Добър 4,27 е резултатът от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ). Какво означава това?
Средната оценка на матурата по български език и литература за зрелостниците е 4,27 (добър).
Можем да си зададем много въпроси как по официалния ни език завършващите средно образование имат такава оценка. И има ли виновни.
Хората в социалните мрежи обвиняваха учениците, че не са си научили, други на своя страна обвиняваха учителите, че не са дали всичко от себе си, за да мотивират учениците.
Реално няма един виновен за резултата от матурата по български. Широкият спектър, който обхваща образователната система (МОН, училища, директори, учители, родители и ученици) не може да ни даде ясна представа и да посочим с пръст кой е виновен.
Години наред неглижирането на истинските проблеми в образованието и козметичните промени в образователните програми, които не допринасят с нищо развитието на учениците води до такъв резултат.
Би било грешно и да се поставят всички училища и зрелостници под общ знаменател.
Всеки има различен стимул за това, дали да учи или пък не. Тези, които искат да продължат да следват във висшите учебни заведения, респективно се стараят и повече.
Други, които се борят само за дипломата, за да стои на рафта и да събира прах, не чак толкова.
Тревожно е, и че 23 зрелостници са получили 0 точки на матурата по БЕЛ.
Да, българският език само по себе си има много граматични, лексикални и правописни правила, които дори и възрастните трудно понякога спазват. Те са част от езика и не можем с вълшебна пръчка да ги научим или да ги накараме да изчезнат.
По-трудната част за учениците обаче е литературата и по-конкретно липсата на интерес към нея.
В повечето статистики или анализи в които са анкетирани млади хора казват, че не четат и нямат интерес към литературата. Вече тук трябва да се спрем и да се замислим: къде ли сбъркахме?
В интервю проф. Амелия Личева (декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет) споделя:
"Ако вкараме и повече книги - и световна класика, и съвременни, които отговарят на въпросите на днешния човек, които говорят за проблемите в момента, за човешкото и страховете и предизвикателствата, това също е начин да стимулираме у децата емпатия, толерантност, а и да развиваме критичното им мислене, също и въображението им.
Но не - ние искаме да ги фрустрираме с текстове, които те не разбират.
За мен опасно е и това преиграване с идеята за робството, героичната смърт, корените.
Не казвам да не се учат Ботев и Вазов, но казвам, че те трябва да се учат в последните класове и с нужния обяснителен контекст. Иначе ще задълбочим културата на възстановките, веенето на байраци и лозунгите "Булгар, булгар". Пещерният патриотизъм ражда комплексари."
Литературните произведения, които се изучават днес в училище, трудно отговарят на нуждите и разбиранията на днешните ученици.
Всяка промяна на учебното съдържание по литература е придружена с възгласите в социалните мрежи, че ни отнемат Вазов или Ботев.
Не, никой не иска да маха Ботев или Вазов от училище.
Те са част от българската литература, култура, история и идентичност. Въпросът е, че при днешните нрави и нужди на учениците е редно да се изучават в по-големите класове, за да могат да се изучават систематично и с разбиране. А четенето с разбиране ни куца и, то доста.
Резултатите от PISA при учениците от 9 клас го показват.
Тук стигаме и до последната задача в матутрата по БЕЛ. Създаване на есе или интерпретативно съчинение.
Според официалната статистика на МОН за резултатите от ДЗИ, ежегодно се увеличава броят на учениците, които избират да пишат есе 73% (през 2024 - 71%), за сметка на ИС - 17% (през 2024 г. - 19%), но средният брой точки за ИС е по-висок - 18 т. срещу 14 т. за есе.
Есето само по себе си е текст, в който ученикът изразява своето лично мнение по зададената тема. Критериите за оценяване на есето и ИС са традиционните спазването на правопис, пунктуация, граматични правила, но и нещо много важно, субективното мнение на проверяващия текста.
В много от случаите се очаква учениците в разсъжденията си да откриват "топлата вода", но това едва ли би било възможно в тези условия.
Обичайните критически текстове са набивани с години в учението по литература в гимназиален етап и зубренето им е единственият изход за по-добра оценка.
За съжаление свободното мислене и изразяване на мнение не е много за предпочитане според МОН, защото това не го пише в "дебелия учебник".
Резултатите от тазгодишната матура по български език и литература са поредният сигнал, че образователната ни система се нуждае от сериозна и смислена трансформация, а не от поредния "грим" върху вече амортизирания ѝ облик.
Средна оценка "добър" не е нито повод за гордост, нито за успокоение.
Тя е показател за средно положение в усилието, интереса и най-страшното - в мисленето.
А когато говорим за майчиния език, за литературата, която би трябвало да гради ценностна система, емоционална интелигентност и културна чувствителност, "средното" не е достатъчно. То е отстъпление.
Търсенето на виновен между ученици, учители, родители или институции няма да даде резултат, докато не признаем, че вината е колективна и системна.
От години насам учениците са жертва на една догматична образователна рамка, в която литературата се превръща в суха фактология, а езикът - в препятствие.
Няма как да очакваме млади хора да заобичат четенето, ако то им се поднася като задължение, ако към творбите се подхожда с клишета и зазубрени шаблони, а всяко излизане извън "правилния" отговор се наказва със слаба оценка.
Така не възпитаваме мислещи личности, а мълчаливи изпълнители.
Нужни са книги и текстове, които говорят на младите хора на техния език, за техните страхове, предизвикателства и ценности. Не отричаме мястото на класиците, напротив - те трябва да бъдат запазени. Но те не могат да бъдат единственият канал за литературно възпитание.
Нужно е осъвременяване на учебното съдържание, преразглеждане на начина, по който се преподава, и най-важното - промяна във философията на образованието.
Отучването от механично запаметяване и насърчаването на лично мнение и интерпретация са ключови, ако искаме учениците да пишат, мислят и четат със смисъл.
Зрелостниците, получили нула точки, не са просто провалили изпит. Те са продукт на цяла система, която не е успяла да ги ангажира, развие и подкрепи.
И докато се задоволяваме със статистики и оправдания, ще продължаваме да изпускаме поколение след поколение в безразличието към собствения език и култура.
Бъдещето на едно общество се гради върху грамотността, а грамотността не е просто умение да четеш и пишеш - тя е способността да разбираш, да мислиш, да усещаш.
Ако искаме децата ни да бъдат граждани, а не просто дипломирани индивиди, трябва да започнем с промяна в сърцевината на образователния процес - с човешко отношение, адекватно съдържание и смелост за реформа.
Не защото е модерно, а защото вече е наложително.
Вместо учениците да бъдат натиквани в калъпа на литературния канон без обяснение и смисъл, може би е време за реформа, която да съчетае класическото с модерното, да даде пространство за интерпретация, диалог и разбиране. Подмяната на заучаването с осмисляне не е революция - тя е закъсняла еволюция.
Ако искаме утрешните зрелостници да не се страхуват от българския език, а да го усещат като свой, трябва днес да се научим да говорим с тях, а не над тях. Образованието не е просто учебен план - то е отношение.
Докато то липсва, и грамотността ще бъде "средна работа".
