Петър Петрове консултативен психолог с кабинети в Пловдив и София, както и бизнес треньор и водещ на семинари в областта на психологията и невербалната комуникация. Бил е ментор към Министерство на образованието и науката по програма на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Терапевтира тревожности, паник атаки, депресивни състояния, провежда семейни консултации.
Тази събота г-н Петров ще вземе участие във второто онлайн издание на„Форум бременност и детско здраве“, където ще говори за мястото на бащата в семейството. В тази връзка побързахме да направим предварително кратко интервю с него именно на тази тема.
Нима „мястото на таткото в семейството“ е под въпрос в съвременния български дом? И ако да – защо?
Мястото за бащината фигура не е под въпрос, но когато това място остане вакантно твърде дълго време, нуждата от тази фигура или изчезва, или се заема от друг. Не е задължително този друг да бъде интимен партньор на майката, това може да е мъж от разширеното семейството – дядо, вуйчо, чичо и т.н.
Каква трябва да е ролята на съвременния мъж в живота на детето? А в живота на жената до него?
В живота на детето бащата би следвало да е лидер, стожер, защитник. Жената асоциира мъжа с отговорност, надеждност, сигурност, грижа и подкрепа. В случай, че асоциациите са други, с негативен знак, това трябва да е индикатор за жената, че най-вероятно е избрала неподходящ партньор.
Какви са основните проблеми на съвременните български бащи?
Основният проблем е липсата на ефективни модели и инструменти за общуване с деца. Често съм лектор на училища за родители и 99% от присъстващите са жени. Мъжете или знаят всичко, или не желаят да се научат. Извинението, че мъжете отсъстват, защото са на работа, е несъстоятелно. Има семинари и в почивните дни, и вечер. Същите тези мъже са шофьори – посещавали са шофьорски курсове, учили са листовки, полагали са изпити, неща, за които са намерили време. Детето не идва с книжка с инструкции за употреба, затова е добре да бъдат подготвени.
Имате ли клиенти – мъже, които са бащи, но изпитват затруднения в семейството? Какви са основните им оплаквания?
Голяма част от клиентите са мъже. Често идват заради паник атаки. Паник атаките нерядко са резултат от невъзможността човек да се справи с новите предизвикателства, използвайки старите си модели и стратегии на поведение.
Проблемите звучат прозаично, но когато се наслагват в ежедневието стават много значими, например невъзможността бащата да приспи детето или когато то отбягва бащата, защото не е свикнало с него.
Грижат ли се за психичното си здраве българските мъже? Как се справят с напрежението?
Психичното здраве не е приоритет нито на хората, нито на държавата. Все още хората търсят помощ от психолог, когато нещата трайно са излезли извън контрол.
Психологическата услуга не се поема от Здравната каса и всеки клиент отделя финанси за консултации със специалист. В същото време, ако преди години беше стигма да се иде на психолог, сега това се превърна мярка за престиж и висок стандарт.
Най-старият антидепресант познат на човечеството е алкохолът, но в 21 век е безумно това да е начин за „справяне“.
Има ли разпад на патриархалния модел на семейството и как според вас приемат това съвременните мъже?
Разпадът е видим. Патриархатът има своите корени в човешката култура и е трудно да се намери по-добре работещ модел. Мъжете приемат новите реалности, а проблемите възникват, когато няма правила, които да следват или правилата претоварват мъжа психически или физически. Има случаи на мъже работещи по 10 – 12 часа и е нереалистично да се очаква, че този мъж в единствения си почивен ден ще пусне прахосмукачка, приготви мусака и се разхода се децата. Важно е да има споделени отговорности и всеки от партньорите се грижи за благополучието да другия. Важно е да има баланс.
Има мъже, които с радост се грижат за децата, докато жената поема финансовата тежест. Но всички сме чували за майчински инстинкт, но не и за бащински. Чисто физиологичните разлики няма как да се пренебрегнат – зрението на мъжа е тунелно и затова той шофира добре, защото игнорира заобикалящите го дразнители. Жените са с пространствено зрение и лесно менажират няколко отговорности едновременно, което ги прави по-добри в обгрижването на дете.
Можем ли да коментираме и горещата тема за домашното насилие, което се обостри особено по време на изолация? Къде е коренът на проблема с домашното насилие? Какво прави мъжете и в частност бащите агресивни?
Пандемията извади на преден план мъжката безпомощност. Голяма част от клиентите ми, които имат повишена тревожност, се адаптират ефективно към новата действителност, но има мъже, които използват модел познат като „свръхмъж“. Този модел е девиантен, абнормален, зловреден, престъпен.
Тук грешките са две. Първата е, че жената е избрала такъв партньор, което е поправимо. Втората грешка е свързана с държавната политика и липсата на справедливи присъди за насилниците. Жена, която харесва агресивни мъже, вероятно ще изпита тази агресия върху себе си в даден момент. Съветът ми към дамите е да търсят амбициозни, проактивни мъже, а не агресивни. Едното няма нищо общо с другото.
Може ли психологическата консултация да предотврати изблиците на насилие?
Да, може! Семейните консултации изключително много помагат да се подобри комуникацията в семейството. Хората са се обичали преди да започнат да „говорят на различни езици“. Дори една консултация може да спаси семейството. Насилието е едноспосочен билет към раздяла.
Какво бихте искали българските бащи да разберат за семейството? А какво бихте им пожелали?
Времето, прекарано със семейството е най-важно. Не е достатъчно да бъдете в семейното жилище физически. Интересувайте се от детето, разберете какво харесва, с кой общува, какви игри играе. Така ще имате доверителна връзка и общ език.
Пожелавам им да са отговорни, търпеливи и ако се притесняват дали са добри бащи, да знаят, че дори само тази мисъл ги прави по-добри бащи, защото ги мотивира да търсят начини да бъдат добри бащи.
