Когато чужд човек крещи на детето ви…

| от Стела Христова |

В самолет, в парка, в ресторант или на рожден ден – може да се случи навсякъде. Някои други родители, или изобщо възрастни, май са забравили, че вече не живеем във „Войната на таралежите“, нито в епоха, в която е съвсем в реда на нещата да издърпаш ухото или да извъртиш плесница на непослушното съседско дете.

Когато друг възрастен си позволи крещи на детето ви, това може да ви изнерви. Да ​​чувствате, че трябва да защитите детето си, да сте объркани от поведението на другия възрастен или дори да сте ядосани или разстроени са всички типични чувства, които родителите могат да изпитат, когато друг човек не само си позволява да възпитава децата им, но и си позволи да им вика в процеса. Тези ситуации често са стресиращи и пораждат различни емоции като шок, безпокойство и чувство на неудовлетвореност, твърди Британи Шафнер, специалист по кризисна комуникация.

Вижте още: С деца на път, или как да не превърнем влака и самолета в ад за всички

Важно е да направите пауза, преди да реагирате, да разберете как се чувствате и да поемете дълбоко въздух. Това ще ви помогне да оцените напълно ситуацията и ще ви даде момент да определите как искате да реагирате. Независимо дали възрастният, който крещи на детето ви, е непознат, приятел или член на семейството, това не е правилно и имате нужда от стратегия за справяне с проблема.

Как да деескалирате ситуацията

Когато друг родител крещи на детето ви – независимо дали е направило нещо нередно или не – естествено е вашите защитни инстинкти да се включат. Експертите съветват да отделите малко време, за да се успокоите и да се отпуснете, преди да скочите да направи или каже нещо. Ето някои допълнителни съвети как да намалите напрежението в ситуацията.

Обърнете се към детето си

Преди да се обърнете към крещещия човек, важно е първо да помогнете на детето си. Искате да сте сигурни, че е добре и да се опитате да определите какво точно се е случило. Може да не получите ясна картина, но поне ще имате някакво усещане за възприятието на вашето дете за ситуацията.

Ако първо не разберете какво се случва в ума на вашето дете, тогава трудно ще решите какво да направите по въпроса. Дори ако за вас като родител е донякъде неудобно, че поведението му е било невъзпитано или непристойно, вашият първи приоритет пак е детето, а не вие ​​или другият възрастен в ситуацията. Можете също така да попитате възрастния как реагира неговото дете в аанлогични ситуации, стига и той да е родител.

Можете дори да предложите извинение, ако смятате, че е оправдано. Но не принуждавайте детето си да прави това, което другият родител иска. Децата са на първо място. Често възрастните искат извинения на място, но докато не разберете какво е било в съзнанието на детето ви, когато е постъпило неправилно, не можете да вземете решение за част от секундата и детето ви да се почувства така, сякаш не сте негов съюзник.

Запазете спокойствие

Във всяка ситуация, в която се опитвате да намалите напрежението, Шафнер съветва да обърнете внимание на езика на тялото и тона на гласа си. Подходете към ситуацията със спокойно поведение и говорете с твърд, но уважителен тон. Бъдете директни. Ако не се познавате с другия възрастен, представете се и проявете интерес какво се е случило, какъв е проблемът. Друг начин да разсеете ситуацията е да използвате хумор. Този подход зависи от вашата личност и човека, към когото се обръщате. Ако не ви е удобно да използвате хумор, добре е да се придържате към по-сериозен подход. Ако опитите ви не са успешни за деескалация на ситуацията, може да е най-полезно да оставите разговора на пауза или да напуснете ситуацията.

Проявете емпатия

Когато започнете да разглеждате ситуацията, подчертайте, че просто се опитвате да разберете какво се случва, за да можете да направите план за действие, предлага консултантът по психично здраве Джулия Чембърлейн. Уверете се, че се обръщате към другия възрастен спокойно и не отговаряйте на неговите викове, иначе това най-вероятно ще ескалира още повече ситуацията. Бъдете сигурни, че проявявате разбиране и състрадание, което може да разсее нуждата на другата страна да заема агресивна отбранителна позиция.

