5 етапа на порастването, които дразнят родителите

| от Владимир Вълков |

Част от израстването и психическото оформяне на малките деца включва да опознават себе си и емоциите си, да се себеутвърждават, да се осмислят като отделна от мама и тате личност, да се изпробват в различни ситуации, за да усетят границите. И много често проявленията на всичко това са реакции и поведение, които дразнят, безпокоят и ни напрягат като родители.

Но нашата роля е на големите хора, които да приемат, да знаят как да постъпят уравновесено и зряло, да не крещят и наказват заради собствените си трудности по асимилирането на този процес. А това е съвсем здравословен и важен за децата процес, при който най-малкото полезно, което можем да направим, е да не ги въздържаме от изживяването му. С малко или повече наши си нерви и грижи по пътя.

Ето 5 от тези „дразнещи“ проявления:

1) Да ни се „отварят“

Когато малкото пишлеме стане на около 4-5 години, то започва, моля ви се, да си позволява да ни отговаря! Да се опитва да ни затапва! И то често по начин, по който (ще се окаже) го правим ние самите. Част от родителския шок е да видим как малкото сладко наше бебенце се превръща в наше отражение, та започваме да научаваме и доста повече за себе си. И се виждаме реално, а не каквито ни е удобно да си мислим, че сме. Е, да, обикновено човек не харесва, когато някой се държи с него като него самия… Та така де, с нашите камъни по нашата глава.

2) Да се карат и бият

Ако имате брат или сестра, спомняте ли се какво правихте като деца? Обичайното: да се дразните, да се скубете, да се клеветите, да се бутате, да се обиждате и да се биете. Братчета, сестричета – обичат се, бият се, обичат се, бият се. Когато сме вече родители, си обещаваме – моите деца няма да се бият, това е отвратително, няма да си викат „тъпак“ и „лайно“, ще ги възпитам хубаво. Еми, няма как. Трябва да приемем за нормално да има дразнене между децата, да се опитват да се налагат, за да стане тяхното и да се самоутвърждават. Което не значи, че не трябва да им се обяснява и да бъдат спирани в случаите, в които аха- да се размажат. Но по-добре да ги оставяме малко да се сдърпват или леко нашамарят от време на време. Те имат нужда.

3) „Няма пък!“

Да отказва е едно от най-здравословните проявления в поведението на малкото дете (както и на възрастния всъщност). И независимо как сме възпитавали детето си, все тая какви точно родители сме, малкото задължително ще премине през периода да казва „Не!“ с особено удоволствие, почти винаги и на почти всички (иначе съвсем разумни) наши предложения.

Да ни го крещи, да ни го мрънка, да го проплаква – не бива да бъркаме това с инат. За да си спестим нервите, ни помага да бъдем малко по-гъвкави и да не се държим ние самите инати и да упорстваме винаги в налагането на това, което сме решили. И само защото си се представяме като авторитети пред детето, да се държим незряло. Чудесно би било да си избираме битките.

4) Да правят истерии

Друг класически етап от развитието на детето. Слава богу, само етап е. Спокойно, мили родители на едно дете, няма да е винаги така, това няма да е черта от характера му. Родителите на повече от едно знаят от опит. Може да е непоносимо, може да не ви ясно защо (а понякога е просто, защото е изморено), може съседите да се оплакват редовно на Фейсбук-приятелите си от вас, но не побърквайте допълнително детето. Поставянето на граници е клишето, което е клише, защото работи и в тези ситуации. И не се впечатлявайте толкова от истериите на малкото, моля ви.

5) Да ни провокират

Хлапетата понякога правят или казват неща, само за да видят нашата реакция. Хубаво е, ако успеем да усетим момента или да се замислим дали определен момент не е точно такъв. И вместо да подскачаме обидено или притеснено какво мислят хората отстрани, да се филмираме как може нашето дете да е „такова“ и прочее, да изберем ние как да реагираме като зрели хора. Важно е да знаем, че ако много се впечатляваме, децата ще продължат с провокациите. Ако не реагираме обаче, може да отидат в крайност, за да предизвикат реакция от наша страна. Еми, така е – звучи объркващо, но е важно да усетим дозата своя реакция спрямо момента. Когато можем и колкото можем.

Още от Владимир Вълков:

11 неподходящи ситуации, в които децата огладняват

7 неща, които ще ми липсват, когато децата пораснат

„Утре ще си без таблет!“ и други заплахи, които работят безотказно

Драматичните пърформанси на дъщеря ми

Когато малките ни дечица казват малки мръсни думички

Закон: на децата винаги им се пие вода, когато не може

Увереният тон пред децата: който го може, си го може

5 досадни за бащите грижи, свързани с децата