Светът е пълен с удивителни и понякога шокиращи сватбени традиции, които отразяват дълбоко вкоренени културни вярвания, вековни обичаи и местни традиции с най-невероятни и цветни оттенъци.
Тези ритуали, макар и различни, често имат една и съща цел - да донесат късмет, плодородие и просперитет на семейството.
Един от най-забележителните примери идва от градчето Сан Педро Уамелула в Мексико, където на 30 юни т.г. година кметът Даниел Гутиерес Пеня се ожени за... кайман.
Тази традиция, датираща от 230 години, е дълбоко залегнала в традицията на местното население от коренните малки племена Чонтал и Хуаве.
Тя символизира съюза между хората и природата в името на плодородие и благополучие за цялата общност.
За ритуала се избира женски екземпляр, който символизира принцесата Хуаве, докато Гутиерес представлява краля Чонтал.
Според легендата, кралски брак между двете групи преди векове сложил край на дългогодишен конфликт.
Традицията повелява кайманът да бъде облечен в булчински одежди, дава му се име (тази година то е Мигелана Естела дел Мар Савалета Рамирес), и се третира с изключително уважение.
Преди церемонията влечугото се къпе и се пренася от къща на къща, за да може всеки жител да го види и докосне, като по този начин домът се благославя от неговото присъствие. Самата церемония е много цветна и в нея участват всички 9735 жители жители на градчето.
Избират се кумове, с музика "булката" се представя на "младоженеца" и се изпълняват ритуални танци, включващи "хвърляне на мрежи" и специално изработени маски. В края на тържеството кметът целува главата на животното в знак на приемане и съюз.
Далеч от мексиканските брегове, в Шотландия, бъдещите булки преминават през ритуал, наречен "почерняване на булката".
Приятели и семейство връзват бъдещата булка и я покриват с мръсотия, сажди, брашно, пера и други неприятни неща, преди да я преведат из града.
Целта? Да я подготвят за трудностите на брачния живот и да отблъснат злите духове.
Колкото по-мръсна е булката, толкова по-щастлив ще бъде бракът ѝ!
В Индия сватбените тържества често включват игрива традиция, наречена "Joota Chupai" (кражба на обувки).
Когато младоженецът събуе обувките си, за да влезе в сватбения олтар ("мандапа"), шаферките и братовчедките на булката се опитат да ги откраднат и скрият. Младоженецът трябва да "подкупи" жените с пари, за да си ги върне преди края на церемонията.
За разлика от радостните сцени другаде, в някои части на Конго младоженците трябва да преминат през цялата сватбена церемония без да се усмихват или смеят.
Това показва сериозността на стъпката и уважението им към брачния съюз.
При народа масаи в Кения съществува особено интересна традиция: бащата на булката плюе по лицето и гърдите ѝ в деня на сватбата.
Това не е знак за презрение, а напротив - знак за късмет и благословия, тъй като плюенето има дълбоко положително значение в тяхната култура.
В Германия след сватбената церемония младоженците трябва да прережат голям дървен дънер на две с трион. Този ритуал, наречен "Baumstamm Sägen", символизира тяхната способност да работят заедно и да преодоляват предизвикателствата в брака си.
В културата на Югур в Китай пък младоженецът трябва да "стреля" по бъдещата си булка с три стрели (без остриета). След това той чупи стрелите и лъка, което е символ на вечна любов и гаранция, че те никога няма да се разделят или наранят взаимно.
От символични целувки с влечуги до мръсни традиции и строги лица, тези примери ни показват колко богата и разнообразна е човешката култура и колко важни са ритуалите за общностите по света.
