"Приятелите са семейството, което избираме за себе си":
Така гласеше надписа върху магнит, който ми даде мой приятел в гимназията. Дълго време държах магнита на бюрото си и често се замислях за думите.
Казват, че се превръщаме в средноаритмитичното на 5-те човека, с които общуваме най-често. Тоест, ако 5-те ни най-близки хора са пушачи, шансът и ние да пропушим е горе-долу 100%.
Как тогава да изберем здравословна и подкрепяща среда за себе си?
Оказва се, че изобщо не е толкова лека задача.
Всеки път, когато надграждаме себе си, това е за сметка на нещо старо - изоставяме определени навици, а с тях и определени хора.
Вече не сме склонни да пием бира по пейките до полунощ, уикендите отделяме за семейството и не можем да пътуваме с приятелите си като преди.
Въпреки че това са логични последици от изборите, които правим, например - да живеем по-здравословно, да създадем собствено семейство, тези последици не винаги са осъзнати.
Често попадаме в заблудата, че можем да променим живота си, без да променим живота си, но това просто не работи така.
Няма как едновременно да имаме и стария си живот на свободна жена, която ходи по барове с приятелките си и на омъжена или обвързана жена с други ангажименти.
Можем частично да запазим някои елементи, ако го искаме и се постараем, но промяната е неизбежна.
Промяната е единственото сигурно нещо в този живот и нещото, което ни държи живи.
Единственият начин да забавиш неумолимия ход на времето е да продължаваш да правиш нови неща, да се преоткриваш, да изненадваш сам себе си.
Едно от тези нови неща е да останеш отворен към новите хора, които идват в живота си.
В една Вселена, където всичко е в постоянен кръговрат, никога не остава празно място. Когато един човек си тръгне от живота ни, рано или късно, друг ще заеме неговото място, защото ние сме изградени да функционираме в общност.
Да, с времето губим приятели.
Това обаче не е толкова лошо или фатално. Не е дори драматично, ако успеем да проследим защо се е случило и ако успеем да пуснем с любов.
Това, което е наистина важно, е да изградим кръга си от близки хора съзнателно с разбиране и уважение към нас самите и нашите ценности.
Приятелствата, изградени на тази основа, са онези, които устояват на времето и разстоянието, които устояват и на големите житейски катаклизми.
Това са приятелствата, които се превръщат в семейство.
Семейство, което може да ни приюти в най-трудните ни моменти. Една особена мрежа от хора, мрежа от нежност, любов и подкрепа. Общност в истинския смисъл на думата.
Според автора на "Малък наръчник по хюга - тайните на датчаните за щастлив живот" Майк Викинг, който е посветил живота си на изследване на причините за щастието - една от тях е именно това човек да живее в общност.
Разбира се, той има предвид такава, изградена във нашия блок, квартал или град.
Оптималният вариант би бил най-близките ни хора да живеят до нас, но в днешния глобален и дигитален свят това не е винаги е възможно.
За мен лично няма толкова голямо значение колко близо или далеч от мен е моята общност, стига да усещам нейната подкрепа в моментите, в които имам нужда от нея.
Това обаче е възможно само при правенето на съзнателни избори кой и защо допускаме в живота си.
Истината е, че е хубаво да сме труднодостъпни, не защото някой така ни е казал, а защото реално с присъствието си сме ценни.
Нашето време и енергия са важен ресурс, до който не всеки има право да се докосне, защото всяко едно взаимодействие променя траекторията на нашия път, понякога по начини, които не можем да си представим или да предвидим.
Така че моят съвет към вас е - бъдете критични към хората, с които се заобикаляте.
Бъдете селективни, бъдете труднодостъпни, но най-вече обичайте себе си и не допускайте в близкото си обкръжение хора, които не изпитват същото към вас.
Приятелите са семейството, което сами избираме за себе си. Избирайте внимателно.
