Камино де Сантяго или какво е да вървиш 200 км из Северна Испания
В началото на годината, като повечето хора, и аз си поставям определени цели. По отношения на пътуванията вярвах, че ще посетя Индия и Китай, но вместо това се озовах в Испания.
За пети пореден път...
Оказва се, че има нещо изключително пристрастяващо в държава, която не функционира преди 10 сутринта, пие бира по всяко време на денонощието и е толкова различна от север на юг и от изток на запад, че е изцяло отделен свят.
След като миналата година се посветих на едномесечно опознаване на Андалусия (най-южната провинция на Испания), този път беше време да се отправя на север.
Северозападната провинция на страната - Галисия придобива все по-голяма популярност сред самите испанци и често са ми я препоръчвали.
Аз избрах да направя нещо малко по-различно и не просто да я посетя, а да извървя Камино (превод от испански - път) - Камино де Сантяго, един от най-известните поклоннически пътища.
Избрах така нареченият френски маршрут и специално за мен време - двете поредни седмици, в които тази година попадаха католическия и православния Великден.
Планът ми беше да пристигна в Сантяго де Компостела на разпети петък, навреме за празника. Иска ми се да напиша - разбира се, всичко се обърка.
Истината е, че на Камино нищо не може да се обърка.
Бързо разбираш, че всичко е част от пътя - лошото време, забавянията, спиранията, промените в плана, в графика, в рутината, всичко те учи на това, от което имаш нужда, и което е по-важното - всичко прави пътя уникално твой.
На Камино никога не си сам.
Винаги си заобиколен от хора, винаги ще се намери някой да ти помогне, а дори когато физически си сам, можеш да усетиш тези вървели преди теб, тези, които идват след теб, самият път те подкрепя и зарежда със сили.
Това е поклоннически маршрут, по който постоянно са вървели поклонници - от 9-ти век след Христа, до сега.
В същата година, в която умира хан Крум и го сменя синът му Омуртаг, с което и България влиза в 30-годишен мир с Визания - 814 г. - един отшелник, воден от звезда, открива мощите на свети Йаков Зеведеев.
Всъщност поклонението към Сантяго е именно зареди мощите на този светец, който е един от 12-те апостола на Исус.
Останките днес се намират в катедралата, която е крайна точка на маршрута.
Моят път започна някъде по средата на целия френски маршрут, а именно в Бургос.
Бургос е един може би не толкова познат за масовия турист град, който обаче е изключително приятна дестинация и историческата столица на провинция Кастиля.
Първата седмица изминах 175 км - разстоянието между Бургос и Леон, една отсечка известна като "Ла месета" или масата, тъй като е равна, монотонна и за мнозина - скучна.
Скучна до степен, че умът ти да се пречупи и нещо в теб да се промени.
За мен обаче беше вълнуваща. Именно тук срещнах първото си "Камино семейство", което лека-полека, един човек след друг, се оформи и се завързваха връзки, които в последствие осъзнах, че винаги са били там.
Нашето съвместно приключение обаче приключи, когато тяхната отпуска свърши с настъпването на католическия Великден, а моята - не. Аз щях да продължа.
Бях твърде далеч от Сантяго, затова част от маршрута трябваше да мина с кола.
Така обаче се озовах на един друг маршрут - Примитиво.
Когато заминах дори не знаех, че има други маршрути, оказа се обаче, че има поне 5 с различни начални точки, продължителност и най-важното - с различна трудност.
Е, Примитиво е един от най-тежките, по-трудна обаче се оказа самата смяна на... всичко.
Затова вместо планирания половин ден в Луго (новата ми начална точка), останах там две вечери.
Събрала цялата си мотивация и последните си сили, започнах нещо, което се усещаше като напълно ново пътуване.
На този етап, ако нямах подкрепата на моето Камино семейство, имаше огромен шанс да се откажа и да не продължа, но въпреки всичко 5 дни по-късно, на Велика Събота, стигнах до заветната катедрала и успях да посетя една от няколкото литургии, които се провеждат всеки ден за стотиците пилигрими, които пристигат в града.
Великден беше деня, на който официално получих сертификата си - общо 271 км преминати пеша по два различни маршрута.
Постижение, което остава в сърцето.
Мога единствено горещо да препоръчам на всеки да се подложи на това поне веднъж в живота си.
Няма нищо като физическото напрежение, което да те накара да забравиш всички останали незначителни проблеми в живота, а силата на Камино се подхранва ежедневно от вярата и силата на всеки един човек, който стъпи на пътя.
