Какво ни каза PISA 2025 според госпожа Нина Цонева, директор на Средно училище "Христо Ботев" в град Кубрат
На 8-ми септември бяха обявени резултатите от PISA 2025 г. Резултатите показват тревожни данни, както за България, така и за Европа.
Международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), провеждано сред 15-годишните ученици по цял свят, показва не просто какво знаят, а доколко могат да използват знанията и уменията си в реални ситуации.
Изследването се провежда на всеки три години, като последното беше през 2022 г. В настоящето проучване са участвали над 90 държави.
Какви са резултатите за България?
България е на последно място от страните в Европейския съюз по математика. По-катастрофалната статистика е, че 60% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни - деветокласниците не могат да четат с разбиране, да анализират проблеми и да прилагат на практика изучавания материал от училище.
България е предпоследна по природни науки и четивна грамотност в Европейския съюз, което показва значително изоставане на българските ученици в сравнение с тези в останалите страни членки.
У нас произходът на ученика все още влияе на успехите в образованието му.
Резултатите на учениците в страната ни все още силно се влияят от социално-икономическия произход на децата - 14% от различията в резултатите се дължи на произхода срещу 12% средно в ОИСР.
Ниските резултати имат измерение и по пол, а именно - както в България, така и в международен план момчетата изостават по четене, математика и природни науки в сравнение с момичетата.
Средно за ОИСР момчетата са по-силни по математика, в България момичетата ги изпреварват с 15 точки.
Голям източник на разсейване сред учениците са дигиталните устройства.
За ОИСР средното използване на дигитални устройства за развлечения е 1,1 часа, а в България е средно 2,2 часа дневно, което е двойно повече.
Средата в която се обучават учениците у нас остава сериозен проблем.
В публикация във Фейсбук - Севджихан Ейюбова, която е професор по психология на развитието в детска и юношеска възраст - обобщава данните от изследването за тормоз в училище.
Почти всеки четвърти ученик взел участие в изследването (24%), е посочил, че е бил жертва на тормоз няколко пъти месечно.
7% съобщават за публикувана в онлайн пространството без тяхно съгласие злепоставяща информация, което е повече от два пъти над средното за ОИСР.
Ейюбова, подчертава, че родителската подкрепа и обикновените ежедневни разговори намаляват. Според нея "PISAe повече като картина за средата, в която се децата се опитва да учат."
Данните показват, че 41% съобщават за шум и безредие, а 47% казват, че съучениците им не слушат учителя, срещу 29% средно за ОИСР.
Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от международното проучване сподели, че резултатите от проучването показват натрупаните проблеми в българския образователен модел и те трябва да бъдат назовани.
Той обрърна вниманине на тревожният ръст на образователните различия и на спешната нужда от допълнителна езикова подкрепа за децата, чийто майчин език не е български.
За да бъде тя ефективна обаче, е критично важно проследяването на тяхното развитие да започва още от детската градина.
Специално за MamaMia потърсихме професионалния коментар по темата на дългогодишната учителка и настоящ директор на Средно училище "Христо Ботев" град Кубрат - госпожа Нина Цонева.
Г-жо Цонева, резултатите от PISA често предизвикват сериозни дискусии. Кои според Вас са основните фактори на национално ниво, които оказват най-голямо влияние върху представянето на българските ученици в последните години?
Да, резултатите от последното международното оценяване на 15-годишните ни ученици в действителност разтревожиха обществото ни и последваха множество реакции, от които най-смислени за мен са онези, които ще доведат до по-смели решения за структурни промени в образователната система. Имам предвид учебните програми, начина на проверка на знанията и оценяването на учениците.
Основните фактори са известни на всички и аз споделям някои от тях, като на първо място е огромната разлика във формата и съдържанието на изпита. Ние подготвяме учениците за изпитите от НВО и ДЗИ, които не са се променили драстично през годините, но вече е крайно време да се направи и това.
Факт е, че на интегрирания изпит от НВО по математика за 10 клас през учебната 2025/2026 г., резултатите бяха по-добри от тези през 2024/2025 г.