Вижте още: Повече емпатия, по-малко памет: какво да очакваме от мозъка си като майки

Дори ако другият родител е сгрешил, важно е да не го демонизирате за действията му. Вместо това тя предлага да използвате маркетинговия подход, познат като „сандвич с комплименти“ – негативната сентенция в изказването се поставя между вече положителни. Например, може да кажете нещо от рода на: „Знам, че имахте добри намерения, но наистина не ми хареса начинът, по който се отнесохте към ситуацията в този момент – недопустимо е да крещиш на детето ми. Все още ме е грижа да помогна за разрешаването на конфликта, така че съм на разположение.“

Поставете граници

Имайте предвид, че ако другият възрастен е член на семейството или приятел и викането е модел на поведение за него, трябва да сте сигурни, че установявате някои основни правила, когато става въпрос за вашето дете. Ако оставите някой да продължи да крещи на детето ви всеки път, когато направи нещо нередно, това може да има тежки последици. Изследванията показват, че суровата вербална дисциплина може да доведе до проблеми с поведението и дори депресивни симптоми при децата, ако продължава.

Вижте още: Емоционалните граници – враг №1 на Тутраканската селищна система

Например, едно проучване установява, че вербалната критика и телесното наказание на 11-годишна възраст са повлияли за формиране на лошо поведение на подрастващите на 14-годишна възраст. Въпреки че повечето от изследванията са съсредоточени около родителите, които използват сурова вербална дисциплина със собствените си деца, ако имате приятел или член на семейството, който често излита да се справя с прегрешенията на вашите деца, трябва да сложите край на този вид поведение. Установете ясни граници, подчертава Шафнер.

Вижте още: „Отровните“ баба и дядо

Границите са необходима и здравословна част от всички взаимоотношения. Те предоставят параметри и очаквания относно това какво е и какво не е подходящо. Поставянето на ясна граница може да звучи кратко и ясно: „Използвам подход без викове и крясъци в общуването с детето си и очаквам от вас абсолютно същото“. Можете също така да поискате те да общуват първо с вас, когато възникнат проблеми с детето ви.

Какво да кажете

Воденето на разговор за това какво се е случило и защо човекът е крещял на детето ви не е лесна задача, но това трябва да се случи. Шафнер предлага да започнете разговора с покана. Кажете нещо като: „Размишлявах върху случилото се вчера и бих искал да говоря за това повече с тебе“. Освен това подходете към разговора, като поискате да чуете повече относно тяхната гледна точка. Като цяло сме по-отворени за разговори, когато чувстваме, че другата страна наистина иска да разбере откъде идваме, акцентира тя. Това често може да помогне да се изяснят всякакви недоразумения и да предостави информация, която може да не винаги имаме.

Вижте още: Как да побъркаме децата си още по-успешно

Също така е важно да идентифицирате въздействието, което е имало случилото се върху вашето дете и вас. С други думи, споделете вашата история и какво е било преживяването за вас и вашето дете. Много пъти хората са възприемчиви към тази информация. Но дори и да не са, важно е да се опитате да споделите вашата страна на нещата. Въпреки това, никога не крещете на друг крясък, възрастен или дете. Запазвайки спокойствие, вие показвате на детето си, че можете да контролирате емоциите си, независимо от причината.

И, не на последно място… помогнете на обсъдете с детето си ситуацията.

Независимо от възрастта на вашето дете, да му се крещи от възрастен – особено такъв, който не е негов родител – може да бъде стряскащо и смущаващо. Поради тази причина трябва да сте сигурни, че слушате и подкрепяте. Подходете към разговора открито и с интерес. Поинтересувайте се как детето оценява опита си в ситуацията. То може да споделя или да не споделя същите мисли или чувства, които сте изпитали вие. Да сте на разположение, за да чуете какво чувстват, е чудесен начин да им позволите да изследват емоциите си. Не забравяйте да потвърдите чувствата им относно ситуацията, а не да им казвате, че са маловажни или глупави, или пък да ги убеждавате как се чувстват всъщност според вас.

Вижте още: 

Как да спорим, без да съсипваме другия (и себе си)

 
 


Повече информация Виж всички