Градът, който смени корабостроителниците с музеи
(Продължение на 1 част)
Билбао е модерен, добре подреден европейски град, но трябва да отбележа, че само преди няколко десетилетия картината е била доста различна.
През XIX и XX век той е един от големите индустриални центрове на Испания, в който икономиката се движи от желязната руда, металургията, пристанището и корабостроенето.
Основната артерия на този растеж са реката и естуарът на Билбао, известни като ría de Bilbao.
По тях се движат кораби, превозват се суровини, строят се плавателни съдове и се развива търговията.
По-късно идват индустриалната криза, затварянето на предприятия, безработицата и изоставените производствени терени.
Тук става интересно.
Вместо да остави старите индустриални зони да се рушат, Билбао постепенно ги превръща в нови обществени пространства.
Край реката се появяват паркове, алеи, културни центрове, мостове и съвременна архитектура, без миналото да е напълно изтрито.
Край старите докове на корабостроителницата "Еускалдуна" се появява морският музей Itsasmuseum, който разказва историята на корабостроенето, пристанището, риболова и връзката на града с морето.
Музеят стана моят личен фаворит.
Великолепно подреден, с много интересни интерактивни части, които да те водят чрез малки разкази към голямата картина на връзката между хората и морето.
Пред него се издига огромен червен кран - "Карола", висок около 60 метра, построен през 1957 г. Днес той е един от последните големи свидетели на корабостроителната история на града.
Името му идва от местна история за красива млада жена на име Карола, която всеки ден минавала покрай корабостроителницата на път за работа и привличала вниманието на работниците.
Някак е хубаво, че толкова внушителна индустриална машина е останала в градската памет с женско име и почти романтична история.
Puppy, Гугенхайм и архитектурата като нова самоличност
Най-известният символ на новия Билбао безспорно е музеят "Гугенхайм".
Открит е през 1997 г. по проект на Франк Гери.
Сградата е неописуема. Цялата е от извити титаниеви повърхности, необичайни обеми, отражения от водата и небето - архитектура, която изглежда различно от всеки ъгъл.
Въпреки огромния си мащаб не изглежда не на място в града, защото формите ѝ напомнят корабни корпуси и платна и е разположена край реката.
Оказа се, че дори има понятие "ефектът Гугенхайм" - идеята, че една знакова културна институция може да помогне за преобразяването на цял град.
Разбира се, истинската промяна е много по-сложна и включва транспорт, градоустройство, екология и сериозни публични инвестиции, но музеят все пак е нейното най-разпознаваемо лице.
А пред входа му стои Puppy.
Огромното куче от цветя, създадено от Джеф Кунс, е високо около 12 метра и е покрито с хиляди живи растения, които се сменят в зависимост от сезона.
Успявам да го видя точно преди да започнат да го покриват за поредното презасаждане. А самият музей заслужава време не само заради сградата, която сякаш непрекъснато иска да бъде гледана, а и заради произведенията вътре, които изискват съзерцание, внимание и време.
Старият Билбо - елегантност на възрастна дама със стил
На няколко минути от музея градът сменя облика си.
Старият квартал Casco Viejo е лабиринт от тесни улици, балкони, малки площади, магазини и барове. Историческото му ядро е известно като Седемте улици - Siete Calles, около които се развива средновековният град.
Билбао получава градската си харта през 1300 г., а реката и близостта до океана постепенно го превръщат във важен търговски център.
Тук градът изглежда много по-традиционен, но само на пръв поглед.
Интуитивно и съвсем случайно влизам в една от най-интересните сгради - Azkuna Zentroa - някогашен склад за вино, превърнат в културен и обществен център по проект на Филип Старк.
В огромното вътрешно пространство има 43 колони, всяка с различен дизайн. Изглеждат така, сякаш някой е събрал архитектурни елементи от различни епохи и ги е подредил под един покрив.
Над тях има съвременни обществени пространства, включително плувен басейн със стъклено дъно.
Градът отново е дал нов живот на старите си сгради, вместо да ги премахва.
Фуникулярът до Арчанда ме отвежда нависоко, за да видя Билбао и отгоре. Изкачването отнема няколко минути, но гледката е невероятна.
Реката, мостовете, кварталите, музеят, стадионът и зелените хълмове наоколо се подреждат в една обща картина. Оттук най-добре се вижда колко тясно е свързан Билбао с географията си - град, развил се по протежението на реката, притиснат между хълмовете и обърнат към морето.
Няма как да не спомена и стадиона "Сан Мамес", дом на "Атлетик Клуб".
Футболът, както в цяла Испания е значима тема.
Клубът е известен с традицията си да разчита на футболисти, родени или изградени във футболната система на Страната на баските.
В епоха, когато големите отбори купуват играчи от цял свят, това е необичайно, но е и още един начин местната идентичност да се превърне в нещо повече от лозунг.
Храна = Пинчос
В петък и събота вечер Билбао показва купонджийското си лице. Баровете са пълни, улиците са шумни, хората се събират на групи, разговарят, смеят се и непрекъснато се местят от едно място на друго.
Пинчосите са навсякъде. Малки хапки, обикновено върху филийка хляб, с риба, морски дарове, сирена, месо, зеленчуци и комбинации, които изглеждат като миниатюрни произведения на изкуството.
Идеята им е, че не е нужно да седнеш на една маса и да вечеряш три часа. Можеш да обиколиш няколко бара, да опиташ различни неща, да изпиеш чаша вино и да продължиш нататък.
Вечерният живот е типично испански в най-хубавия смисъл на думата - шумен, социален, с много разговори и никога не приключва рано.
И докато се движа между старите улици, баровете и модерните пространства край реката, виждам стотиците различни лица, които има този град.
Пет дни не са достатъчни
Пет дни не са достатъчни, за да опознаеш Страната на баските. Можеш само да забележиш някои неща.
Че океанът тук е част от живота. Че хората използват пространствата си - плажовете, алеите, парковете, улиците.
Че местната идентичност може да се проявява в езика, храната и спорта, без непременно да бъде обяснявана на всеки ъгъл.
И че един град може да се промени из основи, без да заличи историята си.
Ако трябва да обобщя, кое е това, което най-много ми хареса, това не са отделните забележителности, колкото и впечатляващи да са, а усещането, че историята, природата и ежедневието тук не съществуват в отделни светове.
