Бебето дойде: каква я мислехме, тя каква стана

| от Емилия Седевчова |

Няма нужда да казвам, че преди появата на бебето и през цялата ни бременност, сме имали едни представи за майчинството, а после действителността се оказва съвсем друга. В това, сигурна съм, са се убедили всички млади родители почти ведна след раждането. И това се отнася и за татковците, даже особено за тях, които често се оказват с още по-нереалистични представи за бебегледането.

Вижте още: Моят безумен списък с неща за вършене, преди бебето да се роди

Моят мъж например си е представял бебето кротко и предимно спящо същество, което има нужда от храна и смяна на памперс от време на време. За тази доста идеализирана представа много му е помогнало киното, където бебчетата често са един мил, сладък и тих реквизит като, да кажем, бебчето на Рик от „Живите мъртви“. Сещате се – онова сладко, малко човече, което разнасяха насам-натам сред зомбита, и то в кризисни моменти, в които ако някой издаде дори звук, мъртвите ще ги усетят, нападнат и разкъсат. А малкото бебенце си спеше непробудно и невъзмутимо при всякакви обстоятелства.

Е, бебешката действителност е малко по-драматична и със сигурност по-шумна от филм със зомбита. А неочакваните моменти пак може да накарат косата ти да настръхне.

Разбира се, има очаквания, които се припокриват с реалността.

Представяли сме си колко много ще обичаме нашето бебенце. Да, безспорно се влюбваш веднага в малкото, мекичко човече. А това новозародило се чувство на безгранична, несравнима с нищо друго любов, укрепва и става все по-силно с времето. Ето, дори и това не си си го представяла така, нали?! Мисля си даже, че това неповторимо чувсто не е лесно да се опише с думи, не пречи да се опитаме.

Вижте още: Ами ако не обичам децата си?

После си си представяла, че ще гушкаш малкото топличо същество и то ще се успокоява от допира и гласа ти. Да, в много от случаите ще се успокоява, освен в онези няколко часа от денонощието, в които ще реве безспир. А онова глождещо безпокойство дали си направил всичко нужно, за да го успокоиш, или тревогата, че го боли нещо, и безсилието да не знаеш как да му помогнеш понякога, са несравними като усещане и изобщо не си предполагала за тях.

После идват и пренапрежението, преумората от люлеенето на ръце с часове, а колкото по-голямо става бебето е по-шумно и по-тежко, и това никак не улеснява нещата.

Пеенето на песнички до прегракване и болката в гърба и кръста от навежданията.

Качването на килограми и лошото настроение заради тях, както и невъзможността да ги свалиш бързо, въпреки че си очаквала, че все ще имаш два-три часа в седмицата, за да потренираш.

Изненада – нямаш това време!

Ще се случи да нямаш никакво време за себе си или пък сили да правиш каквото и да било. Понякога няма да имаш време за душ или да си оскубеш мустака, както наскоро отбеляза мъжът на една моя приятелка и „прясна“ мама…

Вижте още: 7 бързи трикчета за красота за тотални мързелани

И всичко това, съчетано със системно недоспиване и разпокъсване на съня с месеци, дори понякога и през първите няколко години на детето. Не, това няма как да се опише, нито предположи, трябва да се изживее.

После тази преумора ни прави раздразнителни и нетолерантни. Може с партньора си да сте имали най-прекрасните, най-харизматични отношения преди появата на детето, но след това помежду ви да се появят неразбирателства, разправии, а понякога и серозни скандали. А повод може да са дребни и незначителни неща, на които преди никога да не бихте обърнали внимание. Неслучайно има много раздели между родители, най-вече през първата година след появата на детето.

Вижте още: 6 факта за секса след раждането

Според специалистите това се дължи на новите роли, в които са поставени младите родители и трудността, а понякога и невъзможността им, да свикнат с тях. Е, за това никак не сте били подготвени, защото рядко се дава гласност на тези проблеми. Да, има специализирана литература и немалко изписани статии на тази тема, но трябва човек целенасочено да търси тази информация, не можеш случайно да попаднеш на нея. Тя не е нещо от рода на „Още едно зайче на „Плейбой“ с шокиращи разкрития за живота в имението на Хефнър“, примерно, за да ти се набива пред очите на всяка крачка.

За следродилната депресия поне се говори повече, но започваме да се образоваме по тези тежки теми чак, когато изпаднем в подобна ситуация и търсим начини за справяне. Но си мисля, че е добре да имаме някаква представа, пък дори и бегла да е тя, за да знаем, че всички тези проблеми не се случват само при нас. Че не сме единствената майка, която има трудности да приспи детето, че е несигурна в процеса на отглеждането му или я тревожи нещо друго.

Вижте още: 10 тревожни признака на следродилната депресия

В същото време, дори някак неусетно, бебчето се превръща в малко човече. Радвате се на всяко ново негово умение, на всяко завъртане и преобръщане, пълзене, на усмивката и смеха му, на първите звуци и думички, на първите крачки, на всичките му опити да опознае света. Това са толкова нови и пак неподозирани, прекрасни мигове за вас.

И често, особено след първата година, нещата започват да се нормализират и понареждат. И вече свикнали с новите си роли и отговорности, по-малкото сън (ако с това се свиква изобщо) и приели, че компромисите са не просто проява на толерантност, а необходимост заживяваме „дълго и щастливо“. Това поне сме си го представяли предварително, нали?

Вижте още:

Перфектната Instagram майка е вредител: как да я познаем