В нашия случай бебетата бяха две...
Да поговорим с усмивка за моментите в живота, които те променят завинаги. Първата любов. Първата работа...
Първата нощ с бебето у дома, когато разбираш, че досега май само си си играл на живот.
Ние се прибрахме от родилното като хора, спечелили олимпийско злато в дисциплината "да те блъсне влак".
То не беше Ковид, не беше пороя при изписването, не беше претъпканата болница, не беше стресът от раждането и липсата на свиждания. Това е друга история...
Дойде денят Х - изписването и поемането към дома.
Връщам се три реда нагоре да припомня за пороя, заради който даже снимка не си направихме. И добавям малката подробност, че бебетата бяха две.
Баща им - сам по себе си за болница от вълнение. Трепери да ги види, аз треперя да се прибираме. Бебетата - миниатюрни.
Влизаме вкъщи и осъзнаваме дребната подробност - ТЕ СА НИ ГИ ДАЛИ. Да си ги гледаме.
Децата ни! Котката изпада в шок, ние май в шок си се прибрахме.
Седим насред хола с двете миниатюри. И сега... какво?
Първият час мина в проверяване дали бебетата (и баща им) дишат.
После дали дишат нормално. После дали дишат твърде тихо. После дали дишат твърде шумно. После (баща им вече диша) ги бутваме леко, за да се уверим, че са живи.
Нощта дойде, а с нея и психотрилъра. Те трябва да ядат, но още не го знаят.
В 22:30 сме сменили пет памперса, три бодита и собствената си представа за реалността.
Някъде между второто повръщане и четвъртото "ама защо плаче" започваме да подозираме, че има риск за живота им.
Баща им:
- Мисля, че е гладно.
Подава бебе 1.
След две минути:— Не, май е изморено. Но мисля, че другото е гладно!
Подава бебе 2 и започва люлеене на бебе 1.
След още три минути:
- Дали има газове?
Започва масаж, гимнастика, молитва, шаманство и урок по повиване.
Междувременно е станало време е за следващото хранене на бебе 1.
В 01:47 Гугъл е отговорил на:
- "нормално ли е бебе да хълца"
- "нормално ли е бебе на 5 дни да издава звук като ядосан таралеж"
- "може ли новородено да е манипулативно"
В 03:12 някой плаче, може би съм аз.
Към 04:00 вече не знаем кой ден е.
Говорим странни неща:
- Ти кога последно яде?
- Не знам.
- Аз съм на банан.
Бебетата в 4:00 са странно свежи. Гледат ни с все още мътния си поглед, все едно казват: "Интересно. Значи ВИЕ сте възрастните ни?"
Мъчно ми е за тях, че са им се паднали родители-зомбита.
Към сутринта сме спали общо 17 минути.
Слънцето изгрява, ние сме си в личната escape стая.
Сигурни сме, че никога повече няма да функционираме като нормални хора, нито че ще можем да оцелеем повече от следващите час - два.
И те заспаха! И ги прегърнахме и заспахме и ние. И вече бяхме четирима (+1, защото дори котката се показа).
Защото първата нощ с бебето у дома е пълен хаос, абсурдна, нелепа, прекрасна и незабравима и е само една.
А суперсилата за оцеляване е любовта.
