Родителите често казват на дъщерите си фрази, които са стереотипни - и осакатяващи
Много родители на момчета мислят, че гледането на момичета е "лесно". Тези родители сравняват по-бързото вербално развитие на момичетата с това на момчетата, докато са малки (понякога разликата е космическа), анализират колко разумни, кротки и на пръв поглед безпроблемни изглеждат момиченцата - и си представят, че отглеждането на дъщеря е лесно.
Това е привидно.
Всъщност родителството на дъщери е пълно с подводни камъни, които могат да "обърнат лодката" в много неочаквани посоки.
Който има момиче и се опитва да бъде безпристрастен, с удивление установява колко силни са обществените стереотипи, които маргинализират уменията и интересите на дъщерите за сметка на техния външен вид - още от най-ранна детска възраст. Още от люлката, ако трябва да сме честни.
Още от първите седмици, обществото внушава чувство за неравнопоставеност на дъщерите спрямо синовете и изобщо спрямо момчетата.
Това се случва чрез фрази и поведение, които намираме за "нормални", и които минават "под радара", защото са характерни за традиционните полово-социални роли.
Реално тези клиширани фрази всъщност потискат уменията на момичетата и поставят под съмнение усещането им, че са равнопоставени човешки същества.
Това се случва години преди момичето въобще да разбере, че това се дължи чисто и просто на нейния пол, а не на нейните човешки качества.
Уви, често и доста либерално настроени родители, падат в този традиционен капан, капана на очакванията "каква трябва да бъде дъщерята".
Ето някои заучени фрази, които са особено вредни, когато отглеждаме момиче.
Фразите смачкват самочувствието на човешкото същество от женски пол и го насочват към определен вид поведение, което, смятаме, е по-подходящо за "слабия" пол.
1. "Момичетата не се държат така...", "Момичетата не носят това... ", "Момичетата не си играят с това и това..."
Агресивно поведение на момичето към други деца? За да я укротим, най-лесно е да кажем: "момичетата не се държат така". Сякаш момичетата са абсолютно ампутирани от агресия. Но - и тук е капанът - и от желание да бъдат прави.
Много по-добре би било да видите защо детето агресира, вместо да му нахлузвате забраната, че "момичетата не правят така" и да заметете проблема под килима.
Момичето иска да сложи тъмносиня фланела и дънки? Ако искате да я демотивирате да избира сама дрехите си, кажете: "Момичетата не носят това, не предпочиташ ли рокля?". Или я затапете с любимото: "Този цвят не е подходящ за момичета...". Така можете да си гарантирате абсолютна омраза към синия, черния или който и да е друг "момчешки" цвят, поне до пубертета...
Доволни ли сте сега, че я ограничихте в избора й?
Народна топка на децата пред блока? Кажете: "Много е силово за момиче". Така лесно ще я откажете и от бойните спортове в бъдеще.
Игра на футбол с другите деца? Абсурд, това е момчешка игра, а и някой ще я бутне.
В резултат със сигурност ампутирате желанието й да се доказва и в редица други спортове. Но и ще лишите детето от усещането за бързина, атлетичност, сръчност с краката и от желанието за победа в един от най-популярните спортове на века.
2. "Каква госпожица ще станеш, ако...", "На едно момиче не отива..."
Тези разновидности на горните традиционни норми, можем да ги изразим и с изразите "на момиче не отива" или "каква госпожица ще станеш, ако..."
Но, замислете се, не казваме на момче, което си бърка в носа, "че на момче не отива да си бърка в носа", нали?
Не казваме на момче, което агресира или вика, че "на момче не отива да вика..."?
Не казваме на момче, което пръцка нарочно, че "на момче не отива"... Но всичко това използваме за момичетата.
Вместо да им обясним защо това поведение е отблъскващо - точно както правят родителите на момчета - ние им предлагаме готовата фраза. Все едно момичетата не са точно деца, а нещо различно. Те са бъдещи госпожици - някакви фалшиви цветенца, които трябва да бъдат съвършени от най-ранна възраст и да се харесват. Първо на възрастните, а после - на момчетата.
3. "Ах, каква ще станеш ти като пораснеш!" / "Като порасне, ще разбива сърцата на момчетата"
Действително тези коментиари за въшния вид и чара на момичето не се казват недоброжелателно, но крият в себе си голяма уловка: те са сексуализиращи.
За съжаление сексуализация има и към момчетата от най-ранна възраст: за тях е нормално да бъдат окуражавани да "се държат добре с момичетата", "да ги прегръщат" и дори "да ги целуват".
Изрази като: "дръж се добре с нея, защото е момиче" и подобни стимулират момчетата да се стараят в поведението си около момичета и съответно да не ги възприемат като равнопоставени.
Същото се случва и с момичетата. Красотата им се подчертава и адмирира, сякаш е най-важното нещо на света... на четиригодишна възраст, например!
4. "Трябва да бъдеш добра/ търпелива/ услужлива/ усмихната..."
Интересно защо от момичетата се очакват да проявяват задължително положителни социални качества, а от момичетата те не са изисквани?
Момичето "не бива да бъде грубо", "трябва да е добричко", услужливо - и най-вече: ведро и усмихнато! Горчивата ирония е, че дори най-доброто поведение не спасява момичетата от гняв, насилие и тормоз. Напротив - превръща ги в притегателни жертви, на които им е отказано правото да се защитят... Защото на момиче не отива да се бие, нали?
5. "Ако те обижда или блъска - не си играй с него..."
Преди време настоящият главен редактор на сайта Chronicle.bg Мариела Петрова описа в статията си за Mamamia.bg "На жена не отива...": Що е то дама и има ли тя почва у мен" спомен за буйното момченце Ники в малките класове, който тормозел всички. Съветът към малкото момиче бил просто "да се пази от Ники".
А когато тя му отвърнала с тупаник, разочаровала всички: "На една млада дама не отива да се бие и съм много разочарована от теб", казала госпожата в училище...
Така е, защото традиционното възпитание поставя силата над справедливостта. Но и очакванията над действителността.
А действителността е, че на всеки човек в даден момент му писва да бъде тормозен. Независимо дали е мъж или жена.
Но ако на момичетата ден след ден им се повтаря, че трябва просто да се пазят от тормоза и да го отбягват, вместо да отмъстят на насилника, не е трудно да се сетим как свършва историята в свят, в който не можеш да избегнеш насилника си... просто защото е твоята половинка.
Не е трудно да заключим, че отглеждането с традиционни стереотипи за мъжката и женската "роля", не дава особено голяма възможност да се решат проблемите, свързани с домашното насилие.
6. "Той те тормози, защото те харесва" и "Момчетата са си такива"
Тези две фрази са разновидности на горния стереотип, според който на момчетата им се дава право да тормозят, защото "са си такива".
Този вид възпитание дава ужасяващи последствия.
Толкова е осакатяващо да учиш едно дете, че насилието е знак за одобрение! Нима внушаваме на момичетата, че към тях могат да се отнасят с неуважение и липса на достойнство, защото ги харесват? Какво ще очаква такова момиче от романтичната си връзка, когато порасне?
Ако не искате да създавате от дъщеря си жертва, по-добре забравете подобни съждения.
Има още доста фрази, с които осакатяваме дъщерите си и ги вкарваме в стереотипа на "слабия пол". За тях - следващия път.
