Изолацията отне на децата твърде много. Дължим им нормалност

| от Марина Стоименова |

Каквото и да казват, онези, на които изолацията по време на пандемията нанесе най-много щети, не са възрастните и хронично болните хора. Не са и родителите, нито учителите. О, не, не са и икономиките.

Всъщност нищо, понесено от зрелите хора с опит зад гърба си, не може да се сравни със страданията и тревогите, които се стовариха върху главите на децата по цялото земно кълбо през последните седмици.

В продължение на ужасно дългите и важни за един детски живот два месеца и половина, най-малките членове на обществата не спортуваха достатъчно, не дишаха достатъчно свеж въздух и не се движиха. Но, освен че не развиваха двигателните си умения достатъчно, те не се и забавляваха достатъчно. А извън таблетите и телефоните си не общуваха в здрава социална среда. Не се радваха на училищните си контакти и приятелите си. Не можеха да учат пълноценно, нито да си почиват добре. Бяха лишени от важните си хобита, от своите любими спортове, тренировки, упражнения, уроци по изкуства, пеене, музика, театър, приключения и пътувания.

Педиатричните отделения не можеха да им обърнат достатъчно внимание, детските градини и училищата се държаха по-стресирано и от родителите им.

И когато детските градини отвориха, за най-малките се оказа, че възпитателките с пластмасовите шлемове са по-страшни от Торбалан, а хората по улиците, скрити зад мрачните си маски, са извор на чудовищен стрес. Като добавим тревогите на родителите, които неведнъж се изливаха като студен душ върху детския ентусиазъм, или изнервянето на мама и татко, принудени да прекарват ден след ден у дома – то положението на много дечица беше наистина нетърпимо.

На всичкото отгоре в интернет, където принудително бяха натикани, и където буквално заживяха, децата се оказаха още веднъж в опасна среда.

Твърде много деца и младежи са заплашени от видеа с подозрително съдържание, от лесно достъпна порнография, тормозени са от хора с ужасни намерения или агресивни съученици.

Децата са първите, които тестват нездрави или пристрастящи приложения, първите, които се включват в предизвикателства и състезания онлайн, първите, които откриват непознати за възрастните места в мрежата и първите, които страничните ефекти на новите технологии засягат.

По време на пандемията те масово прекаляваха с екранното време и се оказаха в положението да са в много по-голяма опасност у дома или през компютъра, отколкото навън. За много от тях вирусът не е толкова страшен (повечето деца го прекарват безсимптомно или сравнително леко). Същото не може да се каже за вирусната агресия у дома.

И, както става винаги, точно децата отнесоха резултатите от неадекватните решения на света на възрастните.

Израствайки в свят, управляван от едно твърде глупаво, уплашено и подчинено на дезинформацията човечество, те трябваше да се лишат от присъствието на роднини, учители, баби, дядовци и родители, оказали се зад затворените граници. И ако дотук 2020 година звучи като сбъднат кошмар за възрастните, то за крехката детска психика този кошмар може да се окаже наистина непоносим.

Ето защо, приключването на пандемичната истерия е изключително належащо.

Правителствата на възрастните отнеха твърде много време и лишиха децата от твърде много неща. Неща, за които те дори не могат да ни се разсърдят.

Затова им дължим нормалност. Но какво ли означава тя в свят, който продължава да се държи като побъркан?

 
 


Повече информация Виж всички