Ами ако не обичам децата си?

| от Стела Христова |

Тази мисъл винаги ме е плашела до смърт, когато става дума за деца и родителство. Разпространено е да се казва, че да станеш майка е най-хубавото, което може да ти се случи, но въпросът си остава в дълбинните на подсъзнанието ми, дори след като съм родител, и никога не си тръгва оттам. Понеже истината е, че не знам отговора.

Аз съм егоцентричен човек. Не знаех дали бременността, раждането, рязката промяна в начина на живот, следродилната депресия, временната загуба на социални контакти, паузата в кариерата, пътуванията, свободното време и личните интереси няма да ме направи сърдит, зъл и негодуващ човек – един от онези, които вечно натякват на децата си колко много са направили за тях, от колкото много са се отказали, един вечен емоционален изнудвач, лош родител. Никое дете не заслужава такъв родител. В крайна сметка решението да ги създадем е наше, а не тяхно, и те по никакъв начин не отговарят за последиците му върху нас. Ние сме тези, които отговаряме – и за техния живот, и за своя. Не е работа, не е връзка, не е жилище, за да си тръгнеш, ако не те устройва и повече никога да не погледнеш назад.

Успокояващо беше, че мои приятелки, които вече са майки, при това добри, грижовни, всеотдайни и обичащи майки, са изпитвали същите притеснения, преди да забременеят. Някои от тях дори години наред са твърдели, че изобщо не искат деца. Успокояващи бяха и думите на баща ми, когато му споделих за своите опасения. Според него самият факт, че човек си задава подобен въпрос, означава, че е осъзнат и разбира, че родителството не изглежда като холивудски филм. Че лошите родители избягват да си задават въпроса лоши родители ли са, защото не ги е грижа достатъчно. И че тревогата дали ще обичам потенциалните си неродени Петковци показва, че всъщност мен вече ме е грижа за тях.

Много майки тъврдят, че се влюбват в бебето си от пръв поглед в мига, в който то се роди.

Има доза истина в това, защото хормонът окситоцин, който се отделя при влюбването е същият хормон, който ни дава усещането за майчина лююбов и привързаност. Когато бебето суче например, това предизвиква отделяне на окситоцин в огранизма. 

Проучвания върху хора и животни за ефектите на окситоцина върху връзката между майка и дете са установили, че майките с по-високи нива са по-склонни да участват в по-привързано и грижовно родителско поведение, като например чести проверки на бебето, докато спи, по-нежно докосване, пеене или говорене с бебето по определен начин, повече внимание и отделено време при къпане и повиване, цялостно повече грижа. Проучване от 2014 г. стига още по-далеч, като потвърждава, че заради самия контакт с детето същият хормон се отделя и при осиновителки и приемни майки. Природата си знае работата. 

Вижте още: Окситоцинът е невероятен хормон! Ето какво знаем за него

Има доказателства, че родителството стимулира отделянето на окситоцин и при бащите. Едно проучване от 2010 г. установи, че специфични видове взаимодействие между баща и бебе водят до по-високи нива на окситоцин. Това включва насочване на вниманието на бебето към определени предмети и насърчаване на бебето да изследва.

Любовта от пръв поглед обаче не е задължителна. 

Филмите и рекламите, а и много от историите, които чуваме, ни карат да мислим, че щастието и любовта от първата минута са единственият възможен витален сценарий. Съответно и че ако не се случи точно така, значи нещо с нас не е наред. Не бива да забравяме, че утопичното щастие е маркетингово послание за продаване на продукти. 

Ето как стоят нещата от научна гледна точка… По време на раждането тялото отделя ендорфини, за да помогне на майката да преодолеете физическата болка от процеса. Ендорфините често допринасят за усещането за еуфория, което много родилки описват още веднага след раждането. След като тези нива спаднат, у жените остава огромно чувство на тъга, което обаче го няма в рекламите. А става дума за емоции, изпитвани от между 70% и 80% от младите майки според разлчнни изследвания. Обикновено те преминават до две седмици след раждането и далеч по-нисък процент от майките изпитва същинска следродилна депресия. Следродилната депресия също НЕ означава, че си лош родител, нито е тъждествена с това да не обичаш детето си.

Вижте още: 10 тревожни признака на следродилната депресия

Само по себе си раждането е тежък момент. Без значение как се случва, това е физическа и емоционална въртележка, която често е болезнена, объркваща и плашещ. Бременността протича като маратон с девет месеца подготовка, но на финала, освен да отпразнува постижението си, човек тепърва започва истинското пътшествие на непознати до момента грижи и отговорности.

Непосредствено след раждането жената се бори с физическото изтощение и болката заедно с емоционалните сътресения от създаването на нов живот в света, за който тя самата носи денонощна отговорност. Някои жени имат трудни раждания, планове за раждане, които се объркат, или разочароващи преживявания при първите опити за кърмене.

Вижте още: Раждане Made In BG – или масово секцио, или масово недоверие

Всичко това може да повлияе на  отношенията с бебето и очакваната и мечтана любов да не се появи веднага по начина, по който сме си я представяли.

Жените са изправени пред непрекъснат обществен натиск за това как „трябва“ да се чувстват като майки.

От свекървата до непознатия човек в парка всеки ще ги бомбардира с истории за невероятната привързаност, която възниква от първия миг, и с реплики тип „сигурно си на седмото небе от щастие“. Това кара майките, които все още не се чувстват щастливи и привързани по начина, по който се очаква, да се усетят особено самотни и да се срамуват да споделят потенциалните си негативни емоции с когото и да било. Те водят в главата си монолог на самоубеждаване и се обвиняват, че нещо у тях самите не е наред.

Това не значи липса на любов.

Майчините инстинкти на грижа и пазене на бебето не са идентични с щастлива еуфория. И да, можеш да ги изпитваш, дори и ако не се чувстваш „три метра над небето“, а точно обратното. Просто много малко хора ще признаят публично за тези си чувства. 

В някакъв момент през първите няколко седмици или месеци от живота бебето, любовта идва. Няма формула кога, няма график за това. Междувременно за укрепването на връзката между майката и детето помага постоянният физически контакт, който понижава стреса и при двамата, укрепва връзката между тях и носи ползи за здравето им. Помага също и зрителният контакт, макар че през първите три месеца на бебето самото то няма достатъчно остро зрение, че да ви разпознава, но това не значи, че не опитва да контактува и с всеки следващ ден не напредва малко повече. И, не на последно място, от полза е и изграждането на рутина от съвместни навици, като например ритуали при къпане, хранене и приспиване, определени песнички за лека нощ.

За нас самите като родители е важно да не се сравняваме помежду си и да не слушаме чужди напътствия по отношение на това как трябва да се чувстваме. Ако има доверен човек, с когото можем да споделим, че връзката ни с бебето не е била това, което очакваме, е страхотно да го направим. Повечето майки вече са били в подобна фаза и ако са ни приятелки, няма да ни осъдят.

Аз поне не бих подходила осъдително към никого. Защото дори и днес, когато децата ми вече са роденни и поотраснали, и този най-тежък бебешки период е преминал, съмнението дали ги обичам достатъчно, дали съм достатъчно добър родител, остава. Но не забравям да си напомням, че съмнението е стъпка напред към това да бъдеш такъв. 

Вижте още:

Скъпи, радвам се, че няма да имаме деца