Какво никога да не казваме на сина си (а вероятно му го казваме)?
На две или три места в София съм попадала на един и същ голям графит: надпис с черен спрей по стените на сградите. Независимо, че представлява "вандалски акт", надписът носи мъдро послание, под което се подписвам с двете си ръце.
Графитът представлява задрасканото изречение: "Пазете дъщерите си", под което е написано вярното според автора послание: "Възпитавайте синовете си".
Кое не е така?
Често, подведени от традиционните възприятия за света, без да се усетим, превръщаме момичетата в жертви или осакатяваме словесно техните способности и амбиции.
Думите обаче имат невероятна сила и върху малките момчета.
Вместо възпитателен ефект обаче, някои родителските фрази по-скоро създават норма, от която горките същества от мъжки пол не могат да избягат.
В желанието си да контролират синовете си, родителите доста често отиват в крайности, които определено им вредят. И в крайна сметка превръщат порастващото същество в точно онова, от което цялата рода се страхува: необуздано буйно животинче с прекъсната емоционална връзка със света - и най-вече със себе си.
Вече писахме за любимите на много родители фрази, които вредят на момичетата:
Време е да се спрем върху токсичните изрази, които поставят обикновено трудни за изпълнение, но много желателни норми върху крехките момчешки раменца.
Знаете ли, наблюдавайки около себе си, често си мисля, че върху българските момчета фразеологичната тежест сякаш е много по-голяма, а страхът "да не би да не станат истински мъже" е по-голям от двайсететажен блок в краен квартал.
Ето какво чувам понякога от майките на момчета и ми става наистина жал колко силно влияние оказват предразсъдъците върху възпитанието:
1. "Един мъж не плаче" / "Бъди мъж" / "Мъжете не правят това и онова..."
Може и да изглежда като безобиден начин да се каже на едно момче да поеме отговорностите си, да бъде силно или по-смело, но самата фраза обикновено съдържа забрана. Най-често забрана за показване на чувства или забрана на поведение.
Сякаш малкото момче не бива да се чувства никога уязвимо или изобщо да изпитва някакви "ревливи" емоции.
Подразбира се и че детето би било "по-малко мъж" (и повече "жена" или "момиче" - разбира се, с негативна конотация, в смисъл, че женското по подразбиране е по-малко, по-слабо, по-уязвимо, по-нежно, по-лигаво също), ако се държи по определен начин.
Съвсем друг е въпросът, че момченцето все още изобщо не е "мъж" - от това време най-вероятно го делят доста годинки, но е добре още на две да се знае от кой пол е - да не стане някакво объркване, нали.
Всъщност от малките момчета от съвсем ранна възраст се изисква да показват по-голяма емоционална зрялост, отколкото са способни. Като се изключва абсолютно всякаква милост към факта, че може би имат емоции и тези емоции са абсолютно валидни, като за всички малки деца.
2. "Прекалено си чувствителен" (с негативен тон) / "Ревлю" / "Ти мамино синче ли си?"/ "Стига си го изживявал толкова" и т.н.
Тук фокусът отново е върху потискането на чувствата. Момчетата и мъжете по целия свят продължават да бъдат карани да изпитват силен срам от изразяването на емоциите си - почти до степен, в която не им се позволява да изпитват чувства, да не говорим за това да ги изразяват на глас.
Но вече знаем добре, че това води до увеличаване на проблемите с психичното здраве при мъжете и, всъщност, до по-високи нива на самоубийства (статистиката го потвърждава).
Когато казваме на момчетата си да не бъдат чувствителни, всъщност ги учим да потискат напълно чувствата или емоциите си и омаловажаваме техните чувства.
Освен това допълнително подчертаваме остарялото (невалидно и осакатяващо) схващане, че момчетата са силни, а момичетата - слаби.
Но вместо да казваме, че едно момче е прекалено чувствително, може би бихме могли като родители да се радваме на факта, че то е способно да изрази емоциите си. Това означава само едно: преди да е момче, то е преди всичко човек.
3. "Какъв си женчо" / "Ти с женски играчки ли ще играеш сега?" / "Остави го това - то е женско!" / "Какво подтичваш като някакво момиче!"...
Като майка на дъщеря не мога да не онемея от отвращението, което някои родители на момчета им внушават към "женското": ако момчето плаче - е "женчо", но ако е "истински мъж", следва да преследва "женките". Ако се заиграе с кукла, му я вадят от ръцете, все едно е хванало горещ картоф. Дума да не става, ако момченцето започне да бута детска количка на игра.
Да припари до детска кухня-играчка? Дума да не става! И горко му, ако не обича количките и футбол...
Ще кажете, че такова примитивно форматиране на детския мозък е чак комично - и то е. Но за съжаление много български бащи и майки си живеят с такива "мъжко-женски" наративи.
Нима е странно, че като резултат отглеждат момчета-хомофоби, с които се чудят как да се справят, когато влязат в пубертета?
Да, вероятно ако светът можеше да се раздели с една дебела черта на изцяло "мъжки" и изцяло "женски", сигурно всичко щеше да е много по-лесно.
Но, за разочарование на тези родители, трябва да им кажем, че светът е много по-сложен, нюансиран и многоцветен, отколкото си представят. И това очерняне на женското в един момент най-вероятно ще рикушира при това негативно и върху синчето им.
4. "Трябва да спечелиш на всяка цена!" / "Състезавай се!" / "Трябва да се научиш да се бориш!"/ "Ти ако се предаваш, как ще победиш?" / "Не трябва да се отказваш!" / "Ако паднеш, се изправяш и продължаваш!"
Всъщност донякъде завиждам на момчетата, че постоянно чуват фрази, поощряващи тяхната конкурентоспособност, борбеност и сили.
Мога да ви гарантирам, че повечето момичета съвсем не получават такава словесна и морална подкрепа за постигане на поставените цели от страна на родителите си.
Това, което ме притеснява обаче е, че родителите на момчета често стигат до крайности, в които не могат дори да си представят, че синът им може да бъде втори. Или че може и да не бъде победител. Че може и да не успява. Че може би емоционалната страна на победата не му се отразява добре... Или че поставената цел изобщо не е неговата...
Възпитаването на нагласата "победа на всяка цена" може да изглежда като подготовка на мотивиран и амбициозен млад мъж.
В действителност обаче възпитава стеснен фокус, при който се вижда само наградата, а не и изживяването до нея. Така се възпитават момчета, които се концентрират единствено върху победата в играта... и момчета, които непредвидимо агресират, ако не са я постигнали.
5. "Не можеш ли да си малко по- (сръчен, бърз, добър, умен)..." или "Защо не си като... (брат си, приятеля си, сина на приятелка)"
Когато идва от родител, критиката може да е непоносима за малкото дете. Ако имате навик да изразявате усещането си, че си представяте сина си с други качества, а не с тези, които той има, неизбежно таите известно разочарование.
Същото е и ако го сравнявате с друго дете - задължително в полза на другото дете.
Какъв искахте той да бъде, а не е? И кое ви пречи да го приемете такъв, какъвто е? Дали не са собствените ви високи очаквания? Или е личната ви невъзможност да спрете да се сравнявате с близки, съседи и родинини?
6. "Стой и мълчи!" / "Спри да мърдаш!" / "Какво си се разшавал?!?" / "Не можеш ли поне веднъж да стоиш кротко"
Много често ще чуете родителите да отправят подобни изрази към синовете си. Момчетата често им се струват прекалено буйни и енергични.
Само че детето се нуждае от много движение - и макар че това се отнася не единствено до момчетата, обикновено именно към тях са насочени изискванията за пречупване и спиране на енергията. И за какво?.. Само за да се впишат в очакванията на родителите си, че упражняват контрол над това потенциално "опасно" дете...
