Приема се за невъзпитано да питаш жена за възрастта й. Не разбирам защо, а криенето на рождената дата от профилите в социални медии ми се струва съвсем непонятно. Всяка възраст умее да бъде забавна, (не)разумна и секси по свой начин.
През тази неочаквано странна за всички година навърших тридесет. Признавам, страхувах се, че тазгодишната Сатурнова дупка ще достигне дълбините на Марианската падина. Не се случи. Не се случи нищо различно от обичайните дилеми да празнувам ли юбилея, кого да поканя и дали ще си прекара добре.
Да, някои детински драми май никога не ни напускат, независимо от годините. Отделих няколко дни за равносметка на отминалото почти изцяло безгрижно десетилетие, огледах се в приятелите и наборите около мен.
На трийсет вече май е приемливо да наричаш хората „набори“, нали, макар за последно да си го чувал от дядо си за другите пенсионери пред кварталната бакалия. Всичко все още е наред докато не започнеш да се обръщаш към двайсетгодишните с „младежо“.
Забелязах, че навлизането в този нов житейски период действително е белязано от редица промени, настъпили неусетно и по терлици докато ти самият си бил зает да се кълнеш как няма да станеш като вашите и как излизането в сряда вечер никога няма да ти пречи на работния четвъртък. Всъщност промените, които не си забелязал навреме, са предимно към по-добро. Какво е различното?
Ако си преживял личностното си израстване поне малко успешно, на финала на своето трето десетилетие си оставил назад повечето предразсъдъци, комплекси и ограничения, които сам си поставял пред себе си. Правиш разлика между това, което искаш, и онова, което се очаква от теб.
Преболедувал си интимните и кариерни грешки, които също като шарката, се карат най-леко в ранна възраст и оставят имунитет занапред. Научил си се да казваш „не“, за да отвориш място за повече „да“ в живота си.
На 30, с всички сметки, ангажименти и отговорности, които тази възраст влече, ти всъщност си станал свободен.
Ето и някои от проявленията на тази ежедневна невидима свобода:
Външният вид
Най-привлекателният детайл от физическата визия на 30-годишния се състои в това, че външността му започва да отразява неговата човешка идентичност. Край на колебанията в стила, робуването на идеали за красота, които не са твои, и неподходящите за социалната ситуация модни избори. С придобиването на лична самоувереност губиш нуждата да се доказваш с неудобни обувки, съобразяването с миймове на тема носене на спортни клинове и килограми или необходимостта да изглеждаш по определен шокиращ начин, за да те забележат. Ставаш посланик на един конкретен моден бранд – себе си. Забелязваш усмивката на човека насреща преди ръста, прическата или часовника. Така забелязват и твоята.
Една крайно омразна поговорка гласи, че с възрастта на жените косата им трябва да се скъсява, а полата им – да се удължава. На тридесет обаче никак не ти пука за поговорки.
Социалният живот
С връзка, кариера и дете, или с поне едно от трите, той често се оказва почти невъзможна мисия. Липсата на неограничено свободно време обаче те мотивира да отклоняваш баналните дежурни предложения за поредно кафе на главната и да използваш малкото си лични часове за нещо различно и вълнуващо.
Като например да посетиш водопадите и пещерите, които си отлагал, да посвириш на китара с приятели, да идеш на рафтинг с колегите, или да попълниш пропуските си от театралната програма.
На възраст, в която си подбрал по интереси своите хора, имаш около себе си и подходящите хора за целта, защото вече не се чувстваш длъжен да търпиш нехаресвани приятели само заради компанията. А и кой каза, че одеяло и хубава книга не е забавен план за петък вечер? Сигурно е бил някой на двайсет.
Отношението към черния дроб
Пиша този текст в делничен ден, мечтаейки за следобеден сън и разкайвайки се за втората бутилка вино от снощната женска вечер.
На тридесет тези вечери и бутилки формират по-скоро изключение от правилото. Когато героичните алкохолни подвизи се превърнат в повод за неудобство и преумора вместо за гордост, и спре да те интересува дали не се излагаш, като изоставаш от темпото на компанията, тогава количеството отстъпва място на качеството.
Насладата от малък коняк към чая в зимна вечер, или пък чаша просеко към брънч менюто идва, едва когато вече си наясно, че уискито не върви с пържола, а евтиният джин не те прави готин, а безпомощно пиян.
Кулинарията
В двадесетте ти най-после ти се отдава желаната от тийнейджърските години насам възможност да се прехранваш с енергийни напитки и пица на парче. През първите 2-3 месеца новопридобита студентска самостоятелност това кулинарно преживяване дори е забавно. След това бурканите от мама и баба тихомълком си проправят път през багажа ти при всяко второ пътуване до дома. И не се оказват достатъчни.
