5 (почти) златни правила на родителството

| от Владимир Вълков |

Без претенции за изчерпателност или научна задълбоченост, ще споделя от личен опит част от онези съображения, които приложени в родителството ми, са ме запазили що-годе адекватен и с почти целия си акъл горе-долу нормален човек и татко:

1) Спи ли, детето не бива да бъде будено

Ако малкото зверче е заспало, оставете го да спи, колкото може повече.

Даже му създайте условия, бъдете тихички (не е ли прекрасно спокойствието наоколо!), сложете телефоните на вибрация, скарайте се със съседа, който е планирал ремонт, не блендирайте крем супата точно сега и т.н. – само и само детето да спи повече.

Освен че за него е здравословно – и, както се казва, децата растат, докато спят – е здравословно и за вас (вашето лично щастие също расте, докато детето спи, а не само докато е будно и му се радвате).

Е, да, може някой да каже, а училището?

Ранните часове за училището, детските и яслите, че и работата, сякаш са измислени от човечеството да измъчва себе си. Не знам защо не е въведено нещо по-хуманно. Но сега, покрай дистанционното обучение, ако детето сънува в леглото, винаги може да пратите есемес на класната, че имате проблем с нета и да спасите и неизвиненото отсъствие. А за причини като: детето трябва да става рано, за да се учи на режим и да си поема отговорностите за деня – има време. Или поне го слагайте да спи с кокошките. Вярно, че ситуацията се усложнява, ако имате повече от едно дете, но това си е съвсем отделно предизвикателство, за тема на друга статия.

2) Бебето не бива да бъде будено, за да бъде нахранено

Да, обичайно бебето се храни през три часа. Но това не значи, че вие трябва да му го наложите, ако не е така. Бебето иска да яде, когато е гладно. И толкова. Ако спи 4-5-6 часа непрекъснато, радвайте се и му бъдете благодарни, че и за вас така е малко по-леко. Ако се притеснявате дали всичко е наред, може внимателно да го проверявате, да му чуете дишането, за да сте спокойни и вие. Но в общия случай спането при бебетата и малките деца винаги е по-важно от храната (то и при големите хора май е така), особено ако то така го чувства и се „държи“ така. И това е добре и за вас, преуморени родители на бебета.

3) Дете, което се забавлява самичко, никога не бива да бъде прекъсвано

Надявам се всеки от вас, мили родители, да е виждал как собственото му дете си играе самичко и това не му е никак скучно, и да продължава повече от няколко минути. Благодат, нали!

На моите хлапета играта с пластилин може да ги държи заети понякога дори на два пъти дневно за по около два часа. Два часа почти без прекъсване! Много е приятно за всички! И прекъсванията са да пият вода или да пишкат, но не и да ме занимават мен. Пластилин купувам постоянно, а с това и малко моя почивка.

Дали детето рисува, реди пъзели, сглобява с конструктор, „воюва“ с фигурки – все едно – не му се месете, не го закачайте, не му говорете, не го питайте.

Колкото сте по-тихи и ви „няма“, толкова по-хубаво за вас. Никак не е тогава моментът да го хвалите, насочвате, разпитвате на какво си играе, за кого е нарисувало това и други безполезни родителски намеси. Ако детето се чувства добре, вашето собствено одобрение не му е нужно на думи, а изразено с мълчаливо бездействие, така че не го вадете от света му сега.

Колко пъти сте го молили да не ви закача – не ви ли е добре в момента, че ви е оставило на мира? Оставете го и вие и правете нещо за себе си. Или пък пробвайте, прекъснете го за секунда, да видите дали няма да съжалявате.

4) Когато детето е болно – будувайте на смени

Температура детето обикновено е най-висока нощем, когато всички сте най-изтощени. Затова – будувайте с редуване. Защото на другия ден не е от ничия полза и мама, и тате да са скапани и да не знаят какво правят и говорят, че и да не могат – от преумора. А и, за съжаление, обикновено няма да е само отминалата нощ – а вероятно и следващата, а може би – и по-следващата. Щадете и себе си. Или ако не сте уверени в ползата от това – направете го и заради детето. То ще има нужда и следващата нощ от вас.

Така че – ако не сте се убедили от личния си опит вече – повярвайте – хубаво е да се тревожите заедно, но си наложете и почивка. Единият будува нощем, другият спи (а не пере, готви, работи на лаптопа). Другият поема смяна, единият спи – и така. Ще си разменяте информация набързо по време на предаването на щафетата за будуването.

Може да звучи неприложимо при по-тревожни майки или по-нервни, трудно отпускащи се бащи, но си е по-разумното действие и е добре да се стремим към него. Никой няма да ни раздаде медали за геройство заради липса на сън или заради извънредно тревожене. Геройството е в разумната грижа и за себе си – за да може да сте „на линия“ за детето. А когато то го вижда, научава малко по малко да се грижи добре и за самото себе си след време.

5) На дете се дава избор само от изгодни варианти

Изгодни за родителите, разбира се. Татковци, когато излизахте като гаджета с майката на детето си, всеки път я питахте къде искате да отидете, къде да ядете, кой филм да гледате ли? Не, нали. И с детето не бива.

В неговия случай – не защото може да ви помисли за слабохарактерен татко.

Нито както казват някои, че може да ви се качи на главата после, не.

А защото ще объркате и невротизирате малкото дете, което разчита на вас. И защото ще ви стане доста по-сложно. Да не говорим за периода, в който малкото хлапе се учи да отказва и не може да му се угоди. Затова не се и опитвайте, а му предлагайте само варианти, които са окей за вас. И изчаквайте проблема, преди решението.

Ако иска да играе още и за вас не е проблем в момента, предложете пет или десет минути на таблета – то да избере.

Ако не приема обяда, защото е „гаднооо, бляааа!“, му предложете да си дояде супата или да си дояде зеленчука (не че някое дете е умряло, понеже е пропуснало хранене, нали). Хем детето взима решенията и си поема отговорност, хем чувства, че не му се налагате, хем за него полезно, хем за вас няма драма.

 
 


Повече информация Виж всички