Припознаване на дете: какво може да се обърка?

| от Лора Младенова |

Все по-значителен е процентът на хората, които не приемат гражданския брак като задължително условие за създаване на семейство, и предпочитат за себе си съвместното съжителство. Мисля си, че в тези индивидуални човешки решения няма правилни или грешни отговори. Има двойки, които изпитват притеснения за статута и бъдещето на децата от връзката си, в случай че двамата родители не са женени.

Ако изобщо има действителен повод за подобни притеснения, той би могъл да се свърже най-вече с режима на унаследяване между родителите, който определено дискриминира съвместното съжителство спрямо брака. Причини за тревога, че „детето ще е копеле“ и е по-добре все пак да се сключи брак, за да не остане без баща, не са нужни, макар че може би никога няма да успеем да убедим в това бабите си.

Припознаването от родител е наистина кратка и лесна процедура.

То представлява способ за установяване на произход и може да се извършва както от майката, така и от бащата на новороденото дете.

При наличието на необорима презумпция, че майка на детето е жената, от която то е родено физически, в съчетание с факта, че ражданията масово се случват в здравни заведения, сред много „свидетели“, на практика припознаването от майката по-рядко има практическо значение. Далеч по-честата хипотеза, нужна в действителност, е тази на припознаването от бащата.

Припознаване може да извърши всяко лице, стига да е навършило 16 години.

Не е необходимо да се установява, че лицето, което припознава, е действителният биологичен родител на детето. В случая законът дава превес на закрилата на детето и необходимостта то да има родител пред непременно установяване на фактическата действителност. Законът не ограничава и сроковете за извършване на припознаването – може да се случи по всяко време, дори и още преди раждането на заченато дете. Последният вариант защитава интересите на онези неродени деца, на чийто родител предстои дълго пътуване, или пък страда от сериозно заболяване, и иска да осигури наследствените права на детето си, както и да уреди без излишни затруднения въпроса с неговия произход.

В останалите, най-много на брой случаи, бащата извършва припознаването в дните след като бебето се появи на света. Във всички случаи това се случва с писмено заявление от родителя, който припознава. Припознаването се извършва единствено лично, не може да се упълномощава за припознаване.

Заявлението трябва да достигне до длъжностното лице по гражданското състояние, затова родителят може да го извърши лично пред него писмено, да подаде до него декларация с нотариално заверен подпис, или да подаде заявлението чрез управителя на лечебното заведение, в което детето се е родило. Практика в много здравни заведения у нас е събирането на допълнителна такса за обработването на документите за припознаване от административния персонал на болницата. Тази такса не е законово регламентирана държавна такса, а е предмет на управленско решение на лечебното заведение, така че за родителите би било по-изгодно да спестят един от хилядите непредвидени разходи, свързани с раждането, и да се спрат на подаването на декларация, цената за нотариална заверка на която е принципно по-ниска в сравнение с болничната такса за документи. Важното е декларацията да достигне до длъжностно лице по гражданското състояние.

Длъжностно лице по гражданското състояние винаги ми е звучало доста абстрактно и неясно. Кой е този човек, къде се помещава? Всъщност, съгласно Закона за гражданската регистрация, това е една от функциите на кмета на общината. Той има право да възлага тази функция на кметовете на районни кметства или на други длъжностни лица от общинската администрация, както се случва най-често.

При извършването на припознаване на новородено дете от баща, е необходимо то да включва и съгласието на майката.

Това е желателно с цел припознаването да не се извършва с користни или злонамерени подбуди, и след това да е нужно неговото оспорване.

Давайки съгласие, майката се отказва от бъдещо оспорване на припознаването. След това на детето се издава акт за раждане, в който фигурират и двамата родители. Ако пък припознаването се извършва години след раждането, и/или пък липсва съгласието на майката, тогава длъжностното лице по гражданското състояние има задължение да уведоми в 7-дневен срок от неговото извършване нея и Дирекция „Социално подпомагане“. Тогава припознаването се вписва допълнително във вече издадения акт за раждане на детето, стига да не бъде оспорено в установените за това срокове. Аналогично, същото важи и за далеч по-редките случаи за извършване на припознаване от майката.

Както можем да се уверим, процедурата наистина е лесна и не изисква особено много време, средства, или пък правни познания. На практика, тя се състои в достигането на заявление до длъжностно лице, макар и от опит да знаем, че у нас това невинаги е така просто, както звучи.

Какво още обаче е добре да знаем?

Презумпцията за бащинство

В рамките на гражданския брак важи оборимата презумпция за бащинство, според която баща на детето е съпругът в брака. Следователно, тогава припознаването не е нужно.

Когато, обаче, дете се роди в рамките на 300 дни от момента на разтрогване на брака, презумпцията продължава да бъде валидна, стига междувременно майката да не е сключила нов брак. Ако така установеното положение не отговаря на фактическата действителност, следва да се пристъпи към процедурата по оспорване на бащинство.

Майката или съпругът на майката имат право да оспорят презумпцията по съдебен ред в срок от една година от раждането на детето, ако имат причини да вярват, че той не е неговият баща. Самото дете също има това право, но едва след навършването на пълнолетие, също в едногодишен срок, отново поради аргументи за закрилата му. Делата по оспорване на бащинство се разглеждат от окръжния съд.

Съветът ми в тази ситуация наистина би бил да се сключи нов брак преди раждането на детето, ако родителите нямат основателни съображения за несключването му.

Процедура по оспорване на припознаване

Както вече споменахме, при извършването на припознаване, не се проверява биологичният произход на детето от припознаващия. Той самият може да го извършва с ясното съзнание, че на практика не е баща на детето. В такива случаи, в интерес на лицата, за които би било от значение да се установи истинският произход на детето, е уредена възможност да оспорят припознаването.

Оспорването на припознаване е различна процедура от тази по оспорване на бащинство.

Припознаването може да бъде оспорено в тримесечен срок от уведомяването за него от страна на майката, ако тя не е дала предварително съгласие, или на детето, ако то е навършило 14 години.

Това се случва с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състояние, а не директно по съдебен ред. В тези случаи припознаващият може да предяви иск пред окръжния съд за установяване на произход в тримесечен срок от момента, в който узнае за оспорването на припознаването.

Детето не може да оспори припознаването по този ред, ако е малолетно при неговото извършване, тоест не е навършило 14 години. То има такава възможност едва след навършването на пълнолетие, в едногодишен срок, по съдебен ред. Извън настоящите хипотези, оспорване на припознаването може да се извърши от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето или от прокурор, по съдебен ред, при наличие на основания за това, свързани с нарушаване на правата и интересите на детето.

Ако припознаващият е извършил припознаването поради измама, заплашване, грешка или недееспособност, той има право да иска унищожаването му в едногодишен срок от отпадането на съответното обстоятелство.

През 2020 г. правителството одобри и предложена от Министерството на правосъдието законова промяна, според която възможностите за оспорване на припознаване се разширяват.

Всъщност, тази промяна следва да даде възможност и на бащата, чието дете е било припознато от друг човек, да оспори това припознаване в срок от една година.

Ако промяната бъде приета от Народното събрание и влезе в сила, бащите, чиито дете е било припознато от друг човек след 01.10.2009 г. ще разполагат с еднократна възможност да оспорят припознаването му и да предявят иск за установяване на произход в едногодишен срок.

Предложението е провокирано от две решения на Европейския съд по правата на човека, в които биват констатирани сериозни пропуски в българския Семеен кодекс. То се мотивира и с премахването на възможността за злоупотреби, трафик на деца, или заобикаляне на законовите разпоредби за осиновяване.

На базата на всичко казано дотук, мога да твърдя, че припознаването е удачна и безпроблемна алтернатива за тези родители, чиито деца се раждат при хармонични и безспорни двустранни отношения.

В останалите случаи е възможно преминаването през различни стъпки за немалък период от време до установяването на окончателна правна стабилност. Това е така, защото законът, добър или лош, поставя на преден план най-беззащитната страна в правоотношенията – детето. Мотивът е неговото законово положение да бъде максимално стабилно и припознаването да бъде с оглед неговия интерес, който е поставен пред интересите и удобството на родителя.

Още от Лора Младенова

Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно

Традиционна сватба? Не, благодаря!

„Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация

Системата ни убива. Прекрасно, но що е системата?

„На кого си кръстена, момиченце?“

 

 
 


Повече информация Виж всички