Една история за билети, бежанци и безобразия
Случаят с украинската гражданка Анна Соколенко, получила отказ да ѝ бъде продаден билет на автогарата във Варна се превърна в поредния повод за протест и разделение на мненията в морския град.
За инцидента съобщиха в социалните мрежи Татяна Кристи и депутатът от Варна Стела Николова.
Случката се развила в съботата преди Великден.
Украинската гражданка е самотна майка, която работи без почивен ден, грижи се за децата на едно многодетно българско семейство в Силистра.
Цяла седмица е при тях и се връща във Варна за малко да се види със собствените си деца.
Докато я няма, голямата ѝ дъщеря се грижи за малкия ѝ син, който е със здравословни проблеми.
При опита да се върне в Силистра за работа обаче, на автогара Варна чува от служителката странната фраза "За украинци никога няма места!" и получава отказ да ѝ бъде продаден какъвто и да е билет. Стига се до скандал, сълзи и полиция.
Интересен факт е, че въпреки твърдението, че автобусите са пълни заради празниците, отзовалите се на сигнала полицаи успяват да купят билет за жената и тя успява да стигне до работното си място.
Началникът на автогарата не поднесе извинение за случката, нито показа желание подобни практики да се пресекат.
Записите от камерите удобно са изтрити преди дни и няма как да бъдат проверени твърденията и на украинската гражданка, и на служителката, която категорично отрича да е обиждала Соколенко.
Комисията за защита от дискриминация и администрацията на автогарата във Варна ще проверяват сигнала на Соколенко.
Софийска адвокатска кантора се заема със случая про боно.
Скандалът предизвика множество коментари и полярни реакции в социалните мрежи.
И всички въпроси опират до едно - защо се случва това?
Къде отиде разбирането и желанието да си помогнем, защо малкият човек с малко власт все още е толкова страшен у нас?
Психолозите са единодушни, че сред основните причини зад крайните и агресивни реакции най-често стоят страх и несигурност, гняв, опит за повишаване на собственото самочувствие, социално неравенство, опростени и често неверни стереотипи и предразсъдъци.
Всъщност, един от най-силните фактори за това да поискаме да помогнем, е усещането за сходство.
Когато открием общи черти с друг човек - интереси, преживявания, ценности или цели - го възприемаме като "по-близък".
Това намалява дистанцията и увеличава готовността ни да съчувстваме и да помогнем.
Дори кратък, но искрен разговор или споделяне на лична история може да създаде връзка, която прави хората по-отворени един към друг.
Когато проблемът на някого изглежда близък до нас като място, ситуация или вероятност да ни се случи, ние го възприемаме по-сериозно и сме по-склонни да реагираме.
Друг важен фактор е взаимността - когато сме получавали помощ или добрина, сме по-склонни да я "върнем" - не непременно към същия човек, а към други.
А когато работим заедно по обща задача или цел, започваме да виждаме другите като партньори, а не като "различни".
У нас обаче отдавна не работим по една обща задача - всеки е зает със собственото си оцеляване и категорично отказва да помага, защото "и неговото дередже не е за хвалене".
Всичко това обаче няма никакво значение, когато става въпрос за служител на работното му място, който има дискриминативни възгледи и не просто отказва да си свърши работата, а превръща идеите си в демонстрация и публично унижение.
За настроенията и поляризацията на убежденията във Варна свидетелства и реакцията на администрацията, която не мисли да санкционира служителката или да вземе някакви мерки. Или може би да размисли.
Пред медиите Татяна Кристи е категорична, че тя и нейната фондация ще преследват по съдебен ред всеки, който постъпва дискриминационно спрямо други хора на национална, етническа, сексуална основа, възраст или здравословно състояние.
Но не страхът от съд ще спре омразата - разбирането ще го направи.
И дано то дойде по-бързо!
