3 дни е достатъчно време, за да разберете дали най-европейската африканска дестнация е за вас
Мароко е все по-популярна и нашумяла туристическа дестинация и това не е никак случайно.
Още около средата на миналия век управляващата кралска фамилия осъзнава потенциала и ползите от туризма за страната и започва целенасочена политика за подобряването и развиването му.
Изучаването на езици в училищата започва от рано, спокойно можете да намерите местни, които говорят свободно английски, френски, немски и испански.
Често ще чуете и че страната е много безопасна, с леко уточнение "особено за туристи" - и това е така.
На най-натоварените места, където се събират големи тълпи за туристически дестинации, присъства полиция, именно с тази цел.
Мароко със своите 446 кв. км не е малка държава и е дом на най-високата планина и най-високия водопад в Африка, на пустиня и на редица имперски градове.
Тоест преспокойно можете да отделите между 10 и 30 дни и да не ви стигнат, за да опознаете Мароко, ако (и тук отваряме една голяма скоба) това е вашето място.
Моето преживяване с Мароко беше много по-кратко и интензивно - пристигане петък през нощта и отлитане понеделник по обяд.
По-голямата част от времето прекарах в Маракеш, докъдето беше и полета.
Маракеш е древна имперска столица, четвъртия по големина град в страната и абсолютна лудница.
В медината (старинната част на града), където се намира и базара, можете да намерите и закупите змии и всякакви птици, а в пясъчни улици не по-широки от метър, постоянно ще се разминавате с мотори и велосипеди.
Жегата дори през април е непоносима, така че най-добрият ви вариант остава да се насладите на града нощем.
Маракеш е жив, цветен и шумен, определено не е за всеки и не го крие.
В много малка степен градът крие истинската си същност и в много по-голяма е себе си, без да му пука дали ще ви хареса или не. Туристопотокът е толкова голям, че веднага ще бъдете заменени от следващата група и следващите, запленени от мечтата за арабските нощи и приказките от 1001 нощ.
Трябва също така да знаете, че мароканските мъже са смятани за едни от най-харизматичните в света.
Нещо в микса на култури, дългите извити вежди и дълбокия поглед е обърквало много жени.
Дистанцията може да се скъси ужасно бързо и ще чуете всякакви красиви обещания и пламенни обяснения в любов.
За разлика от мъжете в Европа, мароканците започват да говорят за брак и семейство веднага. И ако ви се струва, че това е "обстрел с любов" (love bombing), то най-вероятно е, защото е точно такова.
Този подход донякъде е особеност на културата, която е насочена към изграждането на семейство. И извън очевидните причини за флирт с туристките, някои от мъжете наистина носят създаването на семейство като ценност.
С всичко това наум, ако в момента нямате особено високо самочувствие като жени, няколко дни в Мароко бързо могат да го променят и за един уикенд да си тръгнете с няколко предложения за брак.
На втория ден от престоя си, в неделя, посетих едно значително по-спокойно място - Есауира - известен крайбрежен град и едно от най-големите пристанища в Мароко.
Много от феновете на "Игра на тронове" бързо ще разпознаят част от крепостните стени на Есауира, тъй като именно тук са заснети някои известни сцени от сериала.
Есауира носи много различна атмосфера: по-европейска, а според някои и много по-духовна.
Именно този град е считан за родното място на музикалния стил "гнауа", който съчетава ислямския суфизъм с африканските ритуали. Музика, която няма как да не чуете по улиците на града и която сама по себе си е специално преживяване.
Есауира е място, от което човек си тръгва с нежелание. Място, което остава с теб и можеш да носиш със себе си.
Последният ми, трети ден в Мароко, отделих за разглеждане на част от основните туристически обекти в Маракеш, а именно - Дворецът Ел Бади, Дворецът Бахия и Саддинските гробници. Не е всичко, което би предложила една по-подробна програма, но лично за мен беше достатъчно.
Архитектурата в тази част на света е специална и красива, в което се е убедил и всеки, посещавал Южна Испания.
Въпреки безспорните си достойнства, за мен Маракеш си остава хаотично и леко страшно място, особено ако човек трябва да го навигира сам.
За три дни определено не мога да кажа, че съм опознала Мароко добре. Сигурна съм, че има много други части на тази държава, които носят своя магия, но три дни са напълно достатъчни, за да се докоснете до страната и нейната атмосфера и да създадете свои впечатления.
След това може да прецените дали искате да се върнете за още няколко пъти по три или по-близката версия на Ориент, която ни предлага Турция - ви е достатъчна.
