Защо стресът оказва толкова негативно влияние върху сексуалните функции?
Всеки, който е преминавал през периоди на продължителен стрес, знае колко силно влияе психическото, физическото или емоционалното натоварване върху желанието за секс.
Независимо от пола, когато хората чувстват, че са влезли "в режим на оцеляване", първото, което страда, е либидото.
Дори и при копнеж за близост - тялото сякаш не съдейства.
При мъжете това е особено забележимо - еректилната дисфункция често се дължи именно на високите нива на стрес.
При жените не е по-различно - хроничният стрес се отразява на способността за възбуда.
Но стресът също така влияе върху репродуктивните възможности и на мъжете, и на жените: често невъзможността за забременяване при напълно здрави иначе индивиди се оказва в следствие на хроничен стрес или на напрежение, което в течение на времето се е превърнало в незабележим стресор, функциониращ на заден фон.
Но как точно стресът се отразява на желанието и способността ни да правим секс?
Както бе споменато по-горе, стресът може да причини сериозни проблеми на организма.
По-конкретно може да предизвика скокове в нивото на кортизола, както и други хормонални нарушения, които от своя страна могат да потиснат възможността за сексуална възбуда или да задействат системата за сексуална инхибиция (потискане) - механизмът, който противодейства на сексуалната възбуда.
В такъв случай, дори когато психически искате секс, тялото ви може да "замръзне". Това не е въпрос на воля, а е чисто биологичен механизъм.
Под силен стрес кръвта може да се насочи към сърцето, белите дробове и мозъка, а не към половите органи, като при мъжете това често се отразява на способността им да постигнат ерекция.
Отделно от това мъжете често изпитват силен вътрешен натиск да "се представят добре". Но ако тялото е в режим "борба или бягство", самото желание не е достатъчно - нервната система буквално поставя оцеляването на първо място пред сексуалната функция.
Но не е задължително човек да преминава през труден или преходен период, за да е в силен стрес. Вина може да има и невидимият, ежедневен стрес.
Работа, отглеждане на децата, домакински задължения - всичко това изтощава и мъжете, и жените. Но при мъжете съществува и вече споменатият силен натиск "да се представят добре" в сексуално отношение. Това всъщност може да засили тревожността им, което допълнително действа като спирачка.
Докато стресът, който присъства в ежедневието понякога е по-трудно контролируем, то усещането за вътрешен натиск, донякъде зависи и от нас самите.
Един от най-важните съвети, за да се "отблокираме" сексуално, според специалистите, е да спрем да очакваме от себе си винаги "да се представяме добре" или "да сме на ниво".
Често очакванията на партньора ни, както и собствената ни висока летва се оказват допълнителен и много силен стресор.
Вместо да засилваме и да хиперболизираме този вътрешен натиск обаче, можем да работим да го премахнем.
Така че, не е нужно да се впускаме задължително в интимности, които създават напрежение и очакване. Достатъчно е на първо време да възстановим нежното докосване, зрителния контакт или дългата прегръдка с партньора, така че да успокоим нервната си система.
Усещането за сигурност е ключов елемент, допринасящ за възбудата.
С една дума: желанието не е нещо, което трябва да се предизвиква - то е в нас, но трябва да позволим на тялото ни да се почувства в безопасност, преди да се появи.
Така че при усещане за стрес е добре да наблягаме на интимността и сигурността във връзката, а не на начина, по който ще се представим в леглото.
