Каква е връзката между тревожното детство и токсичната мъжественост?
Aктуален документален филм на журналиста Луи Теру изследва т.нар. "маносфера" - онлайн общност от инфлуенсъри и създатели на съдържание, които говорят за мъжественост, успех и пари, връзки и жени и "red pill" идеология.
Филмът показва проблемите на младите мъже днес и начина, по който се формират представите за успех и отношения.
Лентата предизвика силни и противоречиви реакции в обществото - някои критици го определят като едно от най-смразяващите и въздействащи произведения на Теру, докато други се питат защо е дал на женомразците-инфлуенсъри точно платформата, за която копнеят.
При всички положения, филмът показва, че колкото и да си затваряме очите за него, проблем съществува и той е много сериозен.
"Токсичната мъжественост" - често слушаме този термин да се споменава онлайн, но се оказва, че няма много психологически изследвания по темата. Модерният термин от психологията и социологията описва конкретен набор от културни норми, които вредят както на обществото, така и на самите мъже.
Когато през 80-те години на миналия век термимнът се въвежда в употреба, психологът и академик Шепърд Блис подчертава, че той се отнася до онази част от мъжката психика, която е свързана с насилие.
В ерата след #MeToo терминът се разшири, за да обхване широк спектър от тревожни нагласи и стереотипни поведения у мъжете, включително грубото женомразство на Доналд Тръмп, сериозните заплахи за жените от изнасилване и предизвикателствата пред репродуктивните им права.
Днес с този термин се обозначава и отричането на всичко "женствено" като признак за слабост и възприемането на силата като единствен начин за решаване на конфликти.
С "токсична мъжественост" се обобщава съвкупност от регресивни мъжки черти, които служат за насърчаване на доминацията, девалвацията на жените, хомофобията и неоправданото насилие.
"Токсичната мъжественост" се проявява, когато традиционните очаквания за "мъжество" се изкривят до крайност.
Терминът не е морализаторски, а клиничен - говорим за "токсичност", защото буквално отравя живота на момчетата.
Нови данни от новозеландско изследване на нагласите и ценностите, публикувано в началото на 2026 г. показва, че само малка част от мъжете проявяват традиционни форми на токсична мъжественост.
Изследователският екип, ръководен от Дебора Хил Коун, проучва повече от 15 000 хетеросексуални доброволци на възраст между 18 и 99 години.
Учените са се концентрирали върху анализа на осем фактора, които биха могли да покажат проблемна или токсична мъжественост: централност на половата идентичност; сексуални предразсъдъци - негативни мисли за други хора въз основа на тяхната сексуална ориентация; неприятно и обидно поведение; нарцисизъм - повишено чувство за собствена стойност, често за сметка на други хора; враждебен сексизъм - откровено негативно отношение към жените; доброжелателен сексизъм - отношение към жените, което не е открито враждебно, но все пак ги възприема по стереотипен начин; противопоставяне на инициативи за предотвратяване на домашното насилие и ориентация към социално господство.
Най-голямата група от изследваните мъже (35,4%) показва ниски стойности по всичките осем индикатора. Ниски до умерени стойности показват около 53,8%.
Два профила отразяват различни форми на проблемна мъжественост, характеризиращи се с контрастни форми на сексизъм: "Доброжелателна токсичност" (7,6%) и "Враждебна токсичност" (3,2%).
Проучването показва и една противоречива картина на обществената търпимост към този модел на поведение - от една страна, мъжете с високо ниво на "токсична мъжественост" е най-вероятно да бъдат маргинализирани. От друга страна обаче, това поведение е широко разпространено и сред елита.
Проблемът сред младите мъже
Когато едно момче не знае как да бъде мъж по здравословен начин, то имитира най-грубите и повърхностни черти на мъжествеността - агресия, доминация и насилие, по думите на академик Шепърд Блис.
Много млади мъже съобщават, че се чувстват изолирани, а тези, които робуват на идеала за емоционална непроницаемост, плащат най-високата цена със своето психично здраве.
Процентът на младите мъже, които казват, че нямат нито един близък приятел, се е утроил от 1990 г. насам. Броят на младежите (16-24 г.), които не учат и не работят, е скочил с 40% от 2021 г. насам, докато при момичетата ръстът е едва 7%.
Дори у нас близо 30% от 15-годишните момчета съобщават, че се чувстват "психически претоварени" и нямат ясна цел за бъдещето.
На този фон, момчетата в ранна тийнейджърска възраст (12-15 г.) са основната целева група на алгоритми, популяризиращи хипер-маскулинност и нихилизъм като начин за справяне с усещането за неадекватност в реалността, показват данните.
Изследване на британският психолог Лий Чембърс от 2025 г. се фокусира върху "кризата на бащинството и мъжкото здраве" и как тя рефлектира върху подрастващите момчета. Момчетата между 12 и 16 години се чувстват изгубени, показват данните.
Без ясни модели, които да следват, те се опитват да се "самоинициират" чрез рисково поведение.
Повече от половината от изследваните момчета намират онлайн света за по-удовлетворяващ от физическия.
И близо 80% заявяват, че не са наясно какво е мъжественост. "Токсично е, това е всичко, което чувам", казва един от участниците.
"Когато едно 14-годишно момче изпитва тревожност, то не знае как да я назове. Тъй като няма думи за нея, тя се проявява като физическа агресия, бунт или пълно затваряне в компютърните игри", обяснява ученият.
Модерното общество е премахнало ясните граници между детството и мъжеството, и все още изисква от момчетата действие, като не насърчава изразяването на емоции, смята той.
В същото време момчетата се чувстват длъжни постоянно да доказват, че са мъже, което ги изтощава емоционално. Светът е доста труден за тях, когато не е съвсем ясно какво ще бъде бъдещето или какво се очаква от тях, отбелязва Чеймбърс.
"Не трябва да поправяме момчетата, трябва да поправим дефиницията за успех, която им налагаме. Силата на един млад мъж в 21-ви век не е в неговата изолация, а в неговата способност да бъде свързан със себе си и с другите", отбелязва Лий Чеймбърс.
Ако искаме след десетилетие да имаме поколение от стабилни, емпатични и успешни, а не токсични мъже, трябва да спрем да виждаме в момчетата "проблем за решаване" и да започнем да виждаме в тях инвестиция, която изисква разбиране.
