В морето от дейтинг профили, което представлява новия свят на срещите, всички дебнат за потенциални половинки или за срещи „за еднократна употреба“, или просто за приятно прекарване на времето във флирт… Това на пръв поглед обещава приятно прекарване на времето или най-малкото много нови контакти.
Точно както и в реалния свят обаче, така и във виртуалния, онлайн срещите, макар и доста по-съкратени като процедура – понякога сведени до няколко думи – отнемат изключително много енергия. На всичкото отгоре, срещите чрез приложения е възможно да ни накарат да се чувстваме по-самотни от преди.
Защо е така?
От една страна, приложенията дават възможност да се запознаеш с десетки и дори стотици хора (точно както историята за мъжа, който използва ChatGPT, за да комуникира с над 5000 жени в Tinder), но също така могат да накарат човек да се чувства особено самотно и необвързано.
Това е парадокс, който се дължи на усещането, че си като на „пазар“ – скролването в търсенето на „перфектен партньор“ може да ни накара реално да се чувстваме почти невидими. Или най-малкото неудовлетворени.
Според изследване, почти всеки четвърти от пет души между 18 и 54 години е изпитвал някакво ниво на емоционална умора или бърнаут при онлайн срещи. Нещо повече: мъжете са по-склонни да изпитват това усещане в дейтинг сайтовете по-често, отколкото жените.
Но как се случва така, че приложенията, създадени уж да свързват хората, успяват да създадат подобно усещане за самота? Нали уж възможностите за среща са практически безгранични?
Вижте още:
Инстаграмки, „лудички“, послъгващи – какви са женските профили в Tinder
Повърхностни отношения могат да се създават на всякакви нива в живота, но когато това се прави онлайн и с хора, които прекарват времето си в приложенията за запознанство донякъде самоцелно – чувството за самота може да се обостри.
Реално приложенията като Tinder само привидно създават усещането, че си в магазина и можеш да „грабнеш“ каквото ти хареса. Сближаването уж по интереси, възможността да се свържеш с няколко думи от дома си – всичко това би трябвало да улесни комуникацията. Но вместо това често ни оставя с усещането за фрустрация и обърканост.
В началото ни привлича физическия облик на базата на една или няколко снимки. Така е и в истинския живот: външният вид е първото, което ни грабва вниманието. Но приликите свършват дотук, първо защото снимките няма как да ни дадат достатъчна информация, за да направим подходящ избор на партньор, и второ – защото морето от лица е толкова голямо, че за минути буквално задръстваме сетивата си. Всичко това, разбира се, оставя усещане за липса на дълбочина. Защото е точно такова.
Много трудно е да прецениш кое в човека, с когото си пишеш, е истинско. Чувството за автентичност страда сериозно в онлайн приложенията. А има и още един детайл: много хора лъжат, прикриват се, хвалят се, или се опитват да се изкарат различни от реалното.
Липсват и ключови елементи като лицевото изражение, езика на тялото, тона на гласа, откровените и неподправени реакции и коментари. При толкова възможности да се представиш в по-добра светлина, автентичността и откровеността в приложенията се оказват абсолютен дефицит или съкровище, за което трябва да се копае дълбоко – много по-дълбоко, отколкото при среща на живо. Това допълнително оставя усещане за празнота у търсещия любов, страст, изживяване или дори секс за една нощ.
За хетеросексуалните мъже представлява допълнителна трудност да намерят жена в приложенията за запознанство фактът, че двата пола имат съвсем различен подход при „скролването“ в търсене на подходящ профил. В Tinder например мъжете успяват да огледат около 35% от профилите на жените, докато в същото време жените оглеждат едва около 2.5% от профилите. Сами разбирате, че ако сте мъж и не сте в топ 20% от най-харесваните, практически получавате нула взаимодействия с жена. Което от своя страна също води до сериозна фрустрация.
Друга причина, която допринася за усещането за самота в приложенията за запознанство, е продължителността на комуникация, която изискват контактите.
Макар и общуването привидно да е максимално улеснено, като се изисква просто писане на текст, всъщност да добиете представа какъв е човекът насреща, отнема повече време, отколкото при контактите на живо.
За да се създаде истинска връзка на по-дълбоко ниво, наистина е необходимо много време, което да не се разпилява в комуникации с десетки други хора. Но как да определиш с кой човек си струва да задълбочиш контактите си, когато си зарит с профили и си пишеш с пет-шест души? Или пък – обратното (и обикновено при мъжете) – когато достъпът до „мацки“ ти е ограничен и единствената, която иска да си пише с теб, просто не е твоя тип?
Всъщност има и друг момент: много хора не са в приложенията за запознанство, за да си намерят партньор за една нощ. Те по-скоро искат да намерят истинска, значима връзка, която преминава отвъд простото чатене. И както и да изглежда, в крайна сметка всички искат едно: някой, който наистина да ги разбира и с когото да имат истински интимна връзка и разбирателство.
Разбира се, онлайн срещите, понякога завършват и с хепи-енд. Не са една или две двойките, които са се запознали чрез дейтинг приложение и в момента живеят заедно, женени са и дори имат общи деца.
Така че, чувството за самота, може да бъде и двигател. Сред морето от профили, може би се намира и твоят човек. И е въпрос по-скоро на късмет да го намериш.
Вижте още:
10-те най-търсени професии в Tinder
