Може ли да си спестите съветите?
Голяма част от жените сме били там: в предверието на шока, който предполагаме (или се надяваме) да ни донесат заветните две черти върху теста за бременност.
За някои от жените двете черти са стремеж и цел, която обхваща цялото им съзнание, а за други - двете черти са болезнено напомняне, че трудностите тепърва престоят, съчетано със силна надежда този път да се получи.
Независимо какво са решили, какво искат или целят, темата със забременяването обикновено е доста централна в живота на повечето двойки.
Това е и тема, към която трябва да се пристъпва внимателно.
За жалост, повечето от нас съвсем не сме внимателни, когато обсъждаме чуждите репродуктивни проблеми.
Още по-лошо: дори не разбираме какво нередно сме казали и защо човекът се е засегнал...
При затруднения със зачеването, много жени чуват успокоения, които не са много успокоителни, мнения, без добавена стойност и уж практически насочени съвети, които не работят, от сорта на: "не мисли за това", "само ще си дойде", "ако Бог е решил...", "само трябва да се отпуснеш" и т.н.
Статия в сайта Parents събира нетактичните изрази, които ендокринологът и специалист по репродуктивно здраве Джошуа Хървитц споделя, че е чул от клиентите в практиката си.
Дори в случаите на необяснимо по медицински причини безплодие, съветите към партньорите "да се успокоят", "просто да се забавляват" и "да не мислят за това", или "да отидат на почивка, за да намалят стреса..." - не са подходящи.
Или, както пише д-р Хървитц, като се има предвид, че 1 от 8 двойки се сблъсква с проблеми с плодовитостта, вероятно около нас има много повече хора, които копнеят за дете, отколкото си мислим.
Затова би било добре да бъдем по-тактични и да не даваме непоискани съвети. Всъщност нашето мнение може да бъде дори вредно, най-малкото за психиката на онези, които се борят с репродуктивни затруднения.
Ето какво да НЕ казваме на приятелка или позната, която се опитва да забременее:
"Мислили ли сте за ин-витро?"
Освен, че е неделикатно подмятане, всъщност е и некоректно.
Първо - не всеки пациент, които има проблеми със забременяването, се нуждае от процедура по инвитро оплождане или фертилизация (IVF). И макар, че този метод определено помага в някои случаи, той нито е най-лесният, нито е най-достъпният, нито е с гарантиран резултат за всеки.
Д-р Хървитц обяснява, че има различни нива на лечение на безплодието, като е добре инвитро процедурите да се разглеждат като последна възможност.
В България процедурите, които не се финансират от Центъра за асистирана репродукция, специализираната структура към Министерството на здравеопазването, са много скъпи и дори недостъпни за доста двойки.
Но не е само цената. Въпросът е, че гаранция за успех няма. Освен това процедурите са изключително физически и психически изтощителни и за двамата партньори.
Така че, дори и с приятелски тон, подмятането всъщност е излишно. Наистина ли смятаме, че никой от двойката не се е сетил, че съществува IVF?
"Няма страшно и да не си родител", "Може би не на всеки е писано", "В крайна сметка може просто да си живееш живота"...
Всичките уж успокоителни подмятания от този тип, могат да бъдат страшно нараняващи.
Вероятно човекът отчаяно много иска да бъде родител... Кой си ти, че да го лишаваш от тази мечта с такива в същността си принизяващи коментари? Наистина ли смяташ, че ще разколебаеш човека и ще го откажеш от гонене на смисъла, който си представя за себе си? Не е ли малко жестоко и лишено от съпричастност?
"Може би трябва просто да се отпуснеш..."
"Не мога да изброя даже колко пъти пациенти идват при мен и казват, че са чували този съвет", разказва д-р Хървитц. Макар и да се дават с добри намерения, тези съвети прехвърлят вината върху човека, който се опитва да зачене.
Всъщност просто не е възможно да постигнете успешна бременност само като се "отпуснете". Ако имате реални медицински проблеми, които ви пречат да заченете, няма да забременеете, колкото и да се отпускате.
Шеги от типа: "Не ти трябва дете...", "Може да вземеш едно от моите", "Децата само проблеми създават" и т.н.
Всъщност не е много смешно да омаловажаваш чрез шеги болката на човек, който силно иска собствени деца. Нима мечтите за собствено семейство нямат значение? Разбира се, шегите не трябва да се рационализират, нито да се разсъждава върху тях... но всъщност в този контекст не е много смешно.
"Когато спреш да мислиш за това, ще се случи."
Може би сте чували вече този "съвет". А може и да сте го казвали на някого, с най-добри намерения, разбира се.
Но ако се замислите, в този израз се съдържа и известна критика: човекът прекалено много мисли за нещата и вероятно дори сам предизвиква безплодието си, като "се старае прекалено много".
Един вид: ако просто спре да мисли за това колко отчаяно иска да стане родител, това ще се случи по магически начин.
Това не е само лош съвет, но и потенциално вреден.
Насърчаването на някого да изчака, преди да потърси помощ, означава, че той ще отложи необходимите от медицинска гледна точка лечения, което може да затрудни нещата допълнително.
"В крайна сметка винаги можете и да осиновите..."
Разбира се. Но дали това е по-лесното решение? Осиновяването е сложен административен, финансов, емоционален и логистичен процес.
Но когато кажете, че това е "План Б", омаловажавате първо усилията на човека да се сдобие с биологични деца. И второ - усилията, които трябва да положи, за да осинови дете. Това просто не е "План Б" - осиновяването е сериозен, отговорен и безкрайно труден житейски избор.
"Всичко се случва, както и когато трябва да се случи."
Наистина, с този израз успокоявате по-скоро себе си. Фаталистичният поглед върху въпроса със зачеването не помага особено, ако двойката ежедневно хвърля пари, усилия и емоционален ресурс, но така и не се получава. Нима Господ е преценил, че те не заслужават да са родители?
"Винаги може и да е по-лошо..."
Наистина ли? За тези хора, това, което им се случва, е най-лошото в момента. Ще ги успокоите ли, ако им кажете, че пред угрозата да има ядрена катастрофа, е по-добре да не се притесняват с това, което имат сега...
Дори да работи временно (чрез шок), в дългосрочен план това не е съвет, нито е реплика, която би помогнала по какъвто и да е начин на ситуацията.
Какво да кажем вместо това
За да забравите за "съветите" по-горе, може би трябва да смените и отношението си към проблема на хората, които не успяват да заченат - вместо от позицията на снизхождение и опит за успокоение, по-добре е да подходите с разбиране, а може би и със сдържаност.
По-удачни реплики биха били: "Сигурно ти е много трудно...", "Знам колко много го искаш.", "Съжалявам, че трябва да преминеш през това", "Би била/ще бъдеш чудесен родител!", "Наистина се надявам нещата да се наредят", "До теб съм", "Винаги ще те изслушам, ако имаш нужда да поговориш.", "Има ли нещо, с което мога да помогна?"
Не е нужно да реагираме съвършено. Не е нужно и да знаем как да се държим. Достатъчно е да изслушаме човека, да се поставим на негово място и... може би изобщо да не му даваме съвети.
