и от редица детски психолози.
Мненията за премахване се обединяват около тезата, че изпитът в 4-и клас изразходва твърде много емоционален и административен ресурс, без да носи реална полза за бъдещето на децата или качеството на образованието.
Така че - не, не си заслужава паниката, не си струва да има безсънни нощи и допълнителни уроци. Все някога и в министерството ще го разберат и изпитът ще отпадне...
А до тогава - обичайте четвъртокласниците, независимо от точките на теста!