Друг фактор е, че резултатите от PISA за учениците са само статистика, те не оказват влияние върху успеха им и затова отношението към изпита не е толкова сериозно по отношение на самостоятелната подготовка на учениците.
Трети не по-маловажен фактор е, че нашите ученици все още не са усъвършенствали уменията си за четене с разбиране, въпреки напредъка в тази посока.
Покрай електронните устройства привикнахме нещата да се случват с един клик, поизгубихме търпение да се съсредоточим върху съдържанието на текста и оттам изгубихме нишката на процеса на научаване. Учениците не че не искат да четат, по-скоро нямат търпението да го правят.
PISA измерва прилагането на знанията на практика. От Вашата практика в средно училище извън големите областни центрове, кои са най-ефективните начини, по които едно училище може да развива функционалната грамотност у децата?
Процесът отнема време, той започна преди около десетина години и за пример мога да дам комуникативния подход при преподаване на чужди езици, той доказа своя ефект в резултат на което младите хора масово владеят поне два чужди езика.
Така е: търсенето определя предлагането.
Учениците виждат възможности в развиване на езиковите и компютърните си умения и това им дава увереност за бъдеща реализация.
Ролята на учителите е да ги убедим, че тригонометричната функция косинус всъщност им трябва всеки ден в живота, често пъти неявно, да им преподаваме знанията така, че те да разберат и още по-добре да видят къде и кога, да ги преведем през процеса на логическото мислене и да им помогнем да правят сами заключения.
Работи се усилено в тази посока чрез въвеждане на интердисциплинарните уроци, чрез новоизградените STEM центрове, оборудвани със съвременни технологии - отлични помощници на учителите.
Много разчитаме на партньорството с родителите, искаме те да присъстват по-активно в училищния живот, чрез организиране на съвместни работилници с родители за споделяне на опит и умения и за преодоляване на емоционалните препятствия, пред които се изправят децата им.
Постепенно се въвежда и компетентностния подход в обучението, тепърва учителите се обучават на прилагането на тези методи.
Спецификата на регионите в България е много различна. Когато учениците се сблъскват със сложни текстове, пред какви предизвикателства са изправени учителите в смесените региони и как успяват да преодолеят езиковите или социалните бариери?
Да, за съжаление при нас езиковата бариера се оказва сериозна пречка за ефективно учене.
Недостатъчният речников запас от думи, недостатъчната обща култура и слабо развитото въображение са на вниманието на учителите тук от доста време и един успешен опит да се справим отново е свързан с партньорството ни с библиотеките - читалищната и училищната.
През изминалата година проведохме множество литературни четения, изнесохме съвместни представления и посетихме срещи с известни творци.
Работим много усилено в тази посока, но имаме нужда и от съдействието на родителите, от контрола върху качественото свободно време на децата им и развиване на общата им култура.
Вярваме, че с общи усилия постигаме добри резултати.
Попитахме от какво има най-крещяща нужда в образованието ни днес и г-жа Цонева очерта ясна стратегия, в чиято основа залягат олекотяването на програмите в начален етап, по-малките класове до 16 деца, въвеждането на предмети като краснопис и медийна грамотност, както и пълната забрана на телефоните в училище.
Според нея фокусът трябва да се измести от тестовете към развиване на логическото мислене, анализирането на информация и компетентностния подход.
Г-жа Цонева подчертава и необходимостта от синхронизиране на форматите на изпитите от НВО, ДЗИ и PISA и влиянието им върху оформянето на успеха на учениците.
Тя е категорична, че най-важната задача на най-малките е да се научат да четат гладко, да знаят перфектно таблицата за умножение и да правят изчисления без помощта на устройства, но за да се случи това, е нужна и по-дълбока промяна.
"Ролята на българското училище да образова и възпитава подрастващите не се е променила никога, промени настъпиха в отношението към него", споделя в заключение г-жа Цонева, допълвайки, че ще отнеме време доверието към институцията и уважението към авторитета на учителите да се възвърне, но завършва с оптимизъм:
"Вярвам в това!".
