Наистина ли е необходимо да ядем крехко агнешко на Гергьовден?
Всяка година около Гергьовден в България и по света хиляди малки агънца се раждат за да бъдат ... поднесени на трапезата.
Масите се огъват, фурните работят на пълни обороти, а традициите, тази дума, в която сме се вкопчили, отново оправдава всичко.
Ако се замислим за секунда, какво всъщност празнуваме? И какво точно жертваме?
Защото Гергьовското агне няма нищо общо с вярата, която уж стои зад него. То е по-скоро остатък от древни езически практики, преразказвани през вековете, докато не са се превърнали в нещо като задължително меню.
Да, в българската традиция съществува обичаят да се коли агне за курбан - "жертва" в чест на Свети Георги, с надежда за здраве, плодородие и закрила.
Някога това е било първото родено мъжко агне за годината, избрано внимателно, украсено, благословено и... убито.
Днес е всяко, защото традициите са се превърнали в индустрия.
Чия е жертвата?
Християнството отдавна е отрекло нуждата от кървави жертвоприношения.
В неговата същност стои идеята, че жертвата вече е извършена - символично чрез Христос, "Божия агнец". Всичко след това е... излишно. Или поне така би трябвало да бъде.
И все пак ние продължаваме.
Продължаваме да колим, защото "така се прави". Защото "баба така е правила". Защото "без агне не е Гергьовден". Само че традицията не е оправдание, когато е лишена от смисъл. Тя е навик. А навиците могат да бъдат и грешни.
Най-ироничното е, че в самите обичаи се крие повече магия, отколкото вяра.
Кръвта на агнето се маже по челата на децата за здраве, по праговете за защита, по стените срещу зло. В това няма нищо християнско, а само суеверия, облечени в празнични дрехи.
Не почитаме светец, а повтаряме ритуал, чийто смисъл отдавна сме забравили.
Ако наистина искаме да празнуваме Гергьовден, има толкова други начини. Да излезем сред природата. Да усетим началото на лятото. Да споделим хляб с близките си. Да направим нещо добро. В крайна сметка, самият празник е свързан с живот, обновление и плодородие, а не със смърт.
Коя е жертвата?
Агънцата са едни от най-сладките и нежни създания, които човек може да види.
Те са пухкави, любопитни и игриви и подскачат по пасищата, сякаш празнуват самия живот.
Те са изключително социални и привързани - търсят близост, разпознават лица и дори помнят хората, които са били добри с тях.
Малките агънца обичат да играят, да тичат след майките си и да се сгушват едно в друго, показвайки колко силно могат да обичат и да създават връзки още от първите дни на живота си.
Те самите са символ на невинност, топлина и чиста радост. Докато не бъдат отделени насилствено от майките си едва на около 6-10 седмици.
Бебета, които все още имат нужда от мляко и близост, откъснати от първата и най-силна връзка в живота си - тази с майката, за да "украсят" масата.
Вкусът не е аргумент. Въпросът не е дали ще ядем месо.
Въпросът е дали ще продължим да наричаме това "жертва" и да се крием зад думата "традиция", когато всъщност става дума за удобство и навик и хиляди мъртви агнеци.
Гергьовското агне не ни прави по-българи, а само по-некритични.
...Защото ако наистина направим връзката и видим невинното агне, което изпитва стрес, страх и болка, и месото в чинията ни - празникът вече не е толкова невинен, а месото горчи.
И може би, само може би, най-смисленото, което можем да направим тази година, е да оставим агнето на мира. Живо.
