С деца на път, или как да не превърнем влака и самолета в ад за всички

| от Стела Христова |

Липсва ми времето, когато ръчният ми багаж се състоеше от книга, списание, гримове от първа необходимост, задължителните  безжични слушалки, шал за всеки случай, малка бутилка вода и термо чаша с мокачино. Сега единственото, което „опаковам“ за себе си, е унилата надежда децата да се държат прилично, или поне достатъчно приемливо, че да не прекарам пътуването си разкъсана между виковете „искам пицааа, сегааааа!!!“, истеричен плач от скука, духане на носове и, разбира се, изпълнените с все повече досада, неодобрение, ужас, съжаление и чиста омраза на останалите пътници във влака, самолета, автобуса, или дори личния ни автомобил, ако някой познат се е объркал да тръгне с нас.

Когато сме на път, правилата не важат. У дома може да ограничаваме екранното време и сладкишите, но през дългите часове в превозно средство целта оправдава средствата. Не съм от хората, които смятат, че целият свят им е длъжен, защото „то е дитье, бе, госпожа, ти дитье не си ли била?!“. Затова, въпреки че се старая багажът ми да не заприлича тотално на дисагите и бохчиците, с които бай Ганьо отива на баня, нито на традиционното у нас пенсионерско сакче Yolo, мащабите са се увеличили неколкократно, а от всеки джоб изскача някое зайче от шапката, което да направи пътуването…. приятно би било преувеличение, но нека оптимистично да го наречем поносимо.

Закуските са напълно задължителни

Протеинови барове, веган крекери, плодове, сандвичи с пълнозърнест хляб и нещо шоколадово и пълнено с бисквити за много крайни случаи. Не ми харесва идеята да похарча тройно повече за вафла на летището, нито пък мога да се примиря с компромисната хигиена на лавката на гарата или бензиностанциите по пътя, затова се запасявам предварително. Малките подкупи по принцип не са моето нещо, но на път децата могат да са непредсказуеми, затова се опитвам да предвидя залъгалка за всяка ситуация.

Любима книга, флумастери и картинки за оцветяване

Опитът ми показва, че могат да осигурят около половин час спокойствие, неподвижно седене и с малко повече късмет – о, уау, мълчание! Ако ли пък децата имат изградена рутина вечер да заспиват след приказка, могат дори да подремнат по навик и за няколко безценни мига, да останеш насаме със собствената си книга. За възрастни!

Тежката артилерия: таблет

Неписаното ни правило е, че таблетът влиза в употреба след книжките. А ако има как да го пропусна – най-добре. Всеки, който е пътувал с малки деца обаче, ще ме разбере, когато казвам, че понякога наистина не помага нищо друго. Старая се да не пропускам първо да изчистя своите приложения, които не са за пред деца, и да заредя с по-образователни и занимателни игри и филмчета.

Слушалки!

За справка, да се върнем няколко реда по-горе, където си говорихме как никой, ама абсолютно никой не е длъжен да ни слуша и да се съобразява с нас.

Резервно бельо, чорапи и тениски за преобличане и преобуване

Турбуленция, остри завои или потракване на релси, флумастери, закуски и две деца в предучилищна възраст са взривоопасна комбинация. Схващате идеята ми, нали? И по същата причина:

Мокри кърпички

Съзнавам колко вредни са за околната среда. И по тази причина не ги използвам никъде другаде. За съжаление обаче, в превозните средства възможностите за бърза хигиена (поне горе-долу хигиена, де) са твърде лимитирани.

Резервни торбички за боклук

Тези поне се предлагат и в биоразградим вариант. И винаги се оказват нужни за всички нагризани, недоядени, надъвкани и изплюти храни, счупени моливи, носни кърпички, скъсани страници, опаковки. Обикновено ползвам същите, с които чистя след кучето си.

Любима играчка

След един епохален рев за плюшения носорог за спане никога вече няма да допусна грешката да го прибера в чекирания, вместо в кабинния багаж.

И търпение. Ужасно. Много. Търпение. Това последното помага на мен.

Вижте още:

10 мега скучни неща, които трябва да търпим покрай детето

море