Първата паста, първата леща и първите пържени кюфтета, които дефлорират котлона ти, се превръщат в поводи за гости и весели спомени, макар и понякога да са тотално вкусово бедствие.
С времето научаваш нюанса между дзукини и тиквички, откриваш на коя салата ще подхожда боб едамаме, пускаш въглехидратите да си отидат, а любимите ти кулинарни изкушения стават достойни за Instagram. Когато разбереш, че публикуването им там всъщност не е нужно, си достигнал финалната си форма.
Кариерните избори
На тридесет те вече наистина са избори, а не очаквания някой да се спре на все още празната ти биография и да те потърси за интервю.
Особено днес, когато тенденците на трудовия пазар загърбват до скоро установения идеал да прекараш всичките си активни години на едно и също работно място, само в краткия период между университета и своя тридесети юбилей изпробваш различни възможности и изграждаш неповторим профил от професионални и личностни умения.
На базата на тях още почти в началото на кариерния си път можеш да се възползваш от всички шансове за хоризонатални и вертикални миграции, собствен бизнес, свободна практика, или съчетание от гъвкави трудови модели.
Срещите и връзките
С порастването искреността в чувствата и намеренията спира да изглежда страшна. Разбираш, че да предприемеш първата крачка плаши по-малко, отколкото да премълчиш и пренебрегнеш емоциите си. Във връзка подбираш битките и конфликтите си по-внимателно, а извън такава умееш да прецениш на петата минута дали срещата си струва, или не. Не боли да кажеш „Знаеш ли, всъщност не обичам да ме изпращат до нас“, не боли и да кажеш „Обичам те“.
И още нещо, на трийсет сексът е несравнимо по-хубав.
Финансите
Пътуването на стоп, яденето на макарони и леща на финала на месеца, и международните обучения като шанс да видиш Европа безспорно оставят весели емоции и спомени. Но свободата да организираш сам екскурзия с посещение на всички мечтани музеи и галерии, да направиш на близките си голям подарък, и да остане някой лев настрана, си заслужава не по-малко.
Стига паралелно с това да не забравиш колко готини могат да бъдат споделеното пътуване и хостелите, разбира се.
Политическите убеждения и личните каузи
Ако някой не е съжалявал за избора си при някое от първите си гласувания, има искреното ми уважение.
При все че на политиката, правото или икономиката в училище не се отделя особено внимание, обикновено са нужни поне няколко години за адекватно ориентиране в сложната и непрозрачна политическа обстановка у нас.
На Бърнард Шоу се приписват думите, че ако на 20 не си социалист, нямаш сърце, а ако на 40 продължаваш да си социалист, то нямаш мозък.
Ако му повярваме, значи тридесетте са времето за пресечна точка между сърцето и мозъка, за малко осмислен центризъм.
А личните ти обществени каузи, независимо дали са свързани с екология, малцинствени групи или деца в неравностойно положение, чакат теб, за да ги защитаваш. Днес, когато всеки човек може да бъде медия, извън формалните политици и политики, социалната демокрация всъщност е пряка.
Подходът към проблеми
Ще бъда кратка. Когато данъчните декларации, записванията за детска градина и крайните срокове почукат на вратата, разбираш две неща – че почти никоя текуща грешка не е фатална, и че драматични проблеми като хорското мнение, бъбривия колега и оставянето на “seen” никога не са имали значение.
Всъщност единственото по-хубаво от това да си на тридесет би било да можехме да се върнем в двадесетте си, но със сегашното самосъзнание. Но нека не бъдем нахални. А и нека не забравяме, че точно това щуро десетилетие за студентски грешки, безсънни нощи, съмнителни избори, непланирани пътешествия и гладни краища на върволица от месеци ни е превърнало в човека, с когото се гордеем днес.
P.S. Но ако все пак имах правото да се откажа от някоя от екстрите на тази си възраст, без съмнение бих избрала да кажа „чао“ на болките в гърба и кръста.
Още от Лора Младенова:
С какво „Приятели“ може да е актуален през 2020 година
Да се върнем ли в офиса? Ок, но нека първо мине лятото
За Дж. К. Роулинг, Тwitter и правата на всеки един от нас
Защо няма да покрепя Черноморския туризъм
Три седмици младите дружини как дивана в хола бранят…
Да не си лош човек, за съжаление, е крайно недостатъчно
Прецъфтява ли празнуването на Осми март?
Как да спорим, без да съсипваме другия (и себе си)
Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?
Къде сбъркахме с женското приятелство
