Мислим си, че познаваме Камелия Тодорова, защото познаваме гласа, песните и образа ѝ.
Човекът зад тях обаче е много по-различен, противоречив и интересен.
На 19 ноември, четвъртък, от 19:00 ч., в литературен клуб "Перото" в НДК певицата и издателство "Колибри" ще представят автобиографичната книга "В състезание със себе си" - книга, която по думите на журналиста Васил Христов, президент на Foreign Press Association в Лондон, може би ще ви помогне да разберете не само Камелия, но и колко трудно разпознаваме истинските аристократи на духа, докато са сред нас.
Камелия Тодорова е сред най-ярките личности в българската поп и джаз музика - певица с впечатляваща международна кариера, неподражаем глас и естетика, превърнали се в част от Златния фонд на българската музикална култура.
Завършва Естрадния отдел на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". През 1978 г. дебютира с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда и специалния приз "Дюк Елингтън" на Международния конкурс за млади джазпевци в Люблин, Полша.
Следват отличия и участия на престижни джазфестивали в Бомбай, Братислава, Варшава и Малта, както и изяви в легендарния "Фридрихщатпаласт" в Берлин.
Успоредно с джазовата си кариера Камелия Тодорова се утвърждава като една от най-обичаните изпълнителки на българската поп музика.
С Бигбенда на Българското национално радио под диригентството на Вили Казасян записва песни като "Не ме гледай така, момче", "Прошепнати мечти", "Да е влюбен този свят" и редица други, останали в историята на българската музика.
През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча "Софийски диксиленд с Камелия Тодорова".
Същата година печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей", а през 1982 г. - Голямата награда на Международния шлагерен фестивал в Дрезден. Артистичният ѝ талант намира изява и в киното с участия във филмите "Търновската царица", "Прилив на нежност", "Бон шанс, инспекторе!" и др.
През 1983 г. заминава за Западна Европа.
В Лондон подписва договор с Virgin Records. Издава синглите Bursting at the Seams и Chain of Fools, като продуцент на първия е Роджър Тейлър от Queen. Фил Колинс я представя в свое предаване по BBC - признание за нейния талант и международен потенциал.
За приноса си към българската култура е удостоена с почетния знак "Златен век" на Министерството на културата и с наградата "БГ Вдъхновение" на Годишните музикални награди на БГ Радио.
С повече от пет десетилетия на сцената, с вълнуващ глас и стил, който се откроява, Камелия Тодорова остава една от най-разпознаваемите и значими фигури в съвременната българска музикална култура.
"Като разказвам всичко това, ми се струва, че пиша пиеса, която и поставям, и в която играя (не обезателно главната роля). Ето - мястото на действието вече е уточнено. Тук се развива първото действие, което се нарича "Моите първи седем години". Онези прословути седем години, които, ако ти липсват, никога няма да се научиш да казваш непринудено и на място "моля" и "мерси", да държиш правилно ножа и вилицата и да се обличаш според случая. И други много важни неща трябва да се научат през тези години, но по времето на моите първи седем всичко това беше задраскано и отхвърлено като буржоазни предразсъдъци и отживелици. Само че аз току-що казах, че пиша пиеса, а не социологическо есе, затова спирам и преминавам към списъка с действащите лица", разказва авторката в началото на книгата.
В книгата читателят ще намери нейния поглед към славата, изкуството, детството, семейството, самотата, любовите и компромисите.
Ще намери история за таланта и свободата, за предателствата и разочарованията, за силата да прощаваш и да погледнеш на себе си отстрани, за завръщането.
История, която е плод на своето време, но и резултат от решенията на авторката. "В състезание със себе си" е свидетелство от първо лице за една епоха, в която култура и музика се правеха по съвсем различен начин и означаваха съвсем различни неща.
"Камелия Тодорова има смелостта да погледне отстрани към себе си без илюзии, но и без горчивина. Тя разказва за професионалния и житейския си път с откровеността на човек, който вече знае, че истината рядко е еднозначна. В тези страници има уроци, но няма поучаване; има спомени, но и дистанция, която превръща спомена в литература", коментира Георги Тошев